Бъдни вечер - Бургас под блокаж: Опашки като в ковид апокалипсис, бензинът – новата тоалетна хартия

Бъдни вечер е. Мирише на сарми, постна баница и… леко на паника. Градът отново е блокиран – не от сняг, не от катастрофа, а от класическия български празничен инстинкт: „Да не свърши!“

Още от ранния следобед движението пълзи, паркингите около хипермаркетите са препълнени, а вътре – déjà vu от ковид времената. Опашките пред касите напомнят онези дни, когато хората купуваха тоалетна хартия с поглед, пълен с екзистенциален ужас. Само че сега в количките няма само пакети хартия, а всичко – от орехи и боб до „ей това да го вземем, че може да потрябва“.

Сцените са почти документални: касиерите работят на турбо режим, клиентите броят стотинки и минути, а нервите са опънати като празнични лампички – красиви, но на ръба да гръмнат. Никой не бърза, всички бързат. Класика - както през последните няколко дни и както всяка година.

И ако си мислите, че драмата свършва с хипермаркета – грешка. Бензиностанциите също влязоха в празничния сценарий. Опашки от коли, сякаш бензинът ще бъде спрян с правителствен указ точно в полунощ. Шофьори чакат търпеливо, други – не толкова, а общото усещане е, че ако не заредиш сега, утре ще бутнеш колата до трапезата.

Парадоксът? Няма дефицит. Нито на храна, нито на гориво. Има дефицит единствено на спокойствие. Ковидът си тръгна, но рефлексът остана – да се запасяваме, да не изпуснем, да сме „подготвени“. За всичко. Дори за празник, който по идея трябва да е тих, семеен и… бавен.

Бъдни вечер по български: градът е в задръстване, касите – в обсада, бензиностанциите – на пълни обороти. А някъде между последната опашка и последния светофар си напомняме, че празникът не е в пазарската количка. Но, айде – първо да платим, после ще философстваме.