Запазването на лева: Сцена последна

През януари, февруари и март в Европейския съюз предстоят изненадващи, бурни, земетръсни събития, епицентър на които ще бъде България, а главен двигател – англосаксонският либерал-глобалистки проект. Днес, докато страната е вглъбена в наближаващото закриване на националната валута лев, почти никой, освен главните ангажирани фигури, не може даже да си представи мащабността на това, което се задава. Още по-малко – дълбоките последствия от него за сега съществуващия дневен ред в Европа. Крайният резултат от всичко би следвало да е силен удар в сърцето на цялата конструкция на ЕС, а като странично последствие – оцеляване на българския лев. В този период прожекторите на световните медии изведнъж ще се вторачат в България, и то за дни наред, което се е случвало само няколко пъти в най-новата ѝ история.

Тя е била начело в международните новини покрай възстановяването си като държава през 1878 г., Съединението, Балканските войни, включването ѝ на страната на Централните сили през Първата световна, съюзяването ѝ в Тристранния пакт с Хитлер през Втората, убийството на Никола Петков от комунистите и премахването на опозицията, за да се въведе марксистка диктатура. Дори отстраняването на толкова дългогодишен диктатор, като Тодор Живков, не трогна международните вестници, защото се случи в сянката на падането на Берлинската стена. След Съединението, обаче, това обещава да е едва вторият път, в който чисто българско събитие (така ще е поне на пръв поглед) няма да изглежда като последица от световна драма, а сякаш то ще предизвика такава.

От февруари насам „Флагман“ описваше предпоставките, зародиша и разгръщането на предстоящите развития. Времето за финалната сцена настъпва сега. Този анализ е основан на данни, които съм получил от достоверни източници от САЩ, от лица, които се намират в България и са в течение на идващите събития, но също от огромен обем съвсем публична информация, която и в момента е достъпна. Въпрос на елементарна логика и известни познания е да се свържат основните елементи, още повече днес, когато картите са разхвърляни на масата пред всички, както не са били никога в последните 12 месеца.

Как личното желание на българския политически елит и на голяма част от населението на страната да се запази националната валута съвпадна със стратегическия интерес на самата държава да опази милиардите от валутния си борд от неизбираните от никого и неотчитащи се пред никого брюкселски чиновници? Как всичко това се оказа добре дошло за американската администрация във Вашингтон? И как в крайна сметка то бе основната причина за появата тъкмо сега, през декември, на концепция за света, написана от политическите технолози на Републиканската партия в САЩ, но внушена, разбира се, от президента Доналд Тръмп, която дискретно намеква, че място за либерал-глобалистки конструкции като ЕС не се предвижда? За да се отговори на тези въпроси, трябва да се направи кратък обзор на всичко, което се случи в България от края на 2024 година до днес. „Флагман“ го отразяваше в почти пряк режим.

В последните месеци на миналата година от Брюксел към София се изсипва абсурден административен натиск да се създаде възможно най-широко коалиционно правителство, както „Флагман“ пише в статията „От вчера България пое курс към запазване на лева“. Крайната цел е властта хем да бъде строго проевропейска, хем да създаде усещане, че представлява най-широките народни маси. Така, въпреки отчаяното си икономическо състояние, страната да бъде засилена през бърза писта към въвеждане на общата европейска валута. Това обяснява появата в коалиционния кабинет „Желязков“ на партии като ИТН и БСП, които при други обстоятелства щяха да имат свободата да откажат участие.

Главни лица на натиска, според данните на „Флагман“, са две германки – Клаудия Бух, председателка на надзорния съвет на Европейската централна банка, и Урсула фон дер Лайен. Германия е ахилесовата пета на ГЕРБ, защото партията е създадена с парите на няколко немски фондации, най-вече „Ханс Зайдел“. Самият Бойко Борисов никога не е крил това. Бившата германска зам.-посланичка в София Гудрун Щайнакер публично разказа, че дори името „Граждани за европейско развитие на България“ е измислено в Германия.

В края на 2024 година драми с огромна брюкселска намеса и рекет се разиграват и в Румъния – отстранен от изборите е потенциално избраният за президент привърженик на националния суверенитет Калин Джорджеску. Но към тази балканска страна никой от бюрократите в ЕС няма изискване да се вкарва насилствено в еврозоната, дори напротив. Натискът да се въвежда евро на всяка цена е насочен само и единствено към София. България може и да е бедна, с инфлация, която надхвърля изискваните от еврозоната 3%, с рехава икономика, но е ценна с важен свой капитал – валутния борд, в който са акумулирани 78 млрд. лева. Европейската централна банка (ЕЦБ) се нуждае в момента животоспасяващо от тези български милиарди.

През 2023 година ЕЦБ за първи път в историята на съществуването – своето и на валутата евро, отчита загуба. Тя е €7,9 млрд. Тогава бюрократите в банката освобождават всичките запаси, заделени за кризисни времена, и успяват с тях да занулят голяма част от нея. Цифрата в минус е сведена до €1,266 млрд. ЕЦБ продължава да работи на загуба и през цялата 2024-а. Но вече няма никакви акумулирани средства, с които да я покрие. Годината е приключена с общ минус 7,9 млрд. евро. Публични данни за 2025 година вече няма. ЕЦБ ги крие, което подсказва, че загубата е станала критична. Финансисти пресмятат, че към декември 2025 г. спираловидното натрупване трябва да е довело до най-малко 15-милиардова дупка в евро.

Ако добавим към това и планираната криза в европейската икономика, предизвикана от лошата сделка между Урсула фон дер Лайен и Доналд Тръмп, ситуацията за ЕЦБ през 2026 г. изглежда още по-неприятна. Макар договор между ЕС и САЩ все още да не е подписан, устното споразумение вече се спазва. Г-жа Дер Лайен се съгласи да премахне всички мита за американски стоки, докато тези, произвеждани в страните от ЕС, се обмитяват в САЩ с 15%. Това е удар най-вече върху икономиките на най-големите презокеански износителки Германия, Франция и Италия.

Силна Германия винаги се е смятала за локомотива на плановете за федерализация на Европа. Отслабена и покрай устното споразумение „Урсула-Тръмп“, днешна Германия вече изглежда като композиция за съвсем друго направление. Страната напусна Шенген – при това даде да се разбере, че е завинаги, като върна граничния контрол. Тя принуди и съседна Полша да напусне Шенген. „Алтернатива за Германия“ е вече първа политическа сила в социологическите анкети. В стремежа си да спрат отлива на избиратели, основните либерал-глобалистки партии започнаха просто да крадат точки от програмата на „алтернативата“ и да ги представят като свои. Единствената, която все още не са откраднали, е възстановяването на германската марка. Няма причини да не се очаква, че управляващите ще извадят и това за публична дискусия през следващата година, когато София задвижи колелото на събитията.

Ето защо след края на 2024 г. България със своите скатани 78 милиарда лева бе не просто силно желана в еврозоната, нейното включване стана задължително. Участието на страната точно в такава „единна валута“ обаче е подплатено с огромните рискове – и без това икономически слаба, но и без милиардите в борда, – да бъде повлечена много бързо от кризисния вихър на ЕЦБ и ЕС. Българският политически елит напълно сериозно осъзнава тази опасност и още през януари се обедини, както отдавна не се е случвало, за да се опита да я предотврати. До февруари 2025 г., през устата на Бойко Борисов, елитът впрегна всички свои скромни възможности, за да се отскубне от този мрачен сценарий, към който го тласкаха двете споменати жени от Брюксел.

Г-н Борисов използва всеки удобен момент, когато около него имаше микрофони, за да заявява гласно, че страната е зле, много зле. През януари той и финансовата министърка Теменужка Петкова твърде изненадващо за мнозина, но съвсем логично в контекста на брюкселския рекет, обявиха на висок глас, че България е на практика в сериозен финансов колапс. „Ситуацията е тежка“, „предстоят тежки изпитания“, „българските граждани трябва да платим сметката за неразумното управление на публичните финанси през последните три години“ – изрече на висок глас г-жа Петкова.

„Бюджетът за 2025 година е фалшив“, „фалшиви са и цифрите, заложени в него“, „вътре има дупка от 18 милиарда лева, която не ни позволява да влезем в еврозоната“, „ще отворим фискалния резерв на страната, за да я запушим“ – това пък шумно обяви Бойко Борисов. Фискалните си резерви отварят обикновено държави, които са във война – така направи Украйна през 2022 г. Цялото гръмко говорене през януари не бе насочено към българския народ, това бе отчаяното послание на елита към двете германки в Брюксел да чуят добре, да се вразумят и да се откажат от натиска. „Флагман“ описа подробно това време в статията „България пак отлага еврото. Този път май завинаги“.

Последният разколебан опит за отскубване от рекета на Бух-Дер Лайен, към който вече се бе присъединила и французойката Кристин Лагард, бе да се пропусне, уж случайно, да се промени закона за БНБ по начин, който трите жени диктуваха, за да се премахне и последната пречка пред еврозоната. Случи се на 22 януари. Също безуспешно. Това бе повратната точка в съпротивата.

Ако някой е проследявал внимателно въпросните моменти, трябва да е бил сериозно удивен как само седмица по-късно, вече примирен, а всъщност отчаян, Бойко Борисов обяви, че България е взела стратегическо решение да влезе в еврозоната. За броени дни рекордната дупка от 18 млрд. изчезна от публичното пространство, никой повече не спомена отварянето на фискалния резерв. Финансите на България сякаш процъфтяха като в научно-фантастичен филм. Просто опитът на политическия елит на България да се противопостави на сценариите на Бух-Дер Лайен-Лагард се провали. Под тяхна диктовка в страната бе наложена на практика диктатура на еврото. Всякакви дискусии по темата бяха пресичани, думата „референдум“ бе обявена за табу, а държавният апарат включи на 4 скорост по пътя си към унищожаването на лева.

„Те просто го засипаха с обиди, обикновени ругатни и заплахи. Нищо общо с немската въздържаност – почти каруцарско поведение“, разкри източник на „Флагман“ как е протекъл разговорът на Борисов с Клаудия Бух и Фон Дер Лайен на 23 януари. Трите с Кристин Лагард може да са просто чиновнички в уж равноправния ЕС, където решенията на книга се взимат с единодушие, но са облечени в прекалено много власт, която ги прави твърде опасни.

Това, че от началото на март България безропотно и с маршова походка се засили към еврозоната, а властите дирижираха този процес, бе само видимата картина. Зад нея течаха бурни дискусии какво да се прави, твърди източникът. – Хора, които пред камерите можеха дори да си налетят на бой, плюс президент, който уж е скаран с всички, взаимно обсъждаха различни сценарии за действие. Основната точка в него бе как правителството, което, заради участието в него на ГЕРБ, е уязвимо за брюкселския диктат, да падне и това да изглежда естествен процес.

За наблюдателните, още повече тези, които добре познават характера на Бойко Борисов, няма как да е убягнало, че към края на март мрачното му изражение от предните два месеца отстъпи място на любимата му игривост. А след месец юни г-н Борисов вече бе толкова спокоен и уравновесен, че не пропускаше повод да включи и любимата си закодирана ироничност всеки път, когато пред репортерките и репортерите заявяваше с почти незабележима за несведущите тънка подсмивка „Еврото ми е много важно“. Той директно им казваше „Няма да го бъде“, но те нито веднъж не го разбраха. За разлика от „Флагман“, който посвети на тези мистични намеци статията „Контрадезинформация за еврото“.

През март е взето стратегическо решение в страната да започнат масови протести срещу еврозоната. Организацията им не е проблем, защото населението и без това не иска да се раздели с лева. Те трябва да се разгръщат все по-мащабно до юни, когато част от протестиращите да нахлуят в парламента, за да свалят правителството. Един от митингите през летния месец наистина е на крачка да го направи, но в последния момент е отведен от триъгълника на властта в София. Точно тогава българският президент, който е американски възпитаник, най-сетне успява да осигури коридор за разговори с представителите на Републиканската партия в САЩ. Появата на Америка в българските събития се оказва повратен момент. Всъщност най-важният. Той преобръща всичко.

„Отстранявали сме много правителства, които сме искали да отстраним. Винаги сме го правили без да ги питаме дали са съгласни. Това трябва да е бил първият случай, за който аз се сещам в дългата си кариера, а и преди това, в който ръководството на една държава само̀ поиска нашата подкрепа, за да го свалим от власт. На първия етап колегите ми бяха силно изненадани от постъпилото предложение от България. На втори то се превърна в чудесна сделка. Всъщност няма да е пресилено да се каже, най-добрата от всички, които сегашната администрация във Вашингтон е сключвала от началото на годината“, разказва пенсиониран високопоставен служител от Бюрото за европейски и евразийски въпроси към Държавния департамент на САЩ.

Българският случай е поверен на Службата за Източна Европа, част от същото това Бюро. Координатор на процеса е Кристофър Смит. Той не е политическо лице от Републиканската партия, а дипломат от кариерата. Номинално работи в отдел в Службата за политика и регионални въпроси, който пряко се занимава и с България. Зад гърба си има богат стаж в регионите, които са днешната ковачница на цветни революции. Първият му мандат в Киев е в дните, когато с майдан е прогонен проруският президент Виктор Янукович. За работата си в онзи период и след него през 2018 година държавният секретар Майк Помпео му връчва наградата „Уорън Кристофър“ „за изключителни постижения в гражданската сигурност и реформата на правоприлагането в Украйна“. С нов мандат г-н Смит е втори дипломат в Киев и в дните на руската агресия през 2022 година. Богатия си опит в цветни революции усъвършенства и като служител в Тбилиси.

„Момчетата от Службата пипнаха доста неща в плана, който българите бяха донесли, разказва източникът на „Флагман“. – Те смятаха протестите да са под шапката на проруски среди, понеже ги намираха за най-лесни за организиране. Ние ги посъветвахме да се откажат от това. Легитимното падане на правителство в Източна Европа днес не може да се случва с лозунги в защита на Русия – кой би повярвал на подобно нещо... Нашите хора промениха и освежиха самия облик на митингите – махнаха от тях всякакво споменаване на българската валута и го замениха с универсални послания срещу тиранията на корумпираните политици. Те трябваше да са младежки, студентски и задължително проевропейски. Изхвърлиха някакви стари български маршови песни и вкараха модерна поп музика. Сцените трябваше да изглеждат бляскави, холивудски, все едно там всеки момент ще излезе да пее Кристина Агилера. Но най-важното – всичко трябваше да се случи в най-крайните дни от годината, в никакъв случай преди това, за да бъде поставен Европейският съюз пред свършен факт. В последния етап бяха включени и всички български инфлуенсъри, които няколко дни поред да рекламират пред огромните си аудитории. Знам, че колегите обсъждаха отпускането на целеви транш за инфлуенсърите ви, но не съм сигурен докъде се стигна по този въпрос.“

На 4 декември администрацията на Доналд Тръмп публикува Стратегия за национална сигурност на САЩ. Цялостното ѝ внушение е, че наднационалните либерал-глобалистки конструкции, каквато е и ЕС, са създадени, за да унищожат суверенните държави. „По-големите проблеми, пред които е изправена Европа, включват дейности на Европейския съюз и други транснационални организации, които подкопават политическата свобода и суверенитет; миграционните политики, които трансформират континента и създават конфликти; цензурата на свободата на словото и потискането на политическата опозиция; спадът на раждаемостта и загубата на национална идентичност и самочувствие“, пише там. И още: „Икономическият упадък на Европа е засенчен от реалната и по-сурова перспектива за цивилизационно заличаване. [...} Континентална Европа загуби дела си в световния БВП – от 25% през 1990 г. той падна на 14% днес – отчасти поради национални и транснационални регулации, които подкопават креативността и трудолюбието. [...] Ние трябва да подкрепяме партии, движения и интелектуални и културни дейци, които се стремят към суверенитет и запазване/възстановяване на традиционния европейски начини на живот“.

„Вие сигурно сами разбирате колко навреме се появи България и как прекрасно се вписа в тази концепция – слаба страна, която тиранично е водена към новата проблемна  валута, от хора, които са си поставили за цел да унищожат суверенните държави. Наистина смятам, че това е първият случай в американската история, когато помогнахме на едно правителство да падне и то беше благодарно за това“, посочва някогашният американски дипломат.

До началото на големите събития остават няколко седмици. Би трябвало да станем свидетели на масово течащи публични разкрития за фалшификации, измами, кухи транзакции, подправени документи, нагласени статистики. Ще бъде заявено и ясно доказано, че са правени по заповед на Брюксел. Но това ще е време, когато тези новини ще са вече не вътрешни само за България, а ще касаят всяка една страна от еврозоната. Витаещи в облаците и опиянени от миналите си успехи, бюрократите в Брюксел ще загубят този важен рунд.

В разгара на очакваната буря темата за запазването на лева вече няма да изглежда апокрифна. За разлика от останалите страни, които Брюксел ще повлече към нова финансова и икономическа криза, България ще бъда с особеното предимство, че веднага може да се върне към националната си валута. В определен момент между януари и март на българите вероятно ще бъде предложен и референдум, чийто резултат е известен от сега. Подписите за него са отдавна събрани, но чакат своето време, за да бъдат изнесени на светло. В рядък момент от своята история днешна България най-сетне има всички шансове да се заяви в авангарда и да е движеща сила на новия световен ред, а не последният крачещ след промените.