Предсрочните избори (не)избежни – 22 март или 5 април са най-вероятните дати

След Нова година политическата система влиза в нова фаза на напрежение – парламентарната процедура по връчване на мандати започва веднага след 5 януари.

След поредна година на политическа нестабилност и неуспешни опити за съставяне на редовно правителство, България се готви за поредните предсрочни парламентарни избори. По Конституция, след като първите два проучвателни мандата бъдат върнати неизпълнени, президентът има правото да връчи последен, трети мандат на партия по свой избор. Но според политическите анализатори и обществените нагласи, изгледите някой от мандатите да доведе до устойчиво управление са нищожни.

Така вниманието се насочва към вероятните дати за нов вот – според източници от президентството и ЦИК, най-вероятните варианти са 22 март, 29 март или 5 април. Последната дата съвпада с Цветница, което я прави по-неудобна от логистична гледна точка. Очаква се процедурата по консултации и връщане на мандатите да приключи до края на януари, а служебен кабинет да поеме управлението в началото на февруари.

В същото време политическото напрежение в Народното събрание не стихва. Днес стана ясно, че опозицията обмисля искане за извънредно заседание с цел разглеждане на законопроект за сваляне на охраната на Бойко Борисов и Делян Пеевски. Законодателното предложение идва в контекста на продължаващи разногласия между основните политически сили относно прозрачността на институциите, ролята на НСО и използването на държавни ресурси за партийни цели.

Проблемът с охраната се превръща в символичен сблъсък между „статуквото“ и „реформаторите“, както се представят основните опозиционни сили. Ако Народното събрание бъде разпуснато през февруари, това ще означава и прекратяване на редица законодателни инициативи, което поражда сериозни опасения сред неправителствения сектор и наблюдателите за бъдещето на реформите в съдебната система и службите.

Политическата нестабилност отново ще постави избирателите в центъра на вниманието. За по-малко от 3 години страната ще се изправи пред шестото си национално гласуване – показател за дълбоката институционална криза и липсата на устойчив политически консенсус.