ЕС се раздира от спорове заради заема за Украйна - Орбан: Европа е пред война с Русия

Решението на Европейския съюз да отпусне безлихвен заем от 90 милиарда евро за Украйна не само засили геополитическите разделения в Европа, но и разпали ожесточени дебати в столиците на страните членки. Финансирането бе представено като спешна помощ за стабилизиране на украинската икономика в условията на продължаващата война, но според критиците на мярката това е „финансов суицид“, който ще има дългосрочни последици за Европа.

Най-яростният противник на това решение – унгарският премиер Виктор Орбан – предупреди, че заемът е "погрешна и опасна стъпка", която заплашва не само финансовата стабилност на ЕС, но и мира в Европа. „Това не са просто пари, които никога няма да бъдат върнати, а е съзнателен акт, който доближава Европа до пряко участие във войната“, каза той и отказа участие на Унгария в тази авантюра. Колегите му от Чехия и Словакия го последваха и обявиха, че няма да наливат пари в Киев.

„Беше изключително лошо решение, което доближава Европа до война. Изглежда като заем, но разбира се украинците никога няма да могат да го върнат. Това са загубени пари и тези, които стоят зад този заем, ще поемат отговорността за финансовите последици за това“, каза Орбан.

В същото време Европейската комисия настоява, че заемът е част от по-широка стратегия за дългосрочна подкрепа на Украйна. Председателят Урсула фон дер Лайен подчерта, че устойчивата помощ е доказателство за решимостта на ЕС да остане „на правилната страна на историята“.

След като припомни, че миналата седмица се е приело Русия да не може да си върне парите преди Москва да спре агресията, председателят на Европейския съвет Антонио Коща коментира, че спешният заем за Украйна ще е обезпечен от европейския бюджет и е за спешните финансови нужди на бившата съветска република, а тя щяла да върне парите, когато Русия плати репарациите, т.е. никога, защото няма кой да я застави. Всички вече разбраха, че идеята за мир от позицията на силата е утопия. Много по-вероятно е не Москва да даде някакви пари за Украйна, а страните от ЕС да продължат да си плащат и след края на войната в бившата съветска република. 

В България решението също предизвика политическа буря. От „Възраждане“ настояват за спиране на всякаква финансова помощ към Киев. Според лидера на партията Костадин Костадинов, България рискува да „подари“ между 1 и 1.2 милиарда лева безвъзмездно. От своя страна, представители на ПП-ДБ и ГЕРБ защитават помощта като част от общоевропейската отговорност и определят Украйна като „щит на цивилизацията ни“.

Междувременно анализатори предупреждават, че настоящият курс на ескалация може да доведе до пряко участие на някои европейски държави в конфликта. Според доклади от Брюксел, няколко страни вече обсъждат възможността за военна мисия на територията на Украйна, макар засега идеята да се поддържа в неофициални кръгове.

На традиционната си годишна среща Владимир Путин пък коментира, че замразяването на руските активи в Европа е не просто кражба, а открит пладнешки обир. 

Той коментира и усилията за постигане на мир в Украйна като изтъкна, че не Москва отхвърля предложенията за мир, а Киев и западните му спонсори. Руският президент повтори своите искания страната му да получи целия Донбас и заедно с Крим да бъдат признати за руска територия. 

„Не ние воюваме с вас, а вие – чрез ръцете на украинските националисти. Готови сме да спрем бойните действия незабавно, ако получим средносрочни и дългосрочни гаранции за сигурността на Русия“, каза още той. 

Очевидно е, че темата за „парите за Украйна“ ще остане централен политически и морален вододел за Европа през 2026 година. А разделението не е просто финансово – то е стратегическо, идеологическо и засяга бъдещето на целия континент.