Изкуственият интелект замърсява колкото Ню Йорк за година

Данните са част от първото по рода си задълбочено изследване за екологичните последици от изкуствения интелект, проведено от нидерландския учен Алекс де Врис-Гао. Анализът му показва, че въглеродният отпечатък на AI системите през 2025 г. може да достигне до 80 милиона тона въглероден диоксид, което е количество, съпоставимо с годишните емисии на мегаполис като Ню Йорк.

Още по-тревожен е фактът, че потреблението на вода, свързано с изчислителните процеси и охлаждането на центровете за данни, може да надхвърли 765 милиарда литра. Това е повече от общото световно потребление на бутилирана вода за година.

Според изчисленията на де Врис-Гао емисиите от използването на изкуствен интелект вече се равняват на над 8% от глобалните емисии на авиационния сектор. За целите на проучването са използвани публични доклади на самите технологични компании, което поставя под въпрос твърденията им за „зелена трансформация“.

„Екологичната цена е изключително висока и в момента тя се поема от обществото, а не от технологичните гиганти“, коментира ученият. Според него липсва ясен механизъм, който да ангажира компаниите с отговорност за реалния им отпечатък върху климата.

Подобна позиция изразява и Доналд Кембъл, който е директор на британска неправителствена организация, работеща за равнопоставеност в технологичния сектор. „Цената се плаща от хората, вместо от някои от най-богатите компании в света. А строителната треска на центрове за данни тепърва започва“, предупреждава той.

Само във Великобритания се планира изграждането на около 200 нови центъра за данни. По данни на Международната агенция по енергетика всеки от по-големите ще консумира електроенергия, еквивалентна на нуждите на около 2 милиона домакинства.

Въпросът вече не е дали изкуственият интелект променя света, а дали обществото е готово да плати екологичната цена на тази промяна.