5 часа ходене на седмица ни спасяват от рак

Че заседналият начин на живот и наднормените килограми имат отношение към увеличаващите се случаи на рак, се знае отдавна, но американски учени сега успяха да докажат и колко физическа активност може да предотврати това. Изследователи от Харвардския университет са комбинирали данни от три големи проучвания в Америка, в които са участвали 231 067 души.

В продължение на 32 години те са били подлагани на периодични медицински прегледи и са отговаряли на анкети за начина си на живот.

Питани са с какво се хранят и как прекарват свободното си време. Дали бягат, карат колело, плуват, играят тенис, или пък извършват някакви други физически активности, като работа на открито или разходки. В проучването е била добавена информация и за вдигането на тежести и ежедневното изкачване на стълби заради данни от други изследвания, че подобен тип упражнения също могат да помогнат.

Макар всички доброволци да са били без анамнеза за онкологични или сърдечни заболявания в началото на тестовете, в края им 6358 вече са диагностицирани с рак, като 3791 не са успели да го преборят и са починали. Анализирайки подаваните от тях сведения за начин на живот и докладите от медицинските им прегледи, учените са стигнали до извода, че те са имали по-ниски нива на физическа активност. Открили са също, че по-активните хора на възраст от 40 до 75 години са успели да запазят по-добре здравето си.

Даже са установили и колко движение е необходимо, за да се предпази човек от онкологично заболяване. Според тях дори само 5 часа активно ходене или два часа бягане седмично могат да намалят риска от развитие на смъртоносни ракови заболявания на храносмилателната система, включително червата, черния дроб и панкреаса. Още по-обнадеждаващи са прогнозите, ако ускорявате сърдечната си честота за 17 часа. А най-оптимистични са те при хора, които отделят над 50 часа седмично за физическа активност. Американските изследователи отбелязват, че постоянството е ключов фактор не само за предотвратяване на рака, но и за намаляване на рисковете за неговото разпространение в тялото. Затова е добре хората да са активни през целия си живот или най-малко 30 години.