Почина Боян Радев - първият двукратен олимпийски шампион на България

"Бях винаги благодарен на страната си", казваше често той

Ключови думи: Боян Радев, олимпийски шампион, борба, смърт, дарител, Левски

Отиде си една от най-великите личности в българската спортна и културна история - Боян Радев. Двукратният олимпийски шампион по класическа борба почина на 83-годишна възраст. Тъжната новина беше съобщена от журналиста Иво Димитров и моментално предизвика вълна от почит, скръб и признание към живота и делото на човека, който се превърна в символ на спортна слава и морална щедрост.

Боян Радев е първият българин, спечелил два олимпийски златни медала в борбата - на игрите в Токио (1964) и в Мексико (1968). През своята спортна кариера той се състезава в категория до 97 кг в класическия стил и е сочен за една от най-ярките фигури в световната борба от втората половина на ХХ век.

Кариерата му е осеяна с престижни награди и признания:

Призът „Пиер дьо Кубертен“ - най-високото отличие на МОК за заслуги към олимпийското движение;
„Трофей на президента“ на МОК;
„Златна огърлица“ от Международната федерация по борба;
Първо място в Залата на славата по борба в Оклахома, САЩ;
Орден „Стара планина“ I степен - най-високото държавно отличие в България.

Спортен клуб „Левски“ го обявява за Спортист №1 на ХХ век. Но неговата слава не се изчерпва с медалите. Боян Радев бе и изключителен колекционер, меценат и дарител, отдаден на каузата за опазване на българското културно-историческо наследство.

Националният исторически музей го нарича „дарител №1“. В негова чест е създадена зала „Дарение Боян Радев“, в която са изложени над 170 експоната от личната му колекция - уникални икони, църковна утвар, дърворезби, антични каменни пластики, сред които изпъкват три изящни мраморни римски портрета от II–III век.

Боян Радев е роден на 25 февруари 1942 г. в село Мошино, днес квартал на Перник. Спортният му път преминава под флага на „Левски“, а името му се превръща в синоним на успех, дисциплина и българска гордост.

„Бях винаги благодарен на България и исках да върна нещо на народа си“, казваше често Радев. Това не бяха само думи - той отдаде на държавата богатство с безценна културна стойност, оставяйки завинаги отпечатък както в спорта, така и в духовността на нацията.

Днес България губи не просто олимпийски шампион. Губим човек, който издигна националния дух и доказа, че истинските шампиони не се измерват само с медали, а с ценностите, които отстояват.

Поклон пред паметта на Боян Радев.