Сланината - древна храна за лечение на всички болести

Често се твърди, че сланината - продукт, съставен изцяло от мазнини - трябва да присъства в хранителния режим, особено при хора със сериозни здравословни проблеми. От години учените и специалистите по хранене спорят дали тази животинска мазнина носи повече ползи или вреди за човешкия организъм.

Свинската мас действително е богата на мазнини, като основната част от тях са триглицериди - наситени мастни киселини като линолова, линоленова и арахидонова. Освен това тя съдържа витамини A и D, каротин и ретинол, както и редица микро- и макроелементи, сред които желязо, калций и магнезий.

В същото време сланината е изключително калорична - между 500 и 800 килокалории на 100 грама, в зависимост от начина на обработка. Затова консумацията на големи количества чиста мазнина наведнъж не е препоръчителна.

Любопитен факт е, че сланината се смята за един от най-древните хранителни продукти. Според учени още през неолита, преди около 15 хиляди години, хората са консумирали мазнина от прасета. Документално проследимата ѝ история започва в Китай преди приблизително 8 хиляди години.

През последните години диетолозите до известна степен „реабилитират“ сланината. Известно е, че тя съдържа липопротеини с висока плътност - т.нар. „добър“ холестерол. Изследване на учени от британския университет „Де Монфор“ показва, че пърженето със свинска мас води до отделяне на по-малко канцерогенни вещества в сравнение с растителните масла. Продуктът е и източник на селен - елемент, от който много хора имат недостиг, както и на витамин D.

Въпреки това специалистите са категорични, че сланината не е лечебно средство. Ендокринолози посочват, че ако човек много я обича, може да си позволи по няколко малки парчета, но тя не бива да се възприема като панацея или „еликсир на живота“.

Лекарите напомнят, че макар мазнините да имат своите ползи, те често са преувеличавани. В сланината действително има различни мастни киселини и витамини, включително Омега-6, но тези киселини стимулират възпалителните процеси в организма и не трябва да се бъркат с Омега-3, които имат противовъзпалителен ефект. Мастноразтворимите витамини A, E и D могат да се набавят и от други, по-балансирани източници.

Специалистите определят сланината като храна, подходяща най-вече за хора, които извършват тежък физически труд или се занимават с продължителни физически натоварвания, като дълги преходи. За повечето хора тя е по-скоро хедонистично удоволствие, а не здравословна необходимост.

Що се отнася до съдържанието на арахидонова киселина, тя наистина играе роля във възпалителните процеси, нужни на организма за възстановяване. Въпреки това човешкото тяло е способно само да я произвежда, когато е необходимо, а Омега-6 мастните киселини и без това са широко разпространени в съвременната диета, включително в растителните масла.

Накрая, макар че мазнините стимулират отделянето на жлъчка, лекарите предупреждават, че приемът им на празен стомах може да доведе до неприятни симптоми като рефлукс.

В заключение, сланината може да бъде част от менюто, но умерено и без илюзии за лечебни свойства – тя остава калорична мазнина, а не лекарство.