Защо България остава на дъното по заплати в Европа, въпреки икономическия растеж

Докато в началото на годината все повече българи оглеждат нови възможности за работа, реалността остава трезва – средната заплата у нас е най-ниската в Европейския съюз. Данните на Евростат показват, че дори при икономически растеж България продължава да изостава сериозно по доходи. Защо това се случва и какво в икономиката ни държи заплатите ниски?

Средната годишна заплата в Европейския съюз достига 39 808 евро, но зад тази средна стойност се крие силно неравномерна икономическа картина. България остава на последно място с 15 387 евро годишно, докато Люксембург надхвърля 82 900 евро – разлика от над пет пъти. Това не е просто въпрос на „богати“ и „бедни“ държави, а отражение на дълбоки структурни различия в икономиките на ЕС.

Западна и Северна Европа концентрират високоплатени сектори като финанси, информационни технологии, фармация и високотехнологично производство. Тези индустрии генерират висока добавена стойност и позволяват устойчиво нарастване на доходите. В България обаче заетостта продължава да е доминирана от сектори с ниска производителност – услуги с ниска добавена стойност, селско стопанство и преработваща промишленост с ограничен технологичен капацитет.

Икономисти от Международната организация на труда подчертават, че производителността е ключовият фактор зад високите заплати. Когато икономиката произвежда повече стойност на заето лице, тя може да си позволи по-високи възнаграждения без да губи конкурентоспособност. Именно тук България среща системен проблем – ниски инвестиции в иновации, бавна технологична модернизация и изтичане на квалифицирана работна сила.

Дори при корекция за покупателна способност разликите остават. България отново е сред петте страни с най-ниски реални доходи в ЕС, което означава, че по-ниските цени не компенсират изцяло ниските заплати. Това ограничава вътрешното потребление – ключов двигател на икономическия растеж – и създава затворен кръг на бавна конвергенция. Ниските доходи ограничават не само стандарта на живот, но и вътрешното потребление – ключов двигател за икономиката. Това се отразява върху пазара на жилища, достъпа до кредити и дори върху демографските процеси, тъй като все повече млади хора търсят реализация извън страната.

Допълнителен фактор е слабата позиция на работниците на пазара на труда. Ниското ниво на синдикализация и ограниченото покритие на колективните трудови договори намаляват натиска върху работодателите за по-високи възнаграждения. В резултат растежът на заплатите изостава от растежа на икономиката.

Прогнозите сочат, че средната заплата в ЕС ще продължи да расте и през 2025–2026 г., но без целенасочени политики за насърчаване на инвестиции, иновации и сектори с висока добавена стойност, България рискува икономическият растеж да остане „на хартия“ – с числа, които растат, но без реално подобрение в доходите на хората.