Уважаема госпожо Кабаиванска, Бургас Ви обича дълбоко и завинаги!
На днешната дата – 15 декември, преди 91 години, в Бургас се ражда гласовито бебе. Кръщават го Райна. Един детски плач разтваря прозореца към бъдеще, което тогава никой не е можел да предвиди. В онзи миг, в семейство Кабаивански и в града край морето, не е имало знаци, че съдбата току-що е поставила начало на една изключителна биография. Ала талантът, когато е истински, винаги намира своя път – от люлката до световните сцени.
Години по-късно това бургаско момиче ще се превърне в оперната прима Райна Кабаиванска. По най-престижните сцени на планетата нейният глас ще носи не просто музика, а култура, достойнство и мярка. Ще разказва истории за любов, трагедия и възвишеност така, както само големите артисти умеят – с истина, с дълбочина, с морал.
Бургас винаги е обичал и почитал своята оперна прима. Всяко нейно завръщане в родния град е празник.
Днес ѝ пожелаваме здраве, вдъхновение и сила – онази тиха, устойчива сила, с която да продължи да обучава и вдъхновява младите таланти от своите майсторски класове. Да предава знанието си не само като техника, а като мисия. Да възпитава не просто гласове, а личности. Новото поколение оперни певци има нужда от такъв учител – строг и нежен едновременно, взискателен и щедър, каквато е тя.
Винаги елегантна. Винаги позитивна. Носител на морал и добродетели, пазител на традициите. Райна Кабаиванска не е просто артист – тя е символ. Символ на класа, на постоянство, на вярност към високите критерии, които днес често изглеждат забравени.
Хората като нея са безценни за всяко общество. Те са живият мост, по който ценностите преминават от вчера към утре. Те напомнят, че истинската значимост не се измерва с шум, а с дълготрайност. Не с моментна популярност, а с оставянето на трайна следа.
Малцина от днешните политици, бизнесмени, „звезди“ и други временни явления, които пълнят новинарските емисии, имат запазено място в историята. Райна Кабаиванска има такова място. Но още е рано. Тя е с нас. И нека още дълго да бъде с нас. Да твори, да учи, да вдъхновява. И да знае, че е важна, ценна и необходима.
Бургас Ви обича, госпожо Кабаиванска. И се гордее с Вас – тихо, дълбоко и завинаги.
Баща ми, да почива в мир, много обичаше опера и дори си тананикаше. В чест и на двамата, реших да прочета нещо за Райна Кабаиванска и попаднах на това любопитно интервю.
https://www.teatroallascala.org/en/media/la-scala-magazine/a-life-with-a-crown-interview-raina-kabaivanska.html