Новият закон за криптоактивите е вече факт в България - какво предстои за бизнеса през 2026 г.?

България направи важна стъпка напред в изграждането на своята крипто среда. На 20 юни 2025 г. парламентът прие новия закон за пазарите на крипто-активи (ЗПКА), който официално влиза в сила на 8 юли 2025 г. Законът допълва европейския регламент MiCA и поставя основата за по-ясна и предвидима регулация на крипто бизнеса в страната.
За българските компании в сектора започва нов, по-структуриран етап, който ще влияе върху развитието на услугите и инвестициите в периода до 2026 г.

Freepik
Реалното навлизане на крипто в България

Крипто вече има стабилно присъствие в няколко ключови български индустрии, особено там, където международните плащания са ежедневие.В ИТ и аутсорсинг сектора плащанията в стейбълкойни вече са част от ежедневието при работа с международни клиенти, а фрийланс общностите разчитат на крипто заради бързината и ниските такси. Финтех компаниите внедряват блокчейн в междубанковите операции, а логистичните оператори го използват за проследяване на доставки.

Паралелно с това, интересът на физическите лица се измества към инвестиции в дигитални активи, където разнообразието е огромно. На пазара вече съществуват хиляди алткойни, което прави изборът значително по-труден. Затова все повече българи търсят криптовалута мнения, не като конкретен рейтинг, а като обобщена представа за това как други инвеститори оценяват даден проект, неговата реална употреба, рисков профил и потенциал. Това помага на потребителите да филтрират шумната информация, да избегнат съмнителни токени и да се ориентират към по-перспективни крипто активи за 2025 г.

В динамична среда, в която един токен може да увеличи стойността си десетократно за седмица, а друг да стане безполезен в същото време, подобно търсене на мнения и анализи е естествена част от подготовката преди инвестиция. Именно така българските потребители изграждат по-информиран подход към новите криптовалути, които предстои да се развиват през следващите години.

По-ясна рамка и определени регулатори

ЗПКА най-после дава отговор на ключовия въпрос: Кой какво регулира?

• Българската народна банка (БНБ) ще лицензира и контролира издаването на електронни парични токени (EMT).
• Комисията за финансов надзор (КФН) ще наблюдава токени, обезпечени с активи (ART), utility токени, както и ще лицензира всички доставчици на услуги с крипто-активи (CASP).

Това създава ясна процедура за получаване на разрешения, нещо, което липсваше в България. КФН и БНБ ще работят съвместно, когато банки предлагат крипто услуги, така че правилата да важат еднакво за всички.

По-строги изисквания към хората, които управляват крипто фирми

Освен европейските стандарти, България въвежда и допълнителни условия към ключовите лица в CASP компаниите. Те трябва да покриват критерии за:

• почтеност
• професионална надеждност
• добро управление

Този подход цели по-високи стандарти в сектора и повече доверие сред потребители и инвеститори.

Силни правомощия за контрол и санкции

ЗПКА дава на КФН разширени инструменти за бърза реакция при нарушения. Регулаторът може:

• да налага глоби
• да спира дейности
• да издава предупреждения
• да отнема лицензи
• да блокира достъп до уебсайтове, приложения и домейни, използвани за незаконни услуги

При необходимост КФН може да поиска съдът да запорира или конфискува активи, за да защити клиентите. Това бележи преминаване към много по-стабилна и защитена регулаторна среда.

Плавен преход за вече работещите компании

Едно от най-важните решения е свързано с бизнеса, активен в България преди 30 декември 2024 г.

Тези компании няма да спират работа, докато чакат разрешение по MiCA. Те могат да продължат да оперират до 1 юли 2026 г., или до окончателното решение за лицензиране, което настъпи първо.

Преходният режим покрива:

• обмен на виртуални валути
• трансфер и обмен срещу виртуални активи
• попечителски услуги и управление на виртуални актив
• публично предлагане на виртуални активи
• портфейлни доставчици

Фирмите, регистрирани за AML цели до 30 декември 2024 г., могат да работят без прекъсване, докато преминават към новия режим. Това решение е широко оценено от индустрията, особено след като първоначалният проект предвиждаше по-кратък срок.

Какво остава задължително: AML и вътрешен контрол

Независимо от новия закон, правилата срещу пране на пари остават строги. Всички крипто компании в България трябва да изпълняват:

• KYC и EDD проверки на клиенти и действителни собственици
• оценка на риска и вътрешни политики
• мониторинг на транзакции и докладване на съмнителни операции
• съхранение на документи минимум пет години
• разкриване на реални собственици (UBO)
• регулярно обучение на персонала

Това е ключов елемент от българската регулаторна система и остава непроменен.

Какво означава всичко това за бъдещето на крипто бизнеса 

През следващата година и половина секторът в България ще се пренареди в няколко посоки:
1. Повече стабилност и доверие
Ясните правила и определените регулатори ще привлекат по-сериозни участници на пазара.
2. Ускоряване на процеса по лицензиране
През 2026 г. се очаква вълна от фирми, кандидатстващи за MiCA лиценз преди крайната дата.
3. Повече институционален интерес
Банките и големи финансови институции могат да започнат да предлагат крипто услуги под новия режим.
4. Пазар с по-малко нерегламентирани играчи
Силните правомощия на КФН ще позволят по-лесно премахване на незаконни оператори.
5. Възможност България да се утвърди като регионален крипто център
Комбинацията от EС-хармонизация и щедър преходен период прави страната по-привлекателна за инвестиции.

Перспектива

Приемането на ЗПКА е ключов момент за българската крипто екосистема. Законът носи структура, предвидимост и възможност за растеж. С навлизането му в сила и напредъка на преходния период, 2025–2026 г. ще бъдат годините, в които България ще формира дългосрочната си роля в европейската дигитална икономика.