33,47 лв. за най-основните продукти и как живеят пенсионерите в бедните райони и защо пазарската чанта тежи все повече
Иван живее в Монтана, град в който има едва пет магазина от големи вериги, а средният годишен доход е едва 11 212 лв. За сравнение, в София големите супермаркети са 244, а приходът на човек достига 47 000 лв. Разликите в достъпа до пазар, конкуренция и доходи логично се пренасят върху най-важното, а именно цената на храната.
„150% е всичко по-скъпо. Някои неща са с 200%“, споделя пенсионерът пред БНТ.
С пенсия малко над прага на бедността той купува килограм месо, хляб, мляко, брашно, половин килограм леща и сирене, а крайната сметка е общо 33,47 лв. Тези продукти трябва да стигнат за един ден за него и съпругата му.
„Днес на обед да ядем и довечера. Ако остане за утре“, казва Иван с горчива усмивка.
Той посочва и причината, която вижда: липса на българско производство.
„Нямаме нищо. Всичко внасят. Ще почнат и въздуха да внасят“, казва той.
Само на 110 км от Монтана, в София, картината е коренно различна. Добромира пазарува за 37,40 лв., но в нейната кошница влизат хляб, наденички, бутилка вино, две кутии цигари и още дребни покупки. Управител на квартален магазин казва, че средната сметка в столицата е между 30 и 35 лв., а цените са съобразени с по-високата конкуренция.
Александра Костадинова, управител, обяснява:
„Трябва да сме конкурентни. Не можем да си позволим високи надценки.“
Но отбелязва и тревожна тенденция, че хората купуват все по-малко.
„Пазаруването се свива. Обемът на стоките намалява, а инфлацията си казва думата.“
От Сдружението за модерна търговия отричат неверни практики от страна на големите вериги, макар че потребителите усещат разликите ежедневно. Изпълнителният директор Николай Вълканов посочва:
„Конкуренцията работи. Разликите идват от разходите, отстъпките и логистиката.“
Според него е необходим пълен анализ от КЗК и не само на веригите, но и на малките магазини в бедните региони, защото там реалният избор за потребителите е ограничен.
Историята на Иван не е просто разказ за една сметка в магазина. Тя е огледало на задълбочаваща се пропаст, между столицата и периферията, между доходите и цените, между хората, които могат да си позволят избор, и тези, за които всяка покупка е аритметика на оцеляването.