Любен Дилов-син: Готови сме за нови избори, но трябва да помислим и за държавата
Политически изгодно е веднага да бъде подадена оставка и да се ходи на избори, но трябва да помислим и за държавата. Готови сме да ходим на избори. Това обяви пред bTV депутатът от ГЕРБ-СДС Любен Дилов-син.
„Не подкрепям обявените от протеста цели, но иначе го харесвам, подкрепям протести. Всичките ми приятели са мои политически опоненти“, обясни той.
Според него у нас има много политици, но малко държавници.
„Въобще нищо не е розово – Асен Василев беше розов и някои негови поведения. Опитахме се да стабилизираме хаоса. Проблемът е комуникативен, просто не успяхме да се разберем и да говорим. Изобщо не се състоя дебат върху това каква е философията на увеличаването на данък „дивидент”, на мнение е той.
„Жертваме много политически принципи, за да стабилизираме държавата”, каза още Дилов-син.
Смята, че има голям проблем, има обществена енергия на улицата и че всеки се опитва да яхне тази енергия.
На въпрос още ли мисли, че полицията трябва да бие здраво, той се засмя и подчерта: „Аз не казах това, казах, че по мое време беше нормално полицията да бие хулиганите, а не обратното. Борисов ме смъмри, каза, че съм радикален, краен. Аз не искам някой да бие някого, искам да се държим като цивилизованите държави.”
Той продължава да харесва предишния проектобюджет повече, отколкото новия.
Новата му мантра е проста и удобна: „Всички сме корумпирани“. Тоест, няма смисъл да гледаме какво крадат Борисов, Пеевски и цялата им пирамида – защото, видите ли, народът бил дал по някой двайсетак на катаджия. Това е опорка, която може да мине само сред клиентелата на ГЕРБ, Ново начало и присъдружните им кеш-енд-кери политици. Звучи успокояващо за тях, защото прикрива собствената им зависимост от властовите мрежи за разпределяне на благинки. Какво пък толкова ни обвиняват, че крадем, нали всички го правят?
Защото истината е проста: независимо кой бюджет гледаме – минал, сегашен или бъдещ – едно никога не се пипа: касичките на тази власт. Там, където се точат милиони и милиарди, където клиентелата на Борисов и Пеевски и автократичната им държава се храни. Там корупцията не е дребно нарушение, а политико-олигархичен бизнес модел.
Никой протестиращ няма да започне да си къса ризата, че понякога сме се примирявали с “малката корупция”. Но клиентите на Борисов и Пеевски ще въздъхнат облекчено – защото някой най-после им дава алиби за големите им зулуми: щом народът бил дал 20 лева на катаджия, тогава е нормално те да разпределят по 200, 500 милиона от публичните средства.
И тук проблемът не е само в Дилов. Той си знае, че говори глупости – това му е работата, затова го държат - просто високоплатен наемен работник. Проблемът е в цялата тази порода самопровъзгласили се „придворни интелектуалци“, които вместо да будят обществото, се упражняват в мнимо превъзходство и презрение към „нисшите“. Хора, които се вземат за аристокрация, но всъщност са просто клиентела, отражатели на властовата светлина, не нейни носители.
А можеше да бъде друго. За Дилов е късно.
За другите – може би не.
Въпросът е: ще сменим ли най-накрая царете, или пак ще си губим времето с пажовете?
Новата му мантра е проста и удобна: „Всички сме корумпирани“. Тоест, няма смисъл да гледаме какво крадат Борисов, Пеевски и цялата им пирамида – защото, видите ли, народът бил дал по някой двайсетак на катаджия. Това е опорка, която може да мине само сред клиентелата на ГЕРБ, Ново начало и присъдружните им кеш-енд-кери политици. Звучи успокояващо за тях, защото прикрива собствената им зависимост от властовите мрежи за разпределяне на благинки. Какво пък толкова ни обвиняват, че крадем, нали всички го правят?
Защото истината е проста: независимо кой бюджет гледаме – минал, сегашен или бъдещ – едно никога не се пипа: касичките на тази власт. Там, където се точат милиони и милиарди, където клиентелата на Борисов и Пеевски и автократичната им държава се храни. Там корупцията не е дребно нарушение, а политико-олигархичен бизнес модел.
Никой протестиращ няма да започне да си къса ризата, че понякога сме се примирявали с “малката корупция”. Но клиентите на Борисов и Пеевски ще въздъхнат облекчено – защото някой най-после им дава алиби за големите им зулуми: щом народът бил дал 20 лева на катаджия, тогава е нормално те да разпределят по 200, 500 милиона от публичните средства.
И тук проблемът не е само в Дилов. Той си знае, че говори глупости – това му е работата, затова го държат - просто високоплатен наемен работник. Проблемът е в цялата тази порода самопровъзгласили се „придворни интелектуалци“, които вместо да будят обществото, се упражняват в мнимо превъзходство и презрение към „нисшите“. Хора, които се вземат за аристокрация, но всъщност са просто клиентела, отражатели на властовата светлина, не нейни носители.
А можеше да бъде друго. За Дилов е късно.
За другите – може би не.
Въпросът е: ще сменим ли най-накрая царете, или пак ще си губим времето с пажовете?