Три илюзии, с които властта приспива обществото

Има един особен жанр в българския политически театър – този на гръмките обещания, изречени с патос, а после оставени да потънат в блатото на институционалното бездействие. Властта ги произвежда с такава лекота, сякаш говорят не държавници, а илюзионисти, които знаят, че зрителят ще гледа в дима и светлините, докато истината изчезва някъде в ръкава. През последните месеци получихме три ярки примера за този фасаден реформаторски плам, който гори само колкото да подгрее заглавията в медиите. После угасва, оставяйки след себе си единствено дим и неприятна миризма.

Първият кьорфишек: закриването на ДАИ

На 1 октомври Бойко Борисов заяви с обичайната си непринудена категоричност: „Моето предложение е незабавно да се закрие ДАИ!“ Веднага след това Делян Пеевски – партньорът по симфонични изявления – излезе пред медиите, за да подпечата новото намерение на управляващия тандем. Поводът за тяхното внезапно възмущение бе отвратителният случай с рекета над екипа на Роби Уилямс, наложен от служители на Държавната автомобилна инспекция. Унижение, отразено от редица международни медии, което превърна България в световна шега.

И какво последва? Нищо. ДАИ не само че не бе закрита, ами в момента служителите ѝ стачкуват за по-високи заплати. Така „гневът“ на властта се оказа кратък като театрален жест – драматичен, но без последици.

Вторият кьорфишек: Антикорупционната комисия

Малко по-късно Борисов отново се впусна в реформаторски танц, заявявайки, че е „за“ закриването на Антикорупционната комисия. Декларацията му този път бе връщане на „услуга“ – елегантно политическо партньорство, при което Пеевски първо подава топката, а Борисов я забива.

Но и тук реалността пренаписа сцената. Комисията не само не бе разпусната, а в проектобюджета за 2026 г. ѝ се предвижда увеличение на заплатите с над 50 %. Така институция, чиято ефективност отдавна буди съмнения, парадоксално получава щедро възнаграждение, за да продължи да върши… същото.

Третият кьорфишек: правителственият Авиоотряд

Последва нова демонстрация на решителност. Тя дойде отново от Пеевски, който предложи закриването на правителствения Авиоотряд. Борисов, естествено, подкрепи. Но и тук намерението се стопи бързо – като самолетна следа в небето, изписана красиво, но изчезваща за секунди.

Три обещания – Три изречения с гръм и трясък – И нито едно изпълнено

Причината? Елементарна. Властта никога не е имала намерение да ги изпълнява. Това е стар политически трик – хвърляне на кьорфишеци, за да бъде отклонено общественото внимание в трудни моменти. Една имитация на реформа в държавната администрация, която уж кипи, а всъщност само къкри на слаб огън.

Кьорфишеците са краткотрайни. Те избухват шумно, ослепяват зрителя, разпръскват дим. Но след час вече никой не ги помни. А междувременно идва следващият скандал. И следващият. А когато управлението разчита само на пиротехника, а не на реални решения – площадът неизбежно се напълва. Историята го е доказвала неведнъж.

Как обаче изглежда истинската реформа?

Не като театрални реплики пред камерите, а като конкретни, болезнени, но необходими действия:

• Закриване на незаетите щатни позиции, които поглъщат бюджет без да носят работа;
• Съкращаване на излишни министерства – Аржентина сви броя им от 18 на 8 и работи по-ефективно отпреди;
• Премахване на десетки бордове на държавни предприятия, където по традиция „нашите хора“ вземат петцифрени възнаграждения, буквално без да вършат нищо;
• Ограничаване на абсурдни възнаграждения като онези 24 000 лева месечно за членове на ВСС;
• И още куп мерки, които не блестят като кьорфишеци, но лекуват като хирургия.

Истинската реформа не се прави с празни обещания. Тя се прави с воля. Властта обаче очевидно предпочита ефекта пред ефективността, думите пред делата, дима пред огъня.

И докато е така, българската държава ще остане в плен на собствените си неизпълнени обещания – блестящи, шумни, и празни като бързо гаснещите фойерверки над политическата сцена.