Цацата по капанчетата край морето – внос от Китай?

Прословутата пържена цаца, която се продава по капанчетата, е в голямата си част внос от Китай. За последните 30 години уловът й в Черно море е намалял 60 пъти заради замърсяването на морето, защото тогава първо изчезват пелагичните риби, каквато е цацата, съобщава „24 часа“.

Според изследване на Института по океанология, замърсяването на морето има няколко ефекта. Първо, поглъща кислорода във водата, вследствие на което настъпва масов мор.Второ, прозрачността на водата намалява до такава степен, че лъчите не могат да проникнат и водораслите умират. Трето - отделят се отровни вещества, силно токсични за всички организми и заради това се образува токсична тапа.

Цъфтежите в Черно море са установени още през 1948 г. от зоолога Александър Вълканов. Оттогава те се регистрират през интервал от няколко години. Проблемът е, че в последно време се наблюдават по няколко за една година, следствие на което умират всички червеи, личинки, риби и др. Микроорганизми.

Обикновено за възстановяването на такава крайбрежна система са необходими от 5 до 15 години. Но при цъфтеж три пъти годишно, това е изключено, дори нещо да успее да оцелее, при следващия цъфтеж умира отново, казват експертите.

Замърсяването като магнит привлича и т. нар. кнетофори като мнемиопсис лейди - нещо подобно на медуза, която унищожава хайвера, личниките, малките рибки плюс организмите, храна на рибите.

"Развива се в свръхголеми количества от появата си през 80-те години на миналия век", казват експерти.

Морето е на ръба на истинска катастрофа, когато през 1997 г. се появява друг организъм, наречен берое, който се храни с мнемиопсис. Войната им засега е с променлив успех, ту в полза на единия организъм, ту на другия.

"Поддържа се равновесие, преди 10 години мнемиопсиса бе сам, в последните години дойде неговият естествен враг - берое. Сега те не са предпоставка за екокатастрофа, но са неприятни, те са нашественици за нашето море - казва академик Васил Големански. - На този етап най-опасен е човекът,който не контролира дейността си по отношение на природата."

"Засега положителен ефект от появата на бероето все още няма", казват експерти. Според тях след стотици години може проблемът да бъде решен, макар че морето вече е стерилно.

"Идва момент, когато системата е така дебалансирана, че в нея могат да съществуват опортюнистични видове, нечувствителни към замърсяването,а останалите умират, ако не могат да се възпроизвеждат", посочи проф. Иляна Мончева от Института по океанология. Така мнемиопсиса намира свободна ниша, оказва се по-приспособим към замърсяванията и заради общото замърсяване завзема нишата на местните видове.

"Проблемът с мнемиопсиса бе много сериозен след 1986 г., но в средата на 90-те се появи неговият естествен враг - бероето. Единственият вид, който се храни с него - посочи Мончева. - Сега пак е въпрос на дебат дали намалява популацията на менимописса." И ако намалява, дали бероето е причината, или системата като цяло реагира на заплахата.

Проблемът е, че заради мнемиопсиса драстично намаляват и рибните запаси. Драстичното намаляване на цацата е най-голямата трагедия, защото е в основата на трофични вериги на морето. За по-малко от 50 години рибните запаси са намалели 100 пъти, наблюдава се пълно изчезване на скумрията, на есетровите риби.

Карагьозът също е много малко."Трудно е да се каже дали мнемиопсисът или свръхуловът са причина за намалелите рибни запаси, но е факт, че има постоянно понижение", казва шефът на Института по океанология към БАН доц. Атанас Палазов.