Кичка Бодурова празнува юбилей, чукна 70 г.
Кичка Бодурова е родена на 29 ноември 1955 г. в Бургас. Започва кариерата си в България, превръща се в голяма певица в Гърция и впоследствие се установява в Съединените американски щати.
Родителите ѝ ѝ купуват цигулка на 6-годишна възраст и тя свири 7 години. Още в детската градина участва на конкурс в училище „Христо Ботев" гр. Бургас и го печели с песента „Жалба ми падна на сърце". Дебютира на голямата сцена като ученичка в самодейния състав „Орфей" в родния си град, с който става лауреат на фестивала „Тракийска лира" 1971 г. Завършва езикова гимназия с руски и немски.
Приета е немска филология, но избира консерваторията. Завършва естрадния отдел на музикалната академия София през 1977 г. в класа на Георги Кордов.
Като студентка пее в трио „Обектив" и е солистка на оркестър „Метроном". През 1977 г. се представя на международния конкурс за изпълнители на фестивала „Златния Орфей" с двете песни „Магазин на любовта" (б. т. Кръстьо Станишев, ар. Петко Петков) и „Такива, каквито бяхме" (м. Марвин Хамлиш, т. Алан и Мерилин Бергман, ар. Иван Стайков), където е удостоена с наградата на община Бургас и Съюза на музикалните дейци, и през същата 1977 г. „Балкантон" ги издава в първата ѝ малка плоча под кат. № ВТК 3378. Прави невероятно впечатление на чуждестранните представители и заваляват покани за ГДР. Там снима поне 2 телевизионни предавания на месец и записва много песни в Радио Берлин. Изпълнява няколко песни на немски език, които стават много популярни в ГДР – „Ven die erste liebe", „Arcona" и др. Докато е в ГДР на асамблеята на световната младеж, работи с Тина Търнър и други световни звезди. До началото на 80-е участва на няколко международни поп-фестовала, на които печели награди: „Червеният карамфил" – Сочи '77 (трета награда), „Шлагерфестивал" Дрезден, ГДР '79 (трета награда), „Интерталант" Чехословакия '79 (втора награда), най-добър глас на фестивала „Песни за морето" Рощок '80, ГДР. Почетен гост на фестивала „Олимп" в Гърция.
През тези години значителна роля за успехите ѝ има Зорница Попова, която създава много от хитовете в репертоара ѝ. В България е чута от гръцки импресарио – песента „Историйо моя, грях мой" и подписва договор за работа в Гърция, Австралия и Англия. За първи път заминава за Гърция през 1981 г., работи с Дионисио и балет „Арабеск". При това посещение участва на конкурс на фирма „Колумбия" в Атина и го печели. Осъществява концерти и ангажименти в Алжир, Малта, Германия, ЮАР, Русия, Унгария, Полша, Чехия, Великобритания, Австралия, между които и концертно турне с оркестъра на Радио „Хелзинки", Финландия.
През 1990 г. получава „Златна плоча" от Балкантон за продадени над 450000 копия на плоча, продавани в България и в чужбина.
От 1991 година живее и работи в Съединените щати. Участва в шоу програми и концерти в Сан Франциско, Чикаго, Лос Анжелис, Лас Вегас и др.
Връща се за първи път в България през 1994 година, за да изнесе грандиозен рецитал на „Златният Орфей".
От 2000 година живее и работи постоянно в Лас Вегас, САЩ, но не забравя българските си фенове и всяка година се връща за няколко месеца в България. Издава няколко диска с любими песни на българската публика и прави концертни турнета в страната.
Кичка Бодурова записва със „златни букви" името си в историята на българската популярна музика, като изпява песните „Обичам те, майко Българийо", „У дома", „Големият час" и др.
Да е жив и здрав и Христо, момчето от Елада! Що номера му погоди, и за някакъв Ганьо се омъжи междувременно, и милият човечец пак си я прибра. Е, мъж е... а тя беше/е красива и пламенна... ;-)