Мария Ландова с първа изложба и филм в посетителски център „Генгер“
За Мария Ландова родното място не е едно конкретно селище. Родена в Айтос, през първите 10 години живее в с. Съдиево. Закриват училището, заради майка й, учителка, семейството се мести в Долно Езерово. И така до 14 години, когато тръгва да учи в София.
Днес признава, че дълго не се е завръщала в родния край. Допреди 7 години, когато в Бургас откриват филиал на Художествената академия. Едва тогава, Ландова - художник, журналист, учител, сценарист и режисьор на документални филми идва в областния град. И усеща тръпката да се завърнеш там, където е било детството ти, където си се формирал и са те формирали и си избрал житейския си път.
С времето, чувството за принадлежност към този край прелива в желанието за взаимно опознаване. А Мария, личност с богата творческа и педагогическа биография има какво да даде и какво да покаже. Завършва Художествена гимназия в София и Националната художествена академия, специалност „Стенопис“. Работи в областта на живописта, мозайката и витража. Наредила е 10 самостоятелни изложби, участва със свои картини в много общи столични изложби. Води свои рубрики за художници и изложби във в-к „Капитал“, списание „Паралели“, БНР – програма „Христо Ботев“. Като сценарист е автор на над 20 документални филма, предимно за хора на изкуството. Ландова има и дългогодишен педагогически опит – била е учител, директор на Националната художествена гимназия „Илия Петров“. Член е на Съюза на българските художници, на Съюза на българските журналисти и Българската филмова академия. Удостоена е с престижни национални и международни награди. Носител на Почетен знак за културен принос към Столична община.
И така, в края на м. ноември т.г. Мария Ландова замисля не една, а три премиери на своето творчество – с почит към Айтос, Долно езерово и Съдиево.
„В Айтос съм родена, с Айтос ме свързват дома на родителите ми и пътуванията с влаковете към родния край“, каза Ландова пред десетките ценители, които дойдоха на 27 ноември, на първата й изложба на принтове на нейни картини от проекта „Ходещи и чакащи“ в Посетителски център „Генгер“. Художничката изненада айтозлии и с прожекцията на филма „Хала“, на който е продуцент, сценарист и режисьор.
С искрено желание да преоткрие родните места и старите приятелства, с много топлина и широка усмивка, Мария посрещна своите гости. А между тях и Георги Петров Георгиев – съученик от началното училище в Съдиево. Едва се познали на среща след 50 години. Сега, покрай визитите й в Бургас се виждат по-често, намерили се и във фейсбук. Като на среща със стар приятел, заваляха спомени около една детска картинка, която Ландова нарисувала малко след като учителката вързала и на двамата сините чавдарски връзки. Нарисувала е себе си и Георги, и както сама признава „в очакване да я дръпне за плитката“. В залата бяха три поколения мъже от фамилия Георгиеви, включително и 8-годишният внук Георги, който беше донесъл своя рисунка, специално за визитата на известната художничката. И шестокласничката от СУ „Никола Й. Вапцаров“ ЕлиФ Ърфан донесе своя картина, за да поиска мнението на дългогодишната преподавателка и директор на НХГ - София.
Много изненади очакваха Мария в Айтос. Залата на ПЦ „Генгер“ се препълни за минути – наложи се, да се пренесат пейки от кафенето. Василка Кръстева пък й поднесе уникален часовник на времето с лично послание – Времето, което превръщаш в изкуство е вечно!
Мария беше много впечатлена и от големия брой на съименички в родния край. „Тук има много Марии. Накъдето и да се обърна – срещам Мария. При срещата ми с децата от моето училище в Долно езерово, в залата се оказаха десет Марии“, смее се Ландова.
Определя се като щастлив човек, защото се занимава с нещата, които обича. „Като малка ме питаха каква искам да стана. Исках да стана всичко, и космонавт, включително. Но знаех, каква не искам да стана – учителка, предвид заетостта на майка ми. Но станах учителка и това е най-хубавото нещо, което ми се случи. И сега, през юни и юли водя Лятна детска академия в Бургас. Иска ми се да организирам такава детска академия и в Айтос“, разказва Ландова. Цени високо ролята на учителя, който познава талантите и възможностите на своите ученици. „Имах отличен по биология, но моят учител по този предмет, явно видял заложбите ми, не ми каза „учи биология“, а ме насочи към Националната художествена гимназия, докато моите родители криеха за тази възможност. Не искаха да се разделят с едно от децата си“, спомня си Ландова.
Рисуването е другата й страст. Оказа се, че представените в Айтос принтове на текстил, обработва сама, използвайки високите технологии. И те наистина са ярки и въздействащи. Картините ще останат в Айтос и след нейното заминаване, но първо ще бъдат показани и в с. Съдиево. В тамошното читалище е срещата й със съдиевци тази вечер. Сигурна е, че и там ще почувства топлината и вълнението, с което я посрещнаха новите й приятели от Айтос и Долно Езерово.
Май, не остана време да ви разкажа за филма й „Хала“, посветен на една изключително динамична личност - известната съвременна художничка Моника Попова.
Успех, Мария! Щастлива съм, че вече те познавам!