Феноменът Крум Зарков – почтеният политик

Има редки моменти, в които политиката престава да бъде кална борба и започва да прилича на онова, което по принцип трябва да бъде – интелектуално състезание за бъдещето. В такива моменти човек не търси крясък, а смисъл. Не търси позата, а посоката. И не търси поредния „спасител“, а онзи рядък тип личност, в която моралът и разсъдъкът не си противоречат.

Днес, на шумния пазар на българската политика, където думите са евтини, а амбициите – кресливи, един образ изпъква със странното си спокойствие. С интелигентността, която не натрапва превъзходство, а излъчва увереност. С биография, която не блести с шоу, но тежи с последователност. С присъствие, което не крещи „власт“, а нашепва „посока“.

Това име е Крум Зарков.

Той не е твърде млад, за да бъде наивен. На 43 години е. Не е и твърде стар, за да бъде заложник на миналото. Това е онази идеална възраст за политик – между ентусиазма и мъдростта, между дързостта и мярката. 

Зарков е проевропейски не по лозунг, а по убеждение. В България, където политическата биография често напомня криминална хроника, той стои чист. Все още неизхабен. Неомърсен. Върви сред мръсотията, без тя да полепва по него – рядък талант, който не се учи, а се притежава по характер. Принципността при него не е поза, а навик. А интелигентността му не е студена, а хуманна.

Блъфира ли Зафиров? Крум Зарков: Партията е употребена в надлъгването между главатарите

И да, той е парадокс. Член на БСП, но твърд критик на собственото си ръководство. Беше част от президентската институция, но я напусна несъгласен – не с гняв, а с достойнство. Човек, който не е мост по сметка, а по убеждение. Не отрича дясното и не воюва с него. Не флиртува евтино с лявото. Не се продава на популизма. Затова, парадоксално, се ползва с уважение и от лявата, и от дясната страна на политическия спектър.

Никога не съм гласувал за лява партия и ляв политик. Но зрелостта започва там, където свършват етикетите. Държавата не се управлява от идеологически цветове, а от характер и компетентност. Времето на племенната политика отминава, колкото и някои да отказват да го приемат. Светът навлиза в епоха на изкуствен интелект, роботизация и дигитална икономика. Политиците ни още водят битки от XX век с речник от XIX-и.

Къде в това бъдеще виждате днешните ни „вождове“? Кой от тях е в състояние да говори с поколението Z, което не гледа телевизия, не чете партийни програми и не вярва на лозунги? Кой от тях разбира икономиката на данните, а не икономиката на схемите?

Кой мисли за България утре, а не за себе си днес?

Не го виждам нито в Борисов. Нито в Радев. Нито в Пеевски. Там има минало. Много минало. И нито грам бъдеще.

Кой суверен гласува в Пазарджик? Изографисаният на банкнотите ли

Зарков е различен тип политик – от тези, които не се забъркват в скандали, а стъпват върху аргументи. От тези, които не търгуват с истерия, а инвестират в разум. От тези, които не търсят врагове, а решения.

Подходящ ли е за президент? Да. Именно защото не е креслив, а умерен. Не е партиен фанатик, а държавник по призвание. Но повече бих искал да го видя като премиер – там, където се коват реалните решения.

Въпросът не е дали той е готов. Въпросът е дали България е готова за него. Дали обществото ще узрее достатъчно, за да избере интелект вместо шум. Почтеност вместо агресия. Посока вместо поза.

Скоро пред нас ще застане врата с надпис БЪДЕЩЕТО.

И ще трябва да решим на кого да се доверим да я отвори и първи да прекрачи през нея, а ние след него.