4 милиона евро за опазване на „скални раци“: екокауза или поредният зелен джакпот?

Преди броени дни избухна новината, че Европейската комисия е отпуснала 4 милиона евро за „опазването на скалните раци в България“. Зад проекта стоят зелено НПО и екологичната фирма „Фортис Визио“ – дуо, което очевидно умее да печели европейски симпатии. Но дали от това печели и природата?

Терминът „скален речен рак“ звучи като нещо супер уникално – тип „ендемит, който е застрашен и ние трябва да изхарчим торби с грешни пари, за да го опазим.

Всъщност това е просто обикновеният европейски речен рак (Astacus astacus) – сладководен вид, разпространен навсякъде на континента. Живее в чисти реки, потоци, ручеи, среща се масово и уловът му не е забранен. С други думи – не е някакво природно бижу, което изчезва пред очите ни.

Имаме и втори вид – „крив скален рак“, типичен за целия Балкански полуостров. И той не е защитен. Тук „скален“ е по-скоро маркетингов трик, отколкото научна категория. Реално позитивен ефект едва ли ще има, но пък няколко организации очевидно ще преживеят доста комфортни години.

В новия бюджет на ЕС за околна среда са осигурени 56 милиарда евро. Само за програми за зелени НПО ежегодно се разпределят 1.2 милиарда евро. Затова и темата за финансирането на проекти за опазване на редки видове предизвиква толкова много дебати - защо изобщо се финансират подобни инициативи, обезпечени с високи бюджети, но слабо видими резултати?

Проектът за опазване на червеногушата гъска, например, е на стойност 5.5 милиона евро и се изпълнява от БДЗП и „Зелени Балкани“. В друг случай – програмата за разселване на черни лешояди – бюджетът достига 7.5 милиона евро. В рамките на тази сума са излюпени три лешоядчета, което означава приблизително 2.5 милиона евро на птица.

Тези цифри поставят под въпрос начина, по който се разходват европейските средства, както и реалната ефективност на подобни дейности. Отдавна много трезви гласове поставят въпроса - къде е границата между екология и бизнес?

Опазването на околната среда е важна задача и никой не подценява необходимостта от защита на природата. Проблемът възниква, когато този процес започне да функционира повече като бизнес модел, отколкото като реална природозащитна дейност.

Наблюдават се няколко повтарящи се тенденции: едни и същи неправителствени организации усвояват значителни суми по различни схеми; отчетността на проектите често е непълна или трудна за проверка; резултатите са слабо измерими или не отговарят на вложените средства; общественият интерес остава на втори план.

Източник: Еко новини