Бургаска рецепта как да те помнят с добро 75 години след смъртта ти
В сърцето на стария Бургас живее спомен, който отстъпва крачка назад от забързания ритъм на деня, но никога не спира да пулсира. История, впита в две къщи – близнаци, които от поколения стоят една до друга като мълчаливи пазители на човешката мъдрост. Все по-малко бургазлии ги забелязват, още по-малко помнят техния разказ. А той заслужава да бъде припомнен, защото е урок за това как се печели вечност в сърцата на хората.
Къщите е издигнал Иван Търколев – предприемчив бургаски фабрикант от царското време. Произвеждал е рибни консерви и рибно масло, но най-ценният му „продукт“ се оказал нещо далеч по-нематериално – любовта към децата му, вплетена в архитектурна форма.
За тях, за своите две рожби, той е построил две къщи. Не просто еднакви, а огледални. Като двете криле на една пеперуда, която само в симетрията си може да полети. Прозорци, стени, покриви, тераси, дворове, детайл до детайл – всичко е еднакво. Дори входните порти – онези, през които човек влиза в своя дом и в своя живот, са напълно идентични. И все пак къщите не са две напълно отделни сгради. Част от тях е съединена – като сиамски близнаци, обречени не на зависимост, а на взаимност.
В тази архитектурна обвивка прозира прозорливостта на Търколев. Той е искал да остави повече от имот – искал е да остави завет. Наследниците му да не се делят, да не се надцакват, да не трупат дълги сенки на обида помежду си. Да бъдат едно цяло в сърцето, дори когато животът ги раздалечава в делника. Да се уважават. Да се държат един за друг. Да си помагат.
И явно са го разбрали.
Защото и до днес на оградата стои едно тихо свидетелство – възпоменание, което не търси показност. Нито слава. Само човечност. Ако минете днес или утре покрай къщите близнаци, намират се точно срещу внушителната Родева къща, ще видите думите, написани със сърдечна благодарност:
„75 години от кончината на Иван Търколев. Нека е светла паметта му! С благодарност! От потомците“
Седем десетилетия и половина след смъртта на патриарха, неговото име още звучи като благослов. Не защото е бил фабрикант. Не защото е строил къщи. А защото е строил мостове между хората, оставил е любовта си под покрив, който устоява на времето.
Паметта не се купува. Тя се отглежда – с дела, с грижа, с характер. И макар тази история да не е единствената рецепта за дълголетна човешка светлина, тя ясно сочи посоката. За да те помнят с добро 75 години след смъртта ти, трябва да живееш така, че да оставиш след себе си не просто имоти, а смисъл. Не просто наследство, а завет. Не просто име, а пример.
Останалото времето само ще подреди – така, както морето все подрежда камъчетата по брега.
Още от автора:
Бургас трябва да се активизира сега, за да избегне водна криза след години
Можем ли да опаковаме бургаския мост в стила на Кристо?