36 загинали и 12 спасени, от потомците им няма следа. Типично по български

Вчера привечер, над новия широколентов мост между Китен и Царево се събраха няколко мъже, които заслужават поклонение приживе. Това са все още останалите живи спасители и водолази, представители на МВР, които са успели да изтръгнат от лапите на смъртта 12 деца и жени, а другите 36 тела са вадили близо месец от дълбокото корито на Черната река.

Да видиш отново тези достойни и героични мъже, които преди 40 години са били просто млади момчета, си струва поне заради историята. Затова и екип на Бесове.бг бе вчера вечерта на мястото на трагедията. 40 години след една от най-страшните катастрофи по тоталитарно време, когато бе немислимо подобна новина да попадне в пресата.

Факт бе, че между 30-ината дошли да се поклонят пред паметта на загиналите вчера нямаше нито един потомък на спасените, нито пък на загиналите. Разпитвахме всички, които носеха цветя и свещи, за да разкажем на своите читатели как е продължил животът след тази ужасна трагедия, но открихме само тези, които без да мислят, че може и да не им стигнат силите да се върнат обратно, са се хвърляли многократно към дъното. Та, именно те склониха глави над загиналите, близките и оцелелите отсъстваха.

„Най-страшният момент, който си спомняме бе, когато успяхме от преобърналия се с тавана надолу автобус да извадим един мъж, който като се опомни на брега почна да се дърпа и да крещи, че трябва да се върне на дъното заради момиченцето си. Него едва го укротихме, не знаем как се е развил животът му по-нататък, момиченцето му извадихме едва 6-7 дни след катастрофата“, разказват двамата спасители Евтим Милев и Иван Янев. И двамата вече с побелели коси. С тях при спасителните акции действали още водолазът Георги Дармонаров, Атанас Николов от КАТ, както Тодор Батилов – следовател и водолаз. С тези героични мъже бе и старче на 93 години, което ни бе представено като професора Серафим Серафимов, създал през 1949 г. в Царево ботаническата градина, той също бил свидетел и участник в драмата. Всеки от тях бе довел син, дъщеря, внуче – да им разкаже за миналото:

На 28 юли 1972 г., малко след 19,30 часа, четирима спасители от ММЦ-Приморско се стягат за забавата, която се подготвя край брега в близкия Културен център, по алеите на ММЦ-то и към Китен „ври“ от красиви полякини, чехкини, все готини мацета за свалка. Нашите спасители са момчета, изкарали казармата, на по 20-25 години. Издокарани за вечерта те правят тегели напред-назад и чакат оркестърът да засвири... Вечерта обаче се превръща в нечовешки кошмар. Точно в 19,20 часа от моста на пълноводната Китенска река, известна повече като Караагач – Черната река, автобус с 48 пътници пада с покрива надолу. Пътниците са предимно майки с деца от София, прибиращи се от ведомствената почивна база на ДСО „Автопром“ край Ахтопол.

„Чавдар“-ът стига до моста малко преди Китен, но сгорещеният асфалт образувал гърбица, шофьорът решил да я избегне. Автобусът отскочил леко и водачът вероятно е загубил за миг контрол. Предната и задна ляви гуми затънали в пешеходната зона, плочата под нея пропаднала, а рейсът се превърнал в ковчег, преобръщайки се във въздуха и падайки във водата по таван. Свидетели на трагедията са станали именно четиримата спасители от Царево, които случайно са се движили след автобуса, издокарани за  купона. Младежите скочили в мътните води на Караагач и започнали да чупят стъклата, през тях вадели пътниците. Късмет да оживеят са имали едва 12 от общо 48. Дошлите по-късно леководолази и военни се натъквали само на трупове, 14 от които на деца.

Съобщенията за трагедията през онези години на социализма са подминати от официалния печат и години тя е забулена в мистерия. За първи път през 2008 година беше почетена паметта на загиналите, по инициатива на депутата от Атака и пряк участник Тодор Батилов. И вчера, въпреки че се лекува от тежко злокачествено заболяване, Тодор Батилов дойде на моста, за да запали свещ и да се види с останалите живи другари от злополучните дни между юли и август 1972 г.

На поклонението бяха забелязани скромно да стоят и областният управител на Бургас Константин Гребенаров, бившият кмет на община Царево Петко Арнаудов, както и говорителят на ОД на МВР Цветелина Рандева. Представители на други официални институции нямаше. Кметът на Приморско д-р Димитър Германов изпрати венец, но кметът на Царево Георги Лапчев не счете за нужно да направи дори и това.