Атанас Стоянов: Апокрифна книга ще е голямата изненада на концерта в памет на Светлана Стоянова в Бургас
„Кръгът на барда“, който се превърна в един от символите на Бургас, се роди в нашата кухня, а името „Солени ветрове“ на Летните празници на изпятата поезия го измисли Светлана Стоянова. Това каза пред Флагман.БГ дни преди концерта в нейна памет съпругът й Атанас Стоянов.
В студентските си години тя е била част от известната варненска група „Полет-86” заедно с Людмил Димитров и Атанас Стоянов. Някои от песните им се пеят и до днес от студентите.
Освен на „Солени ветрове“, тя бе и организатор, сценарист и водещ на фестивалите: „Черният пясък” в Поморие, на „Шумен-Бард“ и „Велики Преслав“.
Светла успяваше да запали хората около себе си, да ги мотивира за създаване на нови светове и обратно на един вихър, който разпилява, тя привличаше и събираше хора, казват приятелите й от сдружението, което организира всяко лято международният бардфестивал в морския град. Да се съберем отново с нейните песни, призоваха те.
Концертът в памет на Светлана Стоянова ще е в Дома на писателя в Бургас на 28 ноември от 18 часа.
-Защо избрахте концерта в памет на Светлана Стоянова да носи името на конкурса за нова авторска песен, изразяваща активна гражданска позиция „Срещу вятъра“?
-Срещу вятъра всъщност означава полет. Всеизвестно е, че самолетите излитат срещу вятъра. Всъщност фразата е взета от една моя песен:
„Ставам и ставам – срещу вятъра.
Глупави ангели, дайте крилата си.“
Избрахме концерта да се нарича така по две причини. Първо знайно е, че е трудно да вървиш или стоиш срещу вятъра. Значи нямаш друг избор, или се снишаваш или излиташ . Е Светлана не беше от снишаващите се. Така се нарича и албумът, който издадохме с нейни песни - „Срещу вятъра“. Албумът е в Интернет.
-А кои ще участват и подготвяте ли ни изненади?
-Участниците по азбучен ред, но не и по ред на излизане: Атанас Стоянов, Гергана Тачкова, Дует Paradox - Симона Маринова и Диана Димитрова , Иван Пенчев - шанса, Красимир Йорданов, Невен Кидеров, Татяна Йотова.
Изненадата е, че за първи път ще прочетем откъси от апокрифната книга „Кръгът на барда“, изведена, започната, подшита, прошнурована и прономерована от Христо Граматиков. В тази книга, прописана в нашата кухня, се вписаха мисли и пожелания от бардове и приятели. Тук в тази кухня беше създаден неформалният клуб „Кръгът на барда“. Но дълбоко в корените на събитията стоят нашите фантастични приятели Светлана Комогорова и Янчо Чолаков.... Как? Ще разкажа на събитието.
-В последния петък на ноември ще почетете паметта на родената на 1 декември Светлана Стоянова, която бе един от създателите на „Кръга на барда“. А някога беше традиция в третия петък на месеца да имате концерти в Читалище „Фар“. Обмисляте ли да я възродите и поетите с китара, с които се слави Бургас, да се събират отново на една сцена поне веднъж в месеца?
-Благодарим на Читалище „Фар“ за предоставената ни възможност да изнасяме концертите си и спектаклите си, литературните четения, срещи с личности и приятели. Чрез тези изяви през третите петъци в читалище Фар се събра нашата публика, която ни последва после към фестивала Солени ветрове. Винаги сме готови да си сътрудничим с читалище „Фар“. За съжаление изгубихме безценни приятели във времето.
-Спомням си как звучеше с гласа на Светла „Лунатик“. Стиховете са ваши, но предимно тя я изпълняваше и тази песен остава в сърцата ни. Наскоро гледах изпълнение на „Тебе моя последняя любовь“. На концерт Ирина Круг я изпълнява, но пускат и на запис гласа на убития бард Михаил Круг. Не ви ли е хрумвало да направите нещо подобно или да издадете албум с ваши песни със запис на нейни вокали?
-Музиката на песента Лунатик, беше композирана от Светлана. Текста беше отдавна написан, но не бе облечен в музика. Тази песен е за истинските поети. Тя така добре пасна на звънливия Светланин глас, че аз с удоволствие се отказах да я изпълнявам.
С дъщерите ни Ариана и Магдалена и с помощ от приятели издадохме албум с песни на Светлето. Разделени са в три раздела - като композитор, като изпълнител на произведения на известни бардове и на любими български народни песни.
-А тя идва ли тя често в съня ви?
-Никой няма власт над сънищата и това е много лично. Те идват и си отиват, но както е казал Висоцки за приятелите – отиват си най – добрите. За нас остават само сънищата и песните.
-Кой е най-приятният ви спомен за нея?
-Много често си спомняме и си разказваме случки за Светлана, за Христо Граматиков, за Бойко Георгиев, за Пламен Ставрев, за Емил Ангелов – Брадчеда….
Може би тук е мястото да спомена, че името на фестивала „Солени ветрове“ бе измислено от Светлана. Ние само се съгласихме.
-Светлана Стоянова беше координатор на „Кръга на барда“, председател на сдружение „Солени ветрове“ и един от двигателите на Международния бардфестивал в Бургас. Всяка година на тази сцена се качваше и Пламен Ставрев, а на 15 декември се навършват 14 години откакто си отиде от тоя свят. Незабравим за почитателите на изпятата поезия е и Христо Граматиков. Тях ще ги почетете ли?
-Всичко е свързано. Спомням си как Граматиков от сцената на „Охлюва“ забеляза Пламен Ставрев в публиката с неизменната си синя риза като морски облак, всред хората. Поканихме го на сцената – Пламене, да попееш малко! Той огледа одухотворените лица на публиката и каза – „Защо не“. След всяка песен се обръщаше дискретно към водещите – Светлана и Христо – с въпроса: - „Имам ли време за още една песен?“. Това е големият артист – велик и скромен. Смея да твърдя, че видеозаписите на неговия мини-концерт от сцената на „Солени ветрове“ са едни от най – ценните негови записи.