Владо Зомбори: От татко разбрах какъв не трябва да бъда!

Разтърсваща изповед за белезите на съдбата направи обичаният актьор Владимир Зомбори. В месеца на мъжкото здраве артистът отваря врати към едни от най-мрачните периоди от своя живот.

„Когато нашите се разделиха, нарочно останах да живея при баща ми. Там беше баба, която до голяма степен ме е отгледала, там бе моят дом, където намирах баланс между родителите ми, които бяха в токсични отношения. Не съжалявам, че не съм си тръгнал с майка, а съм останал при татко, защото до голяма степен видях как не трябва човек да се държи с околните“, призна откровено победителят в „Като две капки вода“.

Владо губи баща си на 26 декември миналата година – само ден след Рождество. Мъжът получава втори инсулт, напускайки този свят на 71 години. През последните лета двамата почти не си говорели, отчуждени от болестта, но и от хода на времето.

„Към него имам усещането, че не успях да го променя. Никой не успя да го промени. Това стои в мен като нещо пропуснато във времето“, признава Зомбори.

„Така и не му стигна животът да се пребори, от една страна, със себе си и собствения си характер, от друга, да стане малко по-полезна и смислена част от обществото. А беше интелигентен, човек – с ръцете си можеше да изработва неща. Може би времето, в което живееше, го превърна в това, което е. 90-те, преходът – тогава е бил в най-силните си години като мъж, а възможностите са били нулеви, ако нямаш връзки и не си от тъмната страна“, разсъждава талантливият актьор и певец.

В душата на Владо още парят детските спомени, белязани по-скоро от тъга, отколкото от безгрижност.

„Опитвах да се съхраня в лудите вечери с боища, обиди и псувни. Аз съм в леглото до баба ми. Всичко кънти, ти се правиш, че не е, но е. И на закуска тези хора се държат все едно нищо не е било. В един момент започваш да губиш представа кое е нормалното в отношенията между мъж и жена“, спомня си порасналият артист, който вече също е баща.

Тази и още силни истории чухме в разтърсващите разкази на едни от най-популярните български мъже. Това се случи на изложбата „Чуй гласа ми“ в централна галерия „Монюмент“.

Там за четвърта поредна година фотографът Павел Червенков ни пренася в дълбините на мъжката душа с портретите на Башар Рахал, Васко Кръпката, Иван Сигридов, Весо Овчаров, Владимир Зомбори, Стефан Попов – Чефо, Явор Гърдев, Драго Симеонов и Илия Григоров – Григоров.

Всеки от тях носи послание и една неразказана човешка рана, която оздравява, когато е чута, усетена и разбрана. Фотосите гостуват в галерията до 2 декември т.г.