Часовникът, любимото място на феновете на „Ботев-Бургас” и несбъднатата градска галерия

В самото сърце на Бургас, където се срещат главната ул. „Александровска” и морският бул. „Алеко Богориди”, току под кметския кабинет, тече усилен ремонт. Съборени са оградите с постери, заграждащи неугледното петно земя в най-апетитната част на града и работници сякаш подготвят терена за строеж. Там, преди повече от 10 години, бе монтиран временен павилион, в който всеки турист може да получи информация какво се случва в Бургас и региона. Всъщност на мястото няма планове да се строи, няма да изникне набързо поредният частен билдинг със смесена функция, където апартаментите да се продават за над 4000 евро на квадрат. Това установи Флагман веднага щом се вдигна шум за разчистването на терена. 

Фейк за строеж на сграда на пъпа на града подлуди Бургас (ВИДЕО)

През 2012 г. УПИ 07079.610.437, както е идентификационният номер на терена с площ от 365 кв.м, е бил прехвърлен от държавата на Община Бургас. С една-единствена цел - там да се построи модерна градска галерия, носеща името „Петко Задгорски”, която да обедини на едно място художници и фотографи. Проектът, който ви показваме като идея, както е видно от днешното състояние на имота, така и остава неизпълнен.

Всъщност точно там, на пъпа на града, допреди 30 години имаше сграда, която днес вече започва да се губи в спомените на дори по-възрастните бургазлии. Строена е в началото на 20 век, била е собственост на същата фамилия, която има красива къща с двор, намираща се по диагонал отсреща - на малката ул. „Апостол Карамитев”. Става въпрос за семейството на търговеца и банкер Исак Презенти. Зданието на кръстовището между ул. „Александровска” и бул. „Богориди” е съборено в началото на т.нар. преход към демокрация, но за разлика от него, който и до днес продължава, нейният живот е прекратен веднага, там зейва дупка. С годините обрасва с храсти и саморасли дървета. За да не е крайно тегава картината, парцелът е маскиран от Общината с ограда.

Сградата е функционирала докъм 1994-95 г. и е била с много предназначения. Спомени на стари бургазлии и архивен снимков материал от „Старият Бургас” показват, че тя е била на два етажа. На приземния е имало магазин с необичайно големи за времето си витрини. Той се е казвал „Витоша”, марката се е свързвала с най-луксозните български ризи. На втория етаж е имало туристическа агенция, ако може да се нарече така подобно предприятие в онези години, тя е предлагала екскурзии в страната и чужбина. 

Има няколко любопитни факта за сградата, която отдавна е пратена в небитието. На нейната фасада е бил поставен Часовника на Бургас, който и тогава е бил, и днес си остава символ на града. Там са се осъществявали и практически всички срещи с уговорка. Особено на влюбените. Но и не само - мястото, което днес познаваме като една от най-важните пресечни точки на Бургас, е било известно с това, че там са се събирали футболните запалянковци, които са обсъждали резултатите от мачовете. Но не на „Нефтохимик” и на „Черноморец”, не. Тогава най-известният и успешен бургаски отбор се е казвал „Ботев-Бургас”. Ако трябва да сме истински откровени обаче, всъщност това е отборът „Черноморец”, открит официално през 1919 г. и закрит подобаващо от БКП през 1945 г. 13 години по-късно отборът е преименуван на „Ботев” след обединение между местния „Левски” и „Черноморски спортист”.

Функциите на втория етаж остават без памет. Едни говорят, че именно там са се събирали въпросните запалянковци, според спомените на други обаче там е имало нещо като библиотека. А Часовникът е монтиран на фасадата между първия и втория етаж докъм 1963 г., след което е свален и възстановен едва в началото на 90-те години, но на сегашното му място.

Какво точно се случва с въпросната сграда в периода между 70-те и 90-те години до нейното събаряне, не е толкова ясно. Доколкото е известно магазинът за ризи запазва своите функции най-малко до средата на 70-те години. Други бургазлии все още с умиление си спомнят и другата страна на зданието, където откъм сегашната ул. „Възраждане” се е помещавал магазин „Пирин”, в който са се продавали обувки. 

Но още по-мистичен за широката общественост е периодът между събарянето на постройката и 2012 г., когато теренът е прехвърлен на Община Бургас във втория мандат на кмета Димитър Николов. Целта е да се изгради градска художествена галерия, каквато в града няма, за разлика от други големи градове. И машината се задейства бързо. През 2012 г. продължава ремонтът на „Богориди” и „Александровска”, който заменя стария, топящ се от слънцето асфалт с настоящите плочки, променили визията на центъра. Паралелно с него идеята е да се изработи проект за галерията. Обявена е поръчка за такъв и той е спечелен. Което означавало, че Бургас ще се сдобие с галерия. Но това така и не се случва до днес.

Същата година, в която е показан идейният проект, започват протестите срещу нейната визия. Тогава тя не се харесва на бургазлии, които считат, че с такава фасада ще се промени изначалната представа за „стария Бургас”. И действително, проектът изглежда провокиращ за онези години, когато все още Домът на НХК и останалата част на пл. „Тройката” не бе преобразена. Любопитно обаче и до днес тази визия е запазила своята красота, като дизайнът не е докоснат от изминалите 20 години и все още изглежда модерен.

Сграда обаче и до днес няма, а по всичко личи, че скоро Бургас няма да има нова градска галерия на това място. Мнозина започнаха още преди седмица да задават въпрос какво ще се случи с терена, след като има ремонти там. По-конспиративните дори съзряха там в бъдеще да се изгради поредната жилищна сграда. Но това няма как да се случи, защото никой местен управник няма да си позволи подобно своеволие. Просто старата желязна конструкция бе ръждясала, с поддаващи се основи и представляваше опасност за минувачите. Подменят се витрините с нови.

Проверка на Флагман установи, че след като теренът е прехвърлен от държавата на Община Бургас през 2012 г., целта за неговата експлоатация е категорично зададена - там трябва задължително да бъде изградена Бургаската градска галерия. Как и кога това ще се случи - засега няма яснота. Но е факт, че градът се нуждае от подобна сграда, където изкуството, с което Бургас е известен през последните 100 години, да блести и да се развива.