За 1 година електроенергията в Румъния поскъпна с над 70%, хлябът с 10%

В северната ни съседка пролетта на щедрите обещания отдавна увяхна. След години на политическо наддаване – кой ще повиши повече заплатите, кой ще разшири социалните разходи, кой ще отвори по-широко държавната кесия, Румъния днес събира реколтата на собственото си лекомислие. И тя е горчива.

Икономиката неизбежно капитулира пред реалността. Националният статистически институт (INS) съобщи, че годишната инфлация за октомври 2025 г. е 9.8%, при 9.88% през септември – доказателство, че стихията не отстъпва.

В повече цифри картината изглежда така:

* Непродоволствените стоки са поскъпнали с 10.96%;

* Услугите – с 10.52%;

* Хранителните стоки – със 7.57%.

На годишна база:

* Хлябът и хлебните изделия – +9.5%,

* Пресните плодове – +22.7%,

* Млякото – +9.4%,

* Кафето – +19.2%,

* Електроенергията – +72.3%,

* Природният газ – +3.1%,

* Горивата – +5%,

* Тютюневите изделия – +6.7%,

* Транспортът – +12.4%,

* Наемите – +8.8%.

Електроенергията – с нейния умопомрачителен ръст от над 70% – се превърна в не просто фактор, а в основен двигател на инфлацията през втората половина на годината. За домакинствата това означава не само по-високи сметки, а и домино ефект върху цялата икономика – от транспорта до производството, от хляба до услугите.

Отзвукът от поредица политически сезони, в които реформите бяха отлагани, заемите – прегръщани, а разходите – натоварвани с популистка лекота, вече звучи отчетливо. И той е предупреждение, написано с дебел шрифт.

Разумните хора биха погледнали към Румъния не с високомерие, а с трезва загриженост. Защото въпросът вече не е дали румънският сценарий е възможен у нас, а дали той вече не почуква тихо на българската врата.

А както ни показва историята – когато икономическите уроци не се научават навреме, те се повтарят. Само че по-скъпо.

Още от автора: 

В Аржентина съдят за корупция бившия президент, министри и десетки бизнесмени

Цеца помогна за бетонирането на българофобската власт в Северна Македония

Рускоговорящите у нас станаха повече от турскоговорящите. Какво следва?