Милиони хора по света се отказват от хляба - има ли нужда

Може би няма нужда да се отказвате от хляба. Ново международно изследване поставя под съмнение широкоразпространеното схващане, че глутенът е основният виновник за стомашния дискомфорт, от който се оплакват милиони хора по света.

Учени от Университета в Мелбърн, заедно с колеги от Австралия, Холандия, Италия и Обединеното кралство, анализираха десетилетия данни за т.нар. глутенова чувствителност (NCGS) — състояние, което често се описва като глутенова непоносимост без автоимунната реакция, характерна за цьолиакията.

Резултатите, публикувани в края на октомври в престижното медицинско списание The Lancet, показват, че само малък процент от хората, които се смятат за чувствителни към глутен, действително реагират на него. В повечето контролирани проучвания не се наблюдава разлика между приема на глутен и плацебо.

Макар около 10% от възрастните по света да съобщават за подуване на корема, умора или болки в стомаха след консумация на храни, съдържащи глутен, само между 16% и 30% от тях показват реална, глутеново-специфична реакция.

„Противно на общоприетото схващане, повечето хора с NCGS не реагират на самия глутен“, коментира доц. Джесика Бисекьерски, водещ автор на проучването. „Нашите резултати сочат, че симптомите по-често се предизвикват от ферментиращи въглехидрати, известни като FODMAP, от други компоненти на пшеницата или дори от очакванията и предишния опит на хората с храната.“

FODMAP представляват група въглехидрати, които се съдържат в храни като пшеница, лук, боб и някои млечни продукти. При чувствителни хора те могат да причинят подуване и храносмилателен дискомфорт. Затова специалистите често препоръчват елиминационна диета под медицински контрол, за да се определи кои храни предизвикват реакция.

Изследването също така предлага нов начин на разбиране на NCGS – не като самостоятелно глутеново разстройство, а като част от по-широкото взаимодействие между червата и мозъка, подобно на синдрома на раздразненото черво.

Т.нар. „ос черва–мозък“ описва двупосочната комуникация между храносмилателната система и централната нервна система чрез нервни сигнали, хормони и чревни микроби. Според авторите, очакванията на човек, нивото му на стрес и начинът, по който възприема усещанията в корема, могат да окажат реално влияние върху това как реагира организмът на храната.

Гастроентерологът и специалист по лайфстайл медицина д-р Лейбелис Падила от Сан Диего, която не е участвала в проучването, коментира пред Fox News Digital, че резултатите потвърждават това, което много експерти отдавна подозират.

„Тези данни наистина подкрепят това, което повечето от нас в гастроентерологичната общност казваме от години – глутенът не е злодеят в повечето случаи“, обяснява тя. „През последното десетилетие глутенът беше несправедливо демонизиран и често се сочеше като причина за всички възпаления и храносмилателни проблеми.“

По думите ѝ, зад симптомите често стоят други фактори – включително съставките в преработените храни.

8 признака издават, че страдате от глутенова непоносимост

Нейният съвет към хората с хронични стомашно-чревни оплаквания е да потърсят консултация с гастроентеролог.

Превод на ФЛАГМАН.БГ от FOX.NEWS