36 години от началото на българския преход

Днес, 36 години след онзи петък, българите все още спорят дали преходът е завършен и какво сме спечелили или изгубили. Но едно е сигурно – 10 ноември е дата, която разделя историята на „преди“ и „след“.

След повече от три десетилетия еднолично управление, Тодор Живков бе свален от власт. Решението идва от пленум на Централния комитет на Българската комунистическа партия, а събитието поставя началото на българския преход към демокрация – един от най-драматичните и съдбовни периоди в новата ни история.

Новината, която никой не очакваше

Пленумът започва рутинно, но завършва исторически. След нарастващ вътрешен натиск, дългогодишният лидер подава оставка, „по собствено желание“. Това е краят на 35-годишното му управление на Народна република България като генерален секретар на ЦК на БКП. Неговото място заема Петър Младенов, тогава външен министър и един от основните лица на промяната.

Новината се разпространява по радиото и телевизията – в свят без социални мрежи, без лайв излъчвания и без мемета. Хората научават за случилото се от кратките вечерни емисии, после – от шепот между съседи и познати.

Улиците не избухват в еуфория, но във въздуха се усеща нещо ново – леко, почти непознато чувство за свобода.

Ден след  падането на Берлинската стена

Само ден по-рано – на 9 ноември – пада Берлинската стена, разделяла Европа в продължение на десетилетия. Българската промяна идва като част от голямата вълна, която залива целия социалистически блок.

Двете дати – 9 и 10 ноември – остават символични не само за края на една система, но и за раждането на нова ера на надежди, страхове и неизвестност.

Началото на Прехода

След 10 ноември започват години на бурни промени.

На 18 януари 1990 г. бившият пръв партиен и държавен лидер Тодор Живков е арестуван. Първите свободни и демократични избори след повече от 45 години се състоят на 10 и 17 юни 1990 г.

По площадите излизат хиляди хора, исканията за свобода на словото и демократични избори се чуват високо и ясно.
През 1990 година е учреден Съюзът на демократичните сили (СДС), провеждат се първите свободни избори, а България поема по нов път – пълен с ентусиазъм, но и с изпитания.

Дарик

Икономическите сътресения, приватизацията, безработицата и политическите скандали оставят противоречив спомен за онези години. И все пак, 10 ноември остава денят, в който страната ни избра свободата пред страха.

 Каквито и да са оценките, 10 ноември е дата, която няма как да бъде пренебрегната. тя остава символ на промянна – денят, в който думите „свобода“, „демокрация“ и „глас“ започнаха да звучат различно.