Спирането на Лукойл ще бъде катастрофа за България, смята енергиен експерт

Санкциите, които президентът Доналд Тръмп наложи над Роснефт и Лукойл, сякаш разпалиха у нас повече апетити, отколкото безпокойство. Вместо да мислят за последиците от това решение за обикновените хора и икомиката ни, родните политици започнаха да мислят как да уловят в мътната вода най-едрата риба у нас. Рафинерията край Бургас обаче не е обикновено предприятие, което да заграбиш чрез различни схеми, после да го фалираш скоропостижно, понеже си некадърен и некомпетентен, накрая да го продадеш за старо желязо, а със спечелените от вторичните суровини пари да си купиш маратонки "Версаче", както правеше в близкото минало една олигархична перла на масовата приватизация.

Лукойл не е и стенвестник, с който да си чешеш русофобията. Той е гигант, на чийто плещи се крепи цялата ни икономика.

Аналитичен коментар за последиците, които затварянето на бургаската рафинерия би предизвикало у нас, е написал на личната си страница във Фейсбук енергийният експерт Боян Рашев. Ето какво смята той:

"На първо място ми прави впечатление как масово се коментира какво се случва с "руската компания Лукойл" - все едно говорим за нещо огромно, далечно и лошо. От гледна точка на България реалността е напълно различна. В нашия случай иде реч преди всичко за съдбата на Нефтохим Бургас, която е едновременно:
- най-голямата компания (по приходи) и най-голямото индустриално предприятие в България
- най-големият платец на данъци (по цялата верига на стойност) и огромен работодател
- най-голямата рафинерия на Балканите, която осигурява не само нашия пазар с всякакви горива, но и съседни страни.

Говорим за българска компания, изградена от българи, поддържана и развивана от българи, захранваща ежедневно с енергия живота на абсолютно всеки българин.

Изобщо не коментирам останалите компании на Лукойл (търговци и бензиностанции) в България, защото тяхната работа е много по-лесно заменима, отколкото тази на рафинерията.

Последствията от потенциалното спиране на работата на Нефтохим Бургас - особено на фона на "авариите" в подобни рафинерии в съседни страни - варират от изключително неблагоприятни до катастрофа за икономиката на България и живота ни. Не говорим за това дали горивата рязко ще се оскъпят, а за това колко голям ще бъде дефицитът и кои икономически субекти ще пострадат най-тежко, тоест колко силна и дълга ще бъде парализата. 

С две думи, няма друга производствена компания в България, от която икономиката и животът ни да зависят в толкова голяма степен. Ако например утре АЕЦ Козлодуй спре напълно, токът рязко ще се оскъпи, но ще го има. Ако Аурубис България (другият индустриален гигант в страната) спре, изобщо няма да разберем, защото той работи основно за износ...

На второ място не мога да пропусна изключително силното влияние, което САЩ притежава. С една заповед американското правителство може да унищожи която си пожелае компания по света и да вкара в тежка криза всяка страна. Контролът на Вашингтон върху финансовия свят - а оттам и върху реалната икономика - е забележителен. В сравнение със САЩ, санкциониращата сила на Европейския съюз (станаха ли вече 20 пакета?) изглежда смехотворна. 

Помислете за това като гледате какво се случва с цената на златото и какво прави Китай през последните години.

Смятам, че продажбата на международните активи на Лукойл на Gunvor е просто посредничество. Гигантските търговци на суровини и енергия - Gunvor е една от по-малко известните в този бранш, който е доминиран от Trafigura, Vitol, Glencore, Mercuria - винаги са най-големите печеливши от санкциите срещу конкретни страни или компании. Те отлично се възползват и винаги намират решение - срещу съответните огромни суми.

В случая очаквам Gunvor да осигури достатъчно време и пространство, за да могат отделните активи на Лукойл да бъдат продадени на адекватни цени на крайни купувачи, а в това време да могат да функционират безпроблемно. 

Големият въпрос за нас е: Кой ще получи накрая активите на Лукойл в България и особено Нефтохим Бургас? Вариантите са много. 

Най-лошият за мен е държавата да реши да притежава и оперира рафинерията или тя да попадне в ръцете на "български бизнесмени" с добри политически връзки, които да се упражняват с нея. 

Най-добрият е да се намери международна компания, която да оцени стратегическата роля и пазарния потенциал на Нефтохим Бургас и да развива рафинерията."