Ето колко евро ще е минималната работна заплата у нас
Предложение минималната работна заплата (МРЗ) у нас да стане 620 евро (1213 лв.) ще бъде обсъдено на заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС). Това заяви Деница Сачева от ГЕРБ-СДС на пресконференция след среща на Съвета за съвместно управление.
"Минималната работна заплата, която ще бъде предложена за разглеждане в НСТС, ще бъде 620 евро, тоест 1213 лв., което отразява в момента действащото законодателство в Кодекса на труда, че минималната работна заплата трябва да бъде 50% от средната", каза Сачева.
Тя допълни, че майчинството през втората година ще стане 460 евро, което представлява ръст от 15%.
"Ще бъде предложено и майките, които се върнат на работа по време на втората година майчинство, да получават и 75% от обезщетението, в момента е 50%", заяви Сачева.
За общините са предвидени 980 млн. евро за капиталова и инвестиционна програма, съобщи тя.
Припомняме, че в бюджета за 2026 г., който бе разписан на 28 октомври, размерът на МРЗ е 605 евро.
Както и друг път се е случвало в историята на България, в периоди на екзистенциални кризи и върховни изпитания геополитическата проблематика е измествала обичайната кухненско-битова проблематика и е заемала нейното място. Именно това е характерно за ситуации, които българите са свикнали в своя всекидневен език да наричат национални катастрофи.
Характерно за всяка национална катастрофа като период, в който обществото е изправено пред върховни изпитания е, че то се вижда изправено пред необходимостта да преразглежда установени вече състояния и структури и да взема спасителни съдбовни решения в режим на неотложност.
Трите съдбовни, но единствено спасителни действия, които България трябва да предприеме в най-скоро време все още нямат своя исторически герои, т.е. субект. Но точно защото тези предстоящи действия и решения са неизбежни и животоспасяващи, предстои такъв герои да се появи и той може да бъде изграден само по гореописаната формула: свобода и национална сигурност в съчетание със спешни мерки за спасяването на самата социална тъкан.
Задачите, които българската история предстои днес да започне да решава имат дълбинна геополитическа природа, но те засягат не отвлечени международни връзки и вражди, а непосредствените жизнени условия на българското общество.
Има изключителни исторически моменти, когато насъщните, неотложни и животоспасяващи решения търсят и намират, т.е. създават своите субекти, които предстои да ги решат. В цялата световна история и, разбира се, и в Българската история, това се е случвало няколкократно. Днес за България настъпват не просто тежки времена (те са започнали отдавна), а време на радикални и съдбовни решения.Тези субекти трябва да се появят днес.
Можем да заявим съвсем просто и ясно – дошло е време, когато трябва да си спомним поуките от нашата дълга история, и първата поука е, че нашето съществуване като нация може да бъде резултат само на целенасочена освободителна борба.
Формите на тази борба са исторически обусловени, те могат да бъдат случайни, да се определят от динамиките на международната политика, от особеностите на текущата геополитическа ситуация. ((Но освободителната борба по същество ще започне и не може да не започне, тъй като българите са заплашени от загубата на своята свобода и идентичност, заплашени са - и то от днешните елити, заченати в грях в началото на ”преходъ” - да загубят своята автентична държавност.))
Социалният въпрос, в цялата му драматичност като императив за опазване на самата социална тъкан на обществото, и екзистенциалния въпрос, който ни задължава да започнем и да водим борба за нашата страна като дом на нашата обща свобода – това са двата императива, които са определяли досега и занапред ще определят в още по-ясна степен възможностите за нашите политически взаимодействия за в бъдеще.
В резултат от процесите в управлението на българската държава, България изпитва не просто текуща икономическа, социално-политическа и културна криза, но и навлиза в период на наближаваща - и то в близко бъдеще - окончателно катастрофа. Никакви пропагандни хитрости и никаква медийна и политическа риторика не могат да прикрият очевидността -
а тя е, че България е в навечерието на истинска пълно мащабна, морална,
национална, държавна
и социална катастрофа.
Както и друг път се е случвало в историята на България, в периоди на екзистенциални кризи и върховни изпитания геополитическата проблематика е измествала обичайната кухненско-битова проблематика и е заемала нейното място. Именно това е характерно за ситуации, които българите са свикнали в своя всекидневен език да наричат национални катастрофи.
Характерно за всяка национална катастрофа като период, в който обществото е изправено пред върховни изпитания е, че то се вижда изправено пред необходимостта да преразглежда установени вече състояния и структури и да взема спасителни съдбовни решения в режим на неотложност.
Трите съдбовни, но единствено спасителни действия, които България трябва да предприеме в най-скоро време все още нямат своя исторически герои, т.е. субект. Но точно защото тези предстоящи действия и решения са неизбежни и животоспасяващи, предстои такъв герои да се появи и той може да бъде изграден само по гореописаната формула: свобода и национална сигурност в съчетание със спешни мерки за спасяването на самата социална тъкан.
Задачите, които българската история предстои днес да започне да решава имат дълбинна геополитическа природа, но те засягат не отвлечени международни връзки и вражди, а непосредствените жизнени условия на българското общество.
Има изключителни исторически моменти, когато насъщните, неотложни и животоспасяващи решения търсят и намират, т.е. създават своите субекти, които предстои да ги решат. В цялата световна история и, разбира се, и в Българската история, това се е случвало няколкократно. Днес за България настъпват не просто тежки времена (те са започнали отдавна), а време на радикални и съдбовни решения.Тези субекти трябва да се появят днес.
Можем да заявим съвсем просто и ясно – дошло е време, когато трябва да си спомним поуките от нашата дълга история, и първата поука е, че нашето съществуване като нация може да бъде резултат само на целенасочена освободителна борба.
Формите на тази борба са исторически обусловени, те могат да бъдат случайни, да се определят от динамиките на международната политика, от особеностите на текущата геополитическа ситуация. ((Но освободителната борба по същество ще започне и не може да не започне, тъй като българите са заплашени от загубата на своята свобода и идентичност, заплашени са - и то от днешните елити, заченати в грях в началото на ”преходъ” - да загубят своята автентична държавност.))
Социалният въпрос, в цялата му драматичност като императив за опазване на самата социална тъкан на обществото, и екзистенциалния въпрос, който ни задължава да започнем и да водим борба за нашата страна като дом на нашата обща свобода – това са двата императива, които са определяли досега и занапред ще определят в още по-ясна степен възможностите за нашите политически взаимодействия за в бъдеще.
В резултат от процесите в управлението на българската държава, България изпитва не просто текуща икономическа, социално-политическа и културна криза, но и навлиза в период на наближаваща - и то в близко бъдеще - окончателно катастрофа. Никакви пропагандни хитрости и никаква медийна и политическа риторика не могат да прикрият очевидността -
а тя е, че България е в навечерието на истинска пълно мащабна, морална,
национална, държавна
и социална катастрофа.
skandinavite
Бъдещето е Русия,БРИКС и рублата.
Няма нищо по добро за едно дете след раждането си, колкото се може повече да чува гласа и да чувства грижите и ласките на собствената си майка.
При животните го има този вроден природен инстинкт.
В държавите,които отделят колкото се може по-рано децата от майките си има причини и една от тях и най-вредната е,че така от съвсем ранна детеродна възраст започват да промиват мозъка на подрастващият индивид и резултатът е налице: когато реши само да може да определя пола си и как точно се чувства.....
Но ти няма как да ги разбереш тия работи, защото самия ти си............
тока всичко е безплатно,отделно по 4 почивки в чужбина всяка година .
5 години бях в Норвегия и 8 години в Швейцария и само глад и мизерия. Ходих в парка крадях пейките да си запаля печката в квартирата за да не
умра от студ. Колко котки и кучета съм изял за да не умра от глад .
Тази Европа загина и тва Евро ще ни довърши .
Във България 615 € минимална работна заплата разликата 7 ПЪТИ
620 рубли и ако им дават по 620 евро просто ще ги скъсат .
Да се направи референдум и който иска 620 евро,който иска 629 рубли така ще е справедливо.
Толкова ли няма кой да им обясни какво е бизнес облекло та се обличат все едно отиват на чалготека.
Или това може би е изискване на Пеевски за да могат да усещат присъствието му отзад...
p.s. В подкрепа на кабинета.