Съдят десетима, според които Първата дама на Франция не е дама

В епохата, в която границата между истина и измислица е по-тънка от косъм на пудел, Първата дама на Франция се оказа във фокуса на една от най-абсурдните конспирации на нашето време. Да, говорим за Брижит Макрон – най-обсъжданата учителка във Франция, настояща икона на елегантността и съпруга на президента на Петата република.

Според мнозина обаче тя изобщо не е дама!

Дезинформацията за предполагаемата ѝ „трансформация“ от мъж в жена се върти в социалните мрежи от години. Но търпението на Макронови, изглежда, се изпари по-бързо от френски парфюм на лятна жега. След като години наред понасяше удари под пояса с мълчание, президентската двойка реши да отвърне – този път не с изискано мълчание, а с тежката адвокатска артилерия. Така Брижит Макрон се оказа в центъра на съдебен водевил, който дори Молиер би отхвърлил като „твърде абсурден“.

През лятото президентската двойка нанесе удар по инфлуенсърския фронт: американската коментаторка Кандис Оуенс се оказа ответник в дело за клевета, след като с твърденията си за „мъжкото минало“ на Първата дама превърна интернет в сцена за съмнителна фантастика.

По-рано Брижит Макрон предприе съдебна атака и във Франция – срещу две жени, които разпространявали информация, че тя някога е била мъж на име Жан-Мишел Троньо – това всъщност е нейният брат. Според обвиняемите, „той“ е сменил пола си и след това се е омъжил за президента Еманюел Макрон. Историята би била комична, ако не беше толкова обидна.

И докато въпросните процеси все още се точат, тази седмица в Париж ще се изправят пред правосъдието още десетима души, обвинени в същото – сексистки онлайн тормоз срещу съпругата на президента. Те не само разпространявали „непотвърдени твърдения“ за пола и сексуалността ѝ, но и се надпреварвали в злобни коментари за възрастовата разлика с държавния глава.

А Брижит Макрон? Тя просто си стои елегантно – с неизменната усмивка на човек, който вече е бил учител по литература и знае: думите могат да раняват, но винаги издават повече за автора, отколкото за героя.
Може би това е новата философия на времето ни – всеки има своя истина, никой няма срам, и единствената разлика между слух и новина е броят на споделянията.