България ще пести по 120 милиона лева годишно, ако уволни тези паразити

България е малка държава, но с гротескно раздута администрация.

Тя е навсякъде – от транспорта до земеделието и здравеопазването.

Всяко министерство има десетки дружества и предприятия под своя „шапка“, всяко от тях разполага с директор, заместници, юристи, PR и, разбира се, БОРД.

Съвети на директорите, надзорни съвети, управителни съвети – наречете ги както искате.

Общото е едно: в тях участват по няколко души, които получават солидни възнаграждения, но не носят реална отговорност. Ако едно предприятие фалира, закъснява със заплати или източва публични средства, никой от тези бордове не излиза пред обществото да обясни какво е направил, за да го предотврати.

Да вземем за пример Министерството на транспорта. Под него стоят „Холдинг БДЖ“ ЕАД, „БДЖ – Пътнически превози“, „БДЖ – Товарни превози“, „Летище София“, „Летище Пловдив“, „Летище Горна Оряховица“ и още няколко предприятия.

Всяко от тях има свой изпълнителен директор, който трябва да управлява оперативно. Но около него – борд от 3 до 5 членове, които уж трябва да задават стратегическа посока.

В реалността тези бордове често заседават формално, веднъж месечно, а решенията им се свеждат до подписване на документи, подготвени от администрацията.

Министерството на икономиката и индустрията е друг пример за „разцвет на колективното управление“.

Под негов контрол са „Държавна консолидационна компания“, „Национална компания Индустриални зони“, „Ел Би Булгарикум“, „София Тех Парк“ и десетки други дружества.

Почти всяко от тях има борд от 3 до 5 души, назначавани политически, а не професионално.

Дори в здравеопазването, където общественият интерес е пряк, моделът е същият. Болниците, подчинени на Министерството на здравеопазването, имат директор, който отговаря за лечението и персонала, и борд, който по документи контролира. Но когато лечебното заведение трупа дългове, контролът изчезва. Никой не обяснява защо болницата е във финансов колапс – а бордовете остават същите или просто се заменят с нови.

Ето ви конкретен пример. УМБАЛ Бургас има изпълнителен директор, на когото помагат трима зам.-директори. Те са напълно достатъчни, за да управляват болницата. Но, освен тях, съществува борд от още трима души с огромни за бургаския стандарт заплати. И никой в града не знае имената им, нито с какво и дали изобщо се занимават с нещо.

Какви заплати получават в Борда на УМБАЛ Бургас

* Колко души „управляват“ държавните предприятия?

Точен отговор няма, защото никъде не съществува публичен консолидиран списък с членовете на бордовете. Но може да се направи обосновано предположение.
По данни от Агенцията за публичните предприятия и контрол (АППК), в България има над 230 публични предприятия – това включва държавни дружества, търговски предприятия с над 50 % държавно участие и държавни предприятия без търговска регистрация (като горски стопанства).

Нека предположим, че от тези 230 дружества:

- около 200 имат бордове (останалите са структури с едноличен директор)

- средно по 5 членове на борд (някои имат трима, други седем).

Това прави приблизително:

200 × 5 = 1000 души в управителни и надзорни съвети.