Заплата в държавния сектор вече е с 200 лв. по-висока от тази в частния

Структурни грешки в бюджета за 2025 г., подценени приходи и растящи разходи поставят българските публични финанси в рискова ситуация, алармираха икономистите Румен Гълъбинов и Никола Филипов.

И двамата експерти потвърдиха оценката на управителя на Българската народна банка, че в бюджета има сериозен проблем. Според Никола Филипов, основният недъг е, че още при съставянето му е било ясно, че заложените приходи от ДДС са силно надценени, а разходите – особено в администрацията – значително увеличени.

Със сигурност проблем с бюджета има, смята Никола Филипов. Според него Българската народна банка трябвало много по-рано да алармира за това. "Този бюджет беше структуриран зле. Значително бяха увеличени разходите за поддръжка на администрацията и бяха заложени много завишени приходи от ДДС", смята експертът. По думите му до края август държавата е събрала под половината от прогнозирания ДДС, а е изразходила 5.2 млрд. от 6.4 планиран дефицит. "Повечето приходи вече са генерирани, а тепърва предстоят големи разходи", подчерта Филипов пред NOVA NEWS.

Румен Гълъбинов подчерта, че влизането в еврозоната, планирано за 2026 г., поставя допълнителни изисквания към бюджетната дисциплина. "Ако експанзионистичната политика продължи, догодина можем да надхвърлим дефицита от 3%", предупреди той. Все пак, според Гълъбинов, България има ключово предимство – нисък държавен дълг като дял от БВП – между 25 и 30%, далеч под горната граница от 60%, изисквана от еврозоната.

Икономистите посочиха, че растежът на доходите, основно задвижван от публичния сектор, създава изкуствен натиск върху пазара на труда и инфлацията. "Брутната заплата в държавния сектор вече е с 200 лв. по-висока от тази в частния. Така държавата не просто конкурира, а задминава бизнеса", заяви Филипов. Той предупреди, че бизнесът не може безкрайно да поема нарастващите разходи за труд, което ще доведе до съкращения и спад в инвестициите, а оттам – до забавяне на растежа и ръст на безработицата.

Филипов обвини управляващите, че са заложили нереалистични очаквания за приходи от ДДС – около 11.5% от БВП, при реално изпълним максимум от 10%. Това, според него, е структурен проблем, заложен още при изготвянето на бюджета.

Двамата експерти не стигна до единомислие по отношение на контрола над разходната част на бюджета. Според Филипов публичните разходи трябва да бъдат замразени. На друго мнение е Гълъбов – че държавата няма как да замрази заплатите, нито пък да вдигне на 22% ДДС.

Икономистите отчетоха, че икономическият растеж в България остава над 3%, което все още е добър показател на фона на забавянето в еврозоната.

"До края на годината очакваме спестяванията на домакинствата да надхвърлят 100 милиарда лева, а общите активи на граждани и фирми – близо 180 милиарда", посочи Гълъбинов, като знак за нарастващо благосъстояние в макроикономически план.

"Икономическият растеж на България се движи, благодарение на силно потребление и нарастване на доходите. Това компенсира слабото представяне на индустрията и малкия износ", смята Румен Гълъбинов. Експертът добави: "От макроикономическа гледна точка ние запазваме едно голямо предимство, с което влизаме в еврозоната – ниския дълг".