Намаляваме разходите или идват нови по-високи данъци

Свиване на колана или по-високи данъци ще ни донесе бюджетът за 2026 г. е основният въпрос, отговор на който трябва да намерят управляващите до края на годината. Подготовката на бюджет`2026 и въпросът какво да бъде предприето за намаляване на бюджетния дефицит поставиха на диаметрално противоположни позиции работодатели и синдикалисти, пише Труд.

След като от Конфедерация на независимите синдикати в България (КНСБ) поискаха увеличение на данъчните облекчения за деца, по-високи данъци за бизнеса и вдигане на осигуровките, от Конфедерация на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) реагираха много остро. В своя позиция Управителният съвет на работодателската организация заяви, че КРИБ е отговорен социален партньор и иска да работи в нормален диалог със синдикалните организации, но те също трябва да се държат като синдикати, а не като радикални и неконтролируеми политически играчи, сеещи хаос и разделение.

Последва покана от страна на КНСБ до всички социални партньори за дискусия по данъчната политика, а в понеделник и отговор на КРИБ на тази покана, подписан от председателя на работодателската организация Кирил Домусчиев. В отговора си той заявява, че КРИБ ще обсъди предложението на КНСБ за задълбочена дискусия по данъчно-осигурителните теми на следващия си управителен съвет. Като Кирил Домусчиев настоява за запазване на нивото на данъците и осигуровките в страната.

“Аз ще настоявам социалните партньори да работят заедно в посока затваряне на бюджетния дефицит при същите нива на данъчно-осигурителна тежест и с разширяване на данъчната основа чрез борба със сивата икономика, стимулиране на предприемачеството и инвестициите”, заявява Кирил Домусчиев. “За да стане това са нужни реформи като излизане от сивия списък за пране на пари, бързи стъпки за формиране на общ капиталов съюз в ЕС, ускорена логистична свързаност на регионите извън София, осигуряване на прогнозируеми и ниски цени на електроенергия и стимулиране на частните инвестиции в нововъзникващи ниши като изкуствения интелект, електромобилността, космическите технологии, енергетиката, роботиката, и др.”, допълва той.

“Управлението на държавния бюджет е приоритетно за демократично избраното управление на страната, а доколкото бюджетният дефицит се пълни от данъците на работещите и предприемачите, то естествената посока на диалог между синдикати и работодатели е за затварянето му чрез намаляване на разходите и изсветляване на икономиката, а не чрез безкрайна спирала от вдигане на разходи и данъци. Безкрайна спирала, довела до дългова и инфлационна криза Румъния, стагнация във водещи европейски икономики и опасност за устойчиво упражняване на държавна власт в поне една от големите европейски държави”, посочва председателят на КРИБ. Според него България трябва да се поучи от тези грешки, защото, както е казал Бисмарк, само глупакът се учи от собствените си грешки - мъдрецът се учи от чуждите.

Да купуваш нещо с пари, които нямаш, не е двигател на нищо, освен на скок към пропастта. Или както каза преди да си отиде от този свят Чарли Мънгър - партньорът на Уорън Бъфет: умният човек може да фалира по три причини - алкохол, красиви жени и дълг, като всъщност причината е само дългът, а другите две са за благозвучие, заявява Кирил Домусчиев.

266 са публичните предприятия в страната

Големият обществен сектор в България притеснява КРИБ

Голям е делът на лекари и учители

Големият обществен сектор в България притеснява КРИБ, пише в писмото на Кирил Домусчиев. По повод искането на КНСБ парите за заплати в обществения сектор да бъдат увеличени с 10% с бюджета за 2026 г., Кирил Домусчиев заявява, че КНСБ се държи като радикална политическа организация, фокусирайки се фанатично върху непропорционалното добруване на обществения сектор, за сметка на всички останали. “Защото устойчивата, стимулирана ежеминутно чрез ценови сигнали и контролирана ежедневно чрез акционерен надзор продуктивност се осигурява именно от частния сектор”, заявява той и допълва, че именно за сметка на този частен сектор се осигуряват субсидии за губещи обществени предприятия.

Според НСИ към второто тримесечие на 2025 г. в обществения сектор работят 640 хил. души, а в частния 1,9 млн. души, пише в писмото на Кирил Домусчиев. Човешката история е доказала дългосрочната неефективност на икономики, в които доминира обществената заетост, посочва той. Причините за това са, например, незаобиколимият принципал-агент проблем (дори демократичното общество контролира като собственик обществения сектор едва веднъж на четири години, докато частните акционери упражняват контрол ежедневно), моралният риск в управлението на ресурс (ползите за управляващия, разходите/вредите за всички), липсата на ясна пазарна отговорност при фалит (публичните предприятия традиционно се спасяват с обществени пари или им се дават монополни или доминиращи позиции, с които да си гарантират приходи) и други.

Българската държава има доминиращо влияние в 266 публични предприятия като всички те страдат от посочените по-горе неефективности и дефекти, заявява Кирил Домусчиев. България има повече публични предприятия, отколкото САЩ, Великобритания, Япония, Франция и Канада взети заедно. В българските предприятия работят 120-130 хил. човека. Балансовата стойност на тези предприятия е 32 млрд. лв. За сравнение, в Южна Корея работят 147 хил. души в публични предприятия на стойност 365 млрд. лв. Във Финландия работят 72 хил. човека в предприятия със стойност 67 млрд. лв. В Гърция работят 42 хил. души в предприятия със стойност 149 млрд. лв.

От КНСБ посочват, като пак цитират данни на НСИ, че наетите по трудово и служебно правоотношение в България са около 2,3 млн. човека. От тях близо 500 хил. души (22%) работят в обществения сектор. Реалната държавна администрация е около 98 хил. човека - 56 хил. в централната и 42 хил. в общинската и областна администрация. Останалите близо 402 хил. човека в обществения сектор са лекари, медицински сестри, учители, университетски преподаватели, социални работници, изследователи в БАН, библиотекари, културни дейци и други ключови специалисти, от които обществото има нужда.

КНСБ иска 15% корпоративен данък

По-висок данък печалба и облекчения за деца

15% данък върху дивидентите

Повишаване на данък печалба от сегашните 10% на 15% и по-големи данъчни облекчения за деца предлагат от КНСБ. Идеята на синдикалната организация е за едно дете данъкът върху годишните доходи да бъде намален с 1200 лв. (в момента е 600 лв.), за две деца - с 1800 лв. (в момента е 1200 лв.), а за три и повече деца - с 2400 лв. (в момента е 1800 лв.).

Средната ставка на данъка върху печалбата за страните от ЕС за настоящата година е 21,3%, заявяват от КНСБ и затова предлагат увеличение на корпоративния данък. През последните години приходите в бюджета от данъка върху доходите са с около 20% по-високи от приходите от данъка върху печалбата, посочват от КНСБ.

От синдикалната организация предлагат увеличение на данъка върху дивидентите от 5% на 15%, и заявяват, че така вече няма да е изгодно укриването на осигуровки и плащането на част от заплатите в брой без плащането на налози. Освен това от КНСБ предлагат увеличение на максималния осигурителен доход на 4625 лв. и на осигуровките с 2% от началото на 2026 г. От синдикалната организация предлагат няколко допълнителни данъци за бизнеса. Първият е облагане на свръхпечалбите, като например във финансовия и хазартния сектор, в размер на 33% за печалба, която е с над 20% по-висока от средната за предходните четири години. Вторият нов данък е 0,1% за финансови трансакции с акции и облигации. Третият данък е “дигитален данък” за мултинационални компании с годишен оборот над 750 млн. евро и постъпления от цифрови услуги в ЕС над 50 млн. лв.

Вместо подобни промени все по-често се обсъжда повишаване на ДДС от 20% на 22%, което би натоварило работещите хора и крайните потребители, заявяват от КНСБ.

Няма да се съгласят на замразяване на заплатите

61% от учителите са в готовност за ефективна стачка

Искат забрана на телефоните

61% от учителите са готови на ефективна стачка, показват данни от анкета на синдикат “Образование” към КТ “Подкрепа”. Голям е делът и на учителите, готови на алтернативни протести, като незавършване на първи учебен срок или национален митинг. Масово работещите в сектора не биха се съгласили със замразяване на заплатите - 88% биха участвали в протести, ако няма увеличение на възнагражденията, показват данните.

Синдикат “Образование” към КТ “Подкрепа” прави опит да анализира какво усещат българските учители по отношение на тяхната удовлетвореност от състоянието и финансирането на образователната система. В изследването са участвали над 9000 човека.

Средната възраст на българските учители, според изследването, е 50 години, мъжете са 12% и намаляват, а стресът в професията остава застрашителен. Българските учители искат увеличение на парите за образование в рамките на 6% от брутния вътрешен продукт (БВП). Без приоритетно финансиране няма да постигнем преминаване към едносменен режим, няма да намалим броя на учениците в паралелка, което е важна стъпка към доброто качество, заявяват учителите.

Според организацията успеваемостта на учениците и дисциплината остават проблемни. Синдикатът стои зад приетата на първо четене забрана за ползване на телефон от учениците в училище.