Фарьорските острови постигат онова, за което нашите национали могат само да мечтаят

На фона на историческото дъно, до което стигна българският национален отбор, Фарьорските острови показаха какво означава дух, характер и футболна отдаденост. Държава с едва 55 000 жители, пръснати сред суровите северни вълни, записа трета поредна победа в световните квалификации и съхрани живи шансове за класиране на Мондиал 2026.

След гръмкото 4:0 над Черна гора, сега дойде ред и на Чехия да бъде сразена – 2:1 за момчето на Ейдън Клакстейн.

"Това не е плод на късмет или случайно подем. Това е резултат от истински футболен труд, организация и национално самочувствие, градено не с пари и лъскави фасади, а със страст и работа, казват хората от федерацията.

Хърватия е начело в Група L с 16 точки, следвана от Чехия с 13 и Фарьорските острови с 12. Малката островна нация вече гледа към Мондиала с реална амбиция, докато България... просто гледа. 

Фарьорците разполагат с 20 футболни игрища с нормални размери – повече има в една средностатистическа българска област. Но какво от това? Там върху игрищата се играе, тренира, изгражда се. У нас просто се гние. Националният им стадион в Торсхавн е с капацитет от едва 6040 души – по-малко от някои спортни зали в големите ни градове. Но когато на терена излязат мъже, готови да дадат всичко за знамето, цифрите губят смисъл.

Футболът в България е болен. Прогнил от години, съсипан от лични интереси, липса на визия и изкуствена посредственост. А Фарьорите са онзи шамар, от който уж всички се нуждаят, но никой не желае да усети.

И някак бъде ясно – не населението е оправдание. Не стадионите. Не климатът. Оправданието е в манталитета. Докато едни мечтаят и действат, други се оплакват и мъчат виновни. Фарьорските острови показаха, че футболът се прави с вяра. България – че срамът може да стане трайно състояние.