"Брейнрот" вълната и как родителите могат да помогнат според специалисти

В последните години станахме свидетели на експлозивното разпространение на кратки видеоформати – TikTok, YouTube Shorts, Instagram Reels. Те се превърнаха в основен източник на забавление и информация за подрастващите. Но какво се крие зад безобидните 15-секундни клипчета? Според експерти, именно тази форма на съдържание е в основата на нарастващата тревога сред психолозите – т.нар. brain rot (букв. „гниене на мозъка“).

Според психолог Мария Бердова, този тип видеа са създадени така, че да доставят бързо удоволствие на мозъка, чрез бързи кадри, ярки образи и шокиращо съдържание. Това активира така наречената „наградна система“ в мозъка и води до много лесно привикване.

Нова дигитална чума залива България - какво е "Брейнрот"

Прекомерното потребление на подобен тип съдържание може да доведе до проблеми с концентрацията, раздразнителност, зависимост и усещане за вътрешна празнота.

Частния психолог Антония Янакива, припомня че: "Онлайн платформите са изградени така, че да задържат вниманието максимално дълго. Те разпознават интересите на потребителя и предлагат все повече от същото. Това създава затворен кръг, при които детето гледа клип, а алгоритъмът разбира какво му харесва. Показва още подобни клипове и детето все повече се потапя в света на дигиталната „доза допамин“.

Според специалистите, в този процес децата започват да се идентифицират с определени дигитални образи и групи, където на преден план излизат лайковете, последователите и коментарите. А ако не си „достатъчно харесван“ – идват тревожността, сравненията и дори депресивни състояния.

Психологът Мария Бардова, коментира последствията .„Започват да се появяват мисли за това, че не си достатъчно добър и не си като другите. Това не значи, че си глупав или с ниска интелигентност. Просто живееш в система, която изкуствено определя стойността ти.“ 

Друг експерт, акцентира върху значението на времето и типа употреба на дигитални устройства: „Когато говорим за екранна зависимост, важно е да имаме предвид и класификаторите на зависимостите. Най-същественото е колко време човек прекарва, и какъв е типът на употреба – дали е рекреативна (за удоволствие), или вече говорим за проблем.“, казва Антония Янакиева.

Тя посочва и интересен международен пример - как в Тайван, където са и едни от най-умните деца в света, се въвежда законодателна поправка, според която родители могат да бъдат глобени, ако децата им прекарват прекомерно време пред екрана, защото това води до физически или психически вреди. Макар и трудна за прилагане, тази мярка подчертава необходимостта от регулация и осъзнато използване на технологиите.

Според последните изследвания, при тийнейджърите се наблюдават изменения в префронталната мозъчна кора - частта, която отговаря за емоциите, самоконтрола и социални взаимоотношения. Тя още е незряла при тях и е по трудно да си наложат самоконтрол, дори да знаят, че не трябва. Желанията им са по-силни от самоконтрола.

Затова ролята на родителя не е да бъде съдник, а партньор, съветва специалиста по тинейджърска психология Мария Бърдова. Тя препоръчва въвеждането на граници не като забрани, а като ясни правила. "Един от съвременните подходи е методът на Томас Гордън – съвместно изготвяне на „договор“ между родител и дете. При него родител и дете заедно определят правилата и подписват споразумение, Когато има нарушение, не следват наказания, а спокоен, зрял разговор: „Това са твоите условия, които ти сам избра“, казва тя.

Този подход учи децата на отговорност, а не на подчинение.

Подобно на сладкишите преди вечеря, кратките видеа активират хормона на удоволствието допамин, който носи моментно щастие, но не и дълготрайна удовлетвореност.

„Малко съдържание не вреди, но когато стане навик, води до психическа зависимост. Истината остава такава, че ако човек не поиска сам да излезе от тази „дупка“, много трудно може да му се помогне“, коментира Бердова.

Темата за влиянието на кратките видеоформати върху психиката на подрастващите е не просто актуална – тя е наложителна за разговор в семейството, училището и обществото като цяло. Децата ни растат в свят, в който стойността им се измерва в брой лайкове. Затова е важно не просто да забраняваме, а да разговаряме, разбираме и участваме в изграждането на тяхната дигитална култура.