13 години след смъртта на убитата от маршрутка в Студентски град Мариана, майка й Емилия Карабулева ридае неутешимо
Помните ли Мариана, която беше пометена от маршрутка на 14 февруари 2012 г. на пешеходна пътека в Студентски град в София. Беше тръгнала с приятеля си и с компания да празнува Деня на влюбените. Но никога не стигна до заведението, до което й оставаха само няколко крачки...
Тъй като тротоарът е непроходим от сняг, младежите се движат по пътното платно, но спазвайки правилата - срещу движението. В другото платно се е движел автобус, а зад него маршрутка, чийто шофьор решил да изпреварва. Участъкът не е бил осветен и при изпреварването маршрутното такси удря момичето в гръб. Студентката от Лесотехническия институт умира на място пред очите на приятеля си Симеон Прусиийски.
Прегазената студентка – дъщеря на бургаската журналистка Карабулева
22-годишната Мариана е дъщеря на бургаската журналистка Емилия Карабулева. Карабулева е родом от Бургас. В началото на 90-те години тя пише статии за областния всекидневник „Черноморски фар“ и седмичника "Свободен бряг". По-късно се омъжва и заминава за Плевен, откъдето е съпругът й, но не прекъсва връзката си с приятелите от Бургас.
Година наред делото се точеше по коридорите на Съдебната палата в София. На един от процесите свидетелят Димитър Димитров - шофьор на маршрутното такси, заявява, че момичето е лъхало на алкохол, когато се е опитал да му помогне. Адвокатите на Димитров успяват да му издействат условна присъда, която 13 години по-късно не дава мира на майката на Марианка.
Майката на убитата Мариана: Делата срещу убийците на пътя са цинизъм!
В социалните мрежи майката на убитото момиче - Емилия Карабулева казва, че 5 месеца след трагичния инцидент, от мъка почива и съпругът й Бойко.
"Загубих си семейството за една условна присъда", пише почернената жена.
Ето какво разказва още тя:
"Моята дъщеря Мариана беше убита от маршрутка в Студентски град в София навръх Празника на влюбените „Свети Валентин“ – 14.02.2012 г. Отивала е с компания и нейния приятел и годеник Симеон Прусийски да празнуват в едно заведение.
Димитър Димитров, тогава на 62, изпреварва автобус, не вижда децата и я удря отзад. Мариана отхвърча метри напред и пада в краката на Симеон. Цялата е в кръв, а те не знаят какво да правят. Питат виновния шофьор, но той само си гледа ламарините и им казва: „Стават такива неща“. Нито той е арестуван, нито полицията се е задействала.
На нас за смъртта на Марианка ни казаха приятелите ѝ. Чак след няколко часа се обадиха от полицията в София и ни съобщиха, че е претърпяла инцидент на пътя и е починала.
Не мога да простя на системата, че дъщеря ми 3 часа е лежала мъртва в снега и не се е намерил никой, който да я вдигне. Благодаря на д-р Кожухаров, че най-накрая са му се обадили и човекът е станал от масата, за да прибере трупа и да направи аутопсия.
Димитър Димитров е бил шофор в СДВР, т.е. един вид полицай. Затова нашето дело го смачкаха още в досъдебното производство. Гарван гарвану око не вади!
5 години ходих по дела в Софийски градски съд, та чак до Върховния. Убиецът на детето ми беше там, но нито веднъж не дойде да говори с мен, дори само за да разбера, че чувства нещо.
Съпругът ми почина 5 месеца след смъртта на Мариана, не можа да я преодолее. Отиде си и от мъка по нея и от сблъсъка с реалността – че в тази държава няма справедливост! Имахме фирма за мебели и дограми „Карабулев“. Но след смъртта на детето и съпруга си се отказах от всичко.
Оказа се, че убиецът на детето ми има намалено зрение, не вижда добре и не може да управлява маршрутка. Кой му е дал разрешително, за да трепе хора по улиците на София?!
Делото беше връщано от инстанция на инстанция няколко пъти, но накрая присъдата беше условна. Загубих си семейството за една условна присъда?!".