Утре Молдова пак решава дали остава в ЕС или обратно в Русия

Гражданите на Молдова ще гласуват на парламентарни избори в неделя, 28 септември, които президентът на страната определя за най-важните в историята на държавата. Резултатите ще покажат дали бившата съветска република, която придоби независимост през 1991 г., ще продължи по пътя на интеграцията в Европейския съюз или ще се върне в орбитата на Русия, коментира "Гардиън", предаде БГНЕС.

Бъдещето на Молдова, страна с население от 2,4 милиона души, разположена между Украйна и Румъния, се следи много внимателно в целия континент. Президентът на Украйна, Володимир Зеленски, заяви тази седмица, че Молдова се нуждае от подкрепа, за да предотврати руска зависимост, каквато вече сполетя Грузия и Беларус. „Европа не може да си позволи да загуби и Молдова“, каза той пред Общото събрание на ООН в Ню Йорк.

Молдова играе значителна роля на дипломатическата шахматна дъска както заради близостта си до Украйна и НАТО чрез границата с Румъния, така и заради политическата си траектория. През 2021 г. страната избра с убедително мнозинство проевропейската формация на президента Мая Санду – Партията на действието и солидарността (ПАС). След пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна Молдова подаде кандидатура за членство в ЕС, получи статут на кандидат за рекордно кратко време и се надява да се присъедини към Съюза до 2030 г.

Санду бе преизбрана за президент миналата година, но референдумът за членство в ЕС бе спечелен с минимално мнозинство, което поставя въпроса за дългосрочната посока на страната. И двата вота бяха белязани от обвинения в руско вмешателство, включително схема за подкуп на избиратели на стойност 15 млн. долара, която се предполага, че е била организирана от прокси на Русия, обхващаща около 130 000 молдовци, близо 10% от активния електорат.

Социологическите проучвания показват, че партията на Санду се изправя пред сериозно предизвикателство от про-руски или номинално проевропейски опозиционни партии, които могат да провалят съставяне парламентарно мнозинство. Без стабилно мнозинство правителството ще се затрудни да реализира важните икономически и политически реформи за присъединяване към ЕС, докато продължава да се справя с бедността, високата инфлация и големия брой украински бежанци.

Санду предупреждава, че едно проруско правителство би било използвано като „платформа за хибридни атаки срещу ЕС“, аргумент, който европейските лидери споделят. По време на символично посещение в Кишинев миналия месец, заедно с лидерите на Франция и Германия, полският премиер Доналд Туск заяви: „Няма сигурен ЕС, няма сигурна Полша, Франция и Германия без независима Молдова.“

Мая Санду, образована в Харвард и бивш служител на Световната банка, основава центристко-дясната, реформаторска партия ПАС през 2016 г. Един от най-близките ѝ сътрудници е Дорин Речан, про-западен икономист и бивш вътрешен министър, стана премиер през февруари 2023 г.

Партията ПАС се изправя пред силна конкуренция от Патриотичния блок, съюз от леви, про-руски партии, включително бившия президент Игор Додон, когото Санду победи през 2020 г. Блокът твърди, че европейската интеграция застрашава независимостта на Молдова и призовава за по-близки връзки с Русия.

Ролята на по-малките партии може да бъде решаваща. Блокът Алтернатива, воден от кмета на Кишинев Йон Чебан и втория в президентските избори за 2024 г. Александру Стояного, се стреми да привлече разочаровани центристки избиратели. Той е номинално проевропейски, но обвинява правителството в неспособност да осигури добри пътища, достойни заплати и пенсии. Някои анализатори смятат, че целта на Алтернатива е „разпиляване“, целящ да отнеме гласове от главната про-ЕС партия, като същевременно запазва канал за влияние на Русия.

Сред другите участници е популистката „Нашата партия“ на бившия кмет Ренато Усатий, който е имал близки връзки с руски националисти.

На бюлетината няма кандидати, свързани с руския олигарх беглец Илан Шор, който бе осъден през 2023 г. за измама и пране на 1 млрд. долара, изчезнали от молдовски банки през 2014 г., и който се смята за организатор на миналогодишната масова схема за подкуп на избиратели.

След едномесечната кампания в неделя ще бъдат избрани 101 членове на парламента по пропорционална система.

Ключова роля за резултатите ще имат гласовете на диаспората – около 1 милион молдовци живеят в чужбина. Молдовците в Западна Европа бяха решаващи за успеха на управляващата партия и трудната победа на про-ЕС референдума. Един непредвидим фактор са 277 000 регистрирани избиратели в отцепническия регион Приднестровие, контролиран от проруските сепаратисти, въпреки че официално е част от Молдова. Обичайно избирателната активност там е ниска, но анализатори отбелязват, че Русия усилва дезинформацията в региона.

Проучванията показват минимална преднина на партията ПАС пред Патриотичния блок. Възможните резултати включват:

Победа на ПАС с гаранция за продължаване на ЕС реформите.

ПАС печели първото място, но без мнозинство, което води до трудни преговори за съставяне на правителство.

Победа на про-руския блок с подкрепата на центристки партии, което би застрашило пътя на Молдова към ЕС и реформите.

Всички прогнози са несигурни, тъй като изборите се провеждат на фона на силни опасения от вмешателство. Миналата седмица молдовските власти арестуваха 74 души при 250 обиска по подозрение в руска схема за подбуждане на безредици. Речан обвини Русия в изразходване на стотици милиони евро с цел овладяване на властта и „обсада на страната“. Кремъл отрича всички обвинения.

Според оценка на Digital Forensic Research Lab, Молдова е изправена пред „постоянни руски хибридни заплахи, включително информационна война, незаконно финансиране, кибератаки и мобилизация чрез проксита, насочени към подкопаване на про-ЕС дневния ред на правителството и подкрепа на про-руски актьори“. Такова вмешателство, съчетано с политическа фрагментация, може да увеличи избирателната апатия и да застраши изборния процес.