Росен Желязков пред ООН: Ще има мир в Украйна, ако се зачете суверенитетът и териториалната й цялост
Ще има мир в Украйна, ако се зачете суверенитетът и териториалната й цялост. Това каза българският премиер Росен Желязков пред делегатите на Общото събрание ООН в Ню Йорк. В речта си от най-високата световна трибуна той изтъкна необходимостта от единен отговор на кризите и акцентира на теми като войната в Украйна, необходимостта от трайно прекратяване на огъня в Ивицата Газа и намиране на решение на принципа на две държави, както и на европейската интеграция на Западните Балкани, основана на заслуги.
„В България ние знаем една проста истина – Съединението прави силата. Тези думи са не само мото, а и нашето наследство за борба и солидарност. Те отекват в нашата история от изковаването на нашата независимост до изграждането на демократичните ни институции, а днес в един свят, разтърсен от разделения и конфликти, този принцип е по-наложителен от всякога“, коментира Желязков.
Той говори за неуважение към националните граници и за нужда от обединен отговор. „Кредото на България е едно послание, което предлагаме на света, че това не може да бъде постигнато в изолация, а при обединение“, подчерта министър-председателят.
„ООН е фар на надеждата, на диалога и мира. През тази година България отбелязва 70 години от своето членство. Отстояваме идеалите на организацията и даваме принос към поддържането на мира и защитата на човешките права. Ние подновяваме ангажиментите си към хартата на ООН и към едно бъдеще, което се лидира не от разделение, а от обединение и силата, която то носи“, добави той.
Премиерът подкрепи пълното възстановяване на суверенитета и териториалната цялост на бившата съветска република. Той коментира и навлизането на руски дронове и самолети във въздушното пространство на страните от ЕС и НАТО.
"Пълномащабната руска агресия срещу Украйна, с нейните глобални последици, представлява екзистенциално предизвикателство за основания на правила международен ред. Това не е просто европейски конфликт - той заплашва самата легитимност на Организацията на обединените нации. Напълно неприемливо е държава основател на ООН със статут на постоянен член на Съвета за сигурност да води война, без да се съобразява с международното хуманитарно право и правото в сферата на човешките права“, каза Желязков.
„Единственият път към мира е ясен - суверенитетът на Украйна трябва да бъде зачитан, а териториалната ѝ цялост - напълно възстановена. Необходимо е пълно, незабавно и безусловно прекратяване на огъня. През последните седмици Русия извършва груби нарушения на суверенното въздушно пространство на държавите-членки на ЕС и съюзниците от НАТО с дронове и самолети. Тези действия показват, че Русия е тази, която подкопава перспективите за мир. Тези действия не могат да бъдат толерирани и срещат нашата силна, колективна решимост и отговор", добави той.
„Необходимостта от спешни действия е ясна в Близкия изток. Бруталната атака на „Хамас“ на 7 октомври 2023 г. и последвалият опустошителният конфликт причиниха огромни човешки страдания. България скърби за загубата на всеки невинен живот – както на израелци, така и на палестинци. В Газа десетки хиляди цивилни са убити, цели квартали са разрушени, а безброй хора са разселени. Не трябва да позволяваме на тази трагедия да остави траен белег върху съвестта на човечеството“, призова премиерът.
„Спешно са необходими устойчиво прекратяване на огъня... Само решение за две държави, основано на международното право и взаимното признаване, може да осигури справедлив и траен мир, позволяващ на израелците и палестинците да живеят рамо до рамо с достойнство и сигурност“, добави той.
Украинец ли е, палестинец ли е или евреин?
Щот само за тях трите държави говори.
СОРОСидка,либерали,демократи елате да се пречистим заедно в хотел "ХАЯШИ"с ВОДОПАДА
тъй и тъй ПУТИН неще да ПАДА
елате ве елате само за1200 евра ще изпитате НАСЛАДА
ще ва масажира дъщеря ми МЛАДА
Отивай в Украйна да могат на твоя народ, защото ти си предател на българския!
Гръбнакът само пречи, когато трябва да се пълзи.
Ние сме превърнали тази морална проказа в добродетел, която наричаме "практичност", "адаптивност", "уреждане на живота". Учим децата си на нея, възхищаваме се на тези, които я владеят, и презираме "будалите", които имат принципи.
Това, което ние българите наричаме “да си оправиш живота", е просто по-елегантен термин за душевната и интелектуална проституция, която сме превърнали в национален добродетел.
Това е нашият национален спорт - способността винаги да застанем на правилната страна на историята, обикновено около пет минути, след като сме предали предишните си господари.
Това е циничната ни стратегия за оцеляване.
Ние не сме малка и смела, а хитра и безгрьбначна нация.
И въпросът не е дали сме малка държава, а защо сме толкова малки хора.
Нашите герои и идеалисти са били растреляни, обесени, предадени и забравени. Техните имена са по паметниците, но техният ген не е в нас.
В нас е геньт на онзи, който се е скрил, докато бурята мине, на този, който се е "разбрал" с турчина, с германеца, сьс съветския комисар, с американския посланик. На онзи, който знае, че да се наведеш не е унижение, а тактика.
Българският политик инстинктивно усеща откъде духа вятърът и накъде трябва да обърне аналните си отвърстия, за да не му духа насрещно. Това е нашият Андрешко.
Росен Желязков не ни излага, а ни представя перфектно, защото неговата реч не беше негова, а наша.
Тихата, примирена реч на всеки един от нас, който си е замълчал, за да си няма проблеми, умножена по седем милиона и произнесена на английски.
И не говорете за "омерзение", за да изпитваш такова, първо трябва да имаш илюзия за чест, която да бъде поругана, а ние отдавна нямаме такава.
Срамът е за нации, които имат идеали, които да предадат.
Nik Ray - Facebook
https://www.facebook.com/share/16gANicWrV/
Спряхме петрола от Русия,за да купуваме пак руски,но от други държави.
Сега ще спрем газа от Русия,видиш ли трябва да няма зависимост.Ами сега като започнем да вземаме от САЩ няма ли да станем зависими?!
Сменихме военния ни комплекс от Миг,защото бил зависимост от Русия.
А с какво го сменихме и от кого ще станем зависими?!
Ние сме малка държава!Винаги ще бъдем зависими дали ще бъде от Русия или САЩ,каква е разликата?!
Едните ще кажат,че в САЩ е демокрация-като гледам какво става там и как който не е "от нашите" си тръгва...
Просто ни трябва поне малко са си отстояваме правата и да си гледаме нашия интерес доколкото е възможно.
С цената на стотици хиляди жертви Украйна завлича Русия със себе си към дъното. Проблемът е, че Киев няма силите да изплува обратно, ако европейската ръка не изтегли Украйна. Огромният бюджетен дефицит от 45 милиарда, който очаква Украйна догодина се покрива само на половина от помощите, отпуснати от Европа. Същевременно, военните разходи гонят над 50% от държавния бюджет и заплашват да достигнат над 60% догодина. На фона на това украинската армия изчерпва човешкия си резерв и все по-често ще прибягва до насилствени набори. Ако запасната възраст се разшири, Киев рискува да остави кретащата си икономика без работници. Продължава и миграционната вълна, която допълнително изцежда страната.
Успоредно с тези проблеми руската позиция в дългосрочен план изглежда силна. Въпреки това Москва вече прехвърли над 1000000 убити и ранени войници, а в момента се обсъждат закони за повишаване на данъци и такси, за да се плащат разходите от над 450 милиона долара дневно, за да се поддържа конфликта, чийто общ разход надхвърли 2 трилиона долара от руска страна. Путин все още не смее да обяви реална мобилизация, но се очаква немалка част от тазгодишните новобранци да бъдат прехвърлени за фронтова длъжност.
Дезертьорството и от двете страни на фронта бележи сериозен ръст, макар за украинските бегълци процентът да остава по-сериозен заради повечето опции за бягство в по-демократичната система. Самата тази система е сериозно ударена от все по-авторитарния подход на Зеленски и правителството му и нарастващият брой критици и протести. Заговори се за избори догодина, но те все още не са сигурни.
Обратно на фронта руската лятна офанзива претърпя пълен провал, в който се прахосаха ценни ресурси и техника. Междувременно украинските дронове нанесоха тежки поражения на руската петролна индустрия - щетите се оценяват на до 20-25% от общия оборот на Русия.
На фона на това безплодно изцеждане и на двете държави, Доналд Тръмп реши да си измие ръцете от Украйна и да я обяви за европейски проблем. САЩ ще продължат да дават оръжие и разузнавателни данни, но Европа ще трябва да плаща сметката за тях.
Европа трябва веднъж за винаги да реши дали Украйна си струва. Ако отговорът е “да”, Брюксел трябва да заеме твърда, единна и непримирима позиция срещу Русия, и да задели толкова средства, колкото са нужни, за да бъде Москва прекършена.
От значение е контекстът на отделния човек и че не е достатъчно да отстраним някакви тревожни симптоми. Важно е каква е културата.
От една страна, ние живеем в една брутална екзистенциална реалност, която поражда у хората много тежки чувства - срам, вина, чувство за неадекватност, отчужденост, тревожност. Голяма част от най-разпространените телесни страдания като високото артериално налягане имат психогенен характер. А хората чакат хапче, което магически да отстрани текущото преживяване.
Става дума за чувството на вина и тревожност у хората, че животът е могъл да протече по съвсем различен начин, че не се справят със задачата да подредят смислено битието си, така че да се чувстват пълноценни и цялостни. Виждаме го и в икономиката, и в начина на мислене на хората, и в принципите, които ги водят.
Говорим за междупоколенчески пренос на травмата - тоест, без да осъзнаваш, ти емоционално наследяваш някои модели на поведение от родителите, прародителите или от средата, в която те са се утвърждавали. Това може да го видим ежедневно в начина, по който се развиват политическите процеси у нас - пренос на травматичен опит от миналото с всички тези прояви, които водят до авторитаризъм и свръхкулт към контрола и доминирането. Диалогът липсва, както и онези форми на ангажиране с по-широки обществени интереси. Виждате една кауза, която сама по себе си е хуманистична, като изграждането на една болница за дечицата, се политизира по брутален начин. Което показва, че ни е завладял цинизъм и нямаме вътрешна саморегулация, когато се опитваме да се наложим и да проектираме сенките си.
Как започва процесът на изцелението и трансформацията вътре в нас или в заобикалящата ни среда?
- Ще го кажа като психолог и човек, който се опитва да е полезен на конкретни хора, които са осъзнали потребността си да търсят външна помощ или да разгледат в присъствието на някого, който ги разбира. Не е лесен процес. То е от човек на човек и не съм гигантски оптимист, че това става с политики и с някакви средства за масово въздействие.
Става с един болезнен процес на осъзнаване на щетите и преминаването от това чувство на непълноценност. Всеки човек, ако иска да излезе от тази екзистенциална трагедия, в която живее, трябва да си зададе въпроса колко истина може да понесе.
Ако Фройд беше жив, щеше да каже: “Боже, колко много Хамлетовци и Едип царе ходят сред нас и преработват своите непреработени в детството остро инфантилни фантазии за свръхмогъщество, контрол, власт”. И оттам всъщност живеят с комплекси, които проектират върху света, и смятат, че са прави в своята посредственост, която е норма.
И своята душа не обичаш както трябва.
Ти, като обичаш душата си, ще гледаш да не създаваш на себе си излишни страдания. Всеки, който създава на себе си излишни страдания, той не обича душата си, а я измъчва. И след като направиш една погрешка, не съзнаваш погрешката си и търсиш причините отвън. Връзка трябва да имате и външна, и вътрешна.
Да не мислите че глобалистите са му го подарили .
Глупци алчни и зависими ще почернят бъдещето на децата ни.
..да ви .....
Важното е хотела-водопад да се открие навреме за да има къде членовете на ГЕРБ (Политбюро) да отмарят. Нека там да разкаже, колко ще е хубав Хаяши.
Формите на тази борба са исторически обусловени, те могат да бъдат случайни, да се определят от превратностите на международната политика, от особеностите на текущата геополитическа ситуация. Но националноосвободителната борба по същество ще започне и не може да не започне, тъй като българите са заплашени от загубата на своята историческа свобода и идентичност, заплашени са - и то от днешните български компрадорски антинационални елити - да загубят своята автентична държавност.
Социалният въпрос, в цялата му драматичност като императив за опазване на самата социална тъкан на обществото, и националният въпрос, който ни задължава да започнем и да водим борба за нашата национална държавност като дом на нашата обща свобода – това са двата въпроса, които според нашето дълбоко убеждение са императивите, които са определяли досега и занапред ще определят в още по-ясна степен възможностите за нашите политически взаимодействия за в бъдеще.
В резултат от процесите в управлението на българската държава, България изпитва не просто текуща икономическа, социално-политическа и културна криза, но и навлиза в период на наближаваща - и то в близко бъдеще - истинска катастрофа. Никакви пропагандни хитрости и никаква медийна и политическа риторика не могат да прикрият очевидността -
а тя е, че България е в навечерието на истинска пълно мащабна
национална
и държавна катастрофа.
доц Валентин Вацев