Бивша съдийка заслужавала 10 години затвор за имотни измами, но се измъчила от 18-годишен процес

Бившата председателка на съда в Белоградчик Ирена Венкова е щяла да бъде осъдена вероятно и на 10 години затвор за имотни измами, ако делото ѝ не се беше проточило 18 мъчителни за нея години. Затова сега присъдата ѝ е условна, а допълнителен аргумент за това е безупречната ѝ репутация, с изключение на измамите, и полезната ѝ настояща дейност като адвокат в „забравен от държавата район“.

Това става ясно от мотивите на състава на Софийския градски съд с председател и докладчик Цветан Колев, с които той преди 5 месеца осъди Венкова и съпруга ѝ Емил Иванов. Бившата съдийка обаче беше оправдана за подкупи и престъпление по служба. Съдът наложи и на двамата условно наказание от 2 години и 11 месеца затвор с 5-годишен изпитателен срок. На Венкова беше наложена и забрана за същия срок да бъде съдия, прокурор или следовател.

Разследването срещу бившата съдийка започна през 2007 г., когато беше съобщено, че като съдия и председател на съда в Белоградчик е участвала в незаконно придобиване на земеделски земи със съпруга си Емил Иванов и съдията по вписвания Велин Станков. Обвиненията тогава бяха, че тримата са получили около 1 млн. лева от схемата, а тя е била следната: откривали нереституирани имоти с починали или неизвестни собственици, Венкова съчинявала дело за връщане на земите и го решавала в полза на „ищеца“. Той пък, макар реално изобщо да не е участвал в делото, след това издавал пълномощно на Емил Иванов да продаде земята, като пълномощното било заверено от Велин Станков.

Делото беше внесено за пръв път в съда през 2009 г., но до 2019 г. ход изобщо не му беше даван, тъй като многократно беше връщано за доразследване. Венкова напусна съдебната система и стана адвокат още след като през 2007 г. Висшият съдебен съвет я отстрани от длъжност. През 2015 г. беше кандидат за кмет на Белоградчик и беше подкрепена от партията „Ред, законност и справедливост“ на Яне Янев.

В крайна сметка преди 6 години делото най-после започна, а в края на април 2025 г. приключи на първа инстанция, като бившата съдийка беше призната за виновна единствено за документни измами в големи размери (чл. 212, ал.4 от НК) за получаване на пари от имоти, а Станков изобщо не е сред подсъдимите.

Венкова е призната за виновна за 4 деяния, извършени в началото на 2007 г., при които е използвала неистинско пълномощно на името на друг човек за разпореждане с недвижими имоти, както и нотариална заверка от съдия по вписванията в Белоградчик с невярно съдържание. Така получила от 20 000 до 70 000 лева от продажба на имоти, собственост на община Димово.

Именно близо двете десетилетия продължителност на процеса до присъдата и то само на първа инстанция, мотивират съда да наложи минимални наказания, макар според него обществената опасност на деянията да е била „чудовищно голяма“ .

В мотивите си съдия Колев припомня, че за престъпленията, за които Венкова и съпругът ѝ са осъдени, законът предвижда от 3 до 15 години затвор. Според него обаче в случая трябва да се приложи хипотезата за налагане на наказание под минимума. Основание за това дава и изводът на съда, че случаят не може да бъде определен като „особено тежък“.

В тази връзка съдия Колев пише, че към 2007 г. той е бил „особено тежък“, тъй като Венкова е измисляла дела, за да получава пари от земи и към онзи момент извършеното не би могло да бъде оценено по начин, различен от „особено тежък случай“ – „един български магистрат с извършеното е демонстрирал обратното, на това за което е поел тази функция – вместо да бъде правораздавател, той се е поставил умишлено в ролята на правонарушител, и то ползвайки специфичната служебна власт, на която е носител“.

„..но осемнадесет години по-късно обществената опасност на тогава извършеното е дотолкова избледняла от времето, че дори е „срамно да се спомене“, какъв срок е бил нужен на правоохранителните и правоприлагащи органи да достигнат до настоящия финал. И този състав на Софийски градски съд намира вина за това у себе си, явно усилията, положени за срочно приключване на делото и непозволяване прекратяването „по давност“ за голяма част от обвиненията се оказаха недостатъчни“, се казва в мотивите към присъдата.

След това съдия Колев отбелязва, че сред смекчаващите вината обстоятелства е фактът, че към момента Венкова извършва „обществено-полезна дейност като адвокат в беден и в много отношения забравен от Държавата район“. Според него обаче има едно „изключително“ смекчаващо отговорността на бившата съдийка обстоятелство и това отново е срокът на делото. По думите му 18-те години са твърде много за процес, особено срещу интелигентен и високообразован човек като Венкова.

„Това са осемнадесет години, които за подсъдимата са били „мъчение“, ако не равносилно на присъда, то силно доближаващо се до нея. Тя е загубила работата си. И то е загубила работа, която, извън констатираното е вършила безупречно. Венкова е била уважавана и като магистрат и като обществена личност не само в района на град Белоградчик, но и в този на областта Видин… Наказателното производство е проточено неоправдано дълго във времето, но вина за това у подсъдимата може да се търси за едва 10 или по-малко процента“, мотивира се съдията.

Като отегчаващи отговорността обстоятелства той определя само високата обществена опасност на деянията, но добавя, че тя „няма да е пресилено да се отбележи е силно избледняла от времето“.

Със същите мотиви за „безумно“ продължилото дело е наложено условно наказание и на Емил Иванов. Съдия Колев обобщава в мотивите си, че би наложил и на двамата тежки ефективни наказания, но за това е трябвало делото да приключи в разумен срок.

„Ако наказателната отговорност на двамата подсъдими за тези престъпления бе реализирана преди десет или повече години, то тогава вероятно наказанията за тези престъпления щяха да бъдат поне седем или дори десет години лишаване от свобода. Но сега, с това неоправдано проточило се с години наказателно производство, съдът смята, че обществената опасност на деянията е и силно обезличена, макар и към момента на осъществяване на деянията, тя да е била чудовищно голяма“, се казва в заключение в мотивите към присъдата, която може да бъде атакувана в Софийския апелативен съд.