Време е Бургас да затвори мрачна страница с некоректно премълчана истина от своята история

- Г-н Иванов, има трагична за Бургас история тъмен период, върху която вие задълбочихте своите изследвания. Кое ви провокира да продължите да нищите темата, не считате ли, че тази страница трябваше да бъде затворена преди повече от 7 години, когато изчерпателно описахме събитията във Флагман?

- Мисля, че не мога да затворя тази страница. Ако цитирам една арабска приказка: „Страница, която не е прочетена, сама се отгръща отново и отново”, точно това се случва с мен. Нека да споменем, че всъщност всичко започна от една статия във Флагман преди 7 години. Ставаше въпрос за трагично загиналите войници от Червената армия през 1944 г. в Бургас. Трагично загинали - от препиване с метилов спирт. Тогава статията предизвика голям интерес, тъй като за първи път бяха представени документални данни по случая. До онзи момент историята се считаше за градска легенда, за слух, прокаран от разни хора, които искат да хвърлят сянка върху Съветския съюз. И като че ли тази история трябваше да приключи. През 2019 г. обаче, с разрешението и със съдействието на Община Бургас, бяха поставени две големи каменни плочи, на които бяха изписани десетки имена, на тези същите загинали войници. Говорим за мястото, което бургазлии наричат „Старите гробища” - в парк „Изгрев”, където в момента се разширява църквата.

Ексклузивно! Автентични данни за отравянето на 190 съветски войници с метилов алкохол в Бургас

Поруганият паметник в Бургас на съветски освободители ли е или на окупатори?

Пострада мемориал на загиналите съветски войници в Бургас

- Какъв е проблемът с поставянето на имената?

- Прескачам формалното нарушение на правилата на Общинския съвет и Община Бургас за поставяне на паметни исторически знаци. Навремето тази тема много се коментираше и за мен тя бе приключила - плочите са поставени и толкова. В писмо до Общината и до медиите аз действително поставих въпроса „Кои са тези хора, чиито имена са изписани на плочите?”. Ако това са препилите с метилов спирт - загиналите по едно нещастно стечение на обстоятелствата, то това трябваше да бъде обозначен този факт по някакъв начин. Но... това не е всичко, сега питам присъстват ли между тях изнасилвачи на бургаски жени?

- Стигате твърде далеч. Добре си спомням, че Община Бургас бе помолена с писмо, доколкото знам от дипломатическата мисия на Руската федерация по повод честване на кръгла годишнина и защото имаше ремонт в района, при който бе повреден стария паметен знак.

- Вижте, няма никакъв проблем да бъдат поставени плочите. Но ние не получихме никаква информация за това кои са тези хора. Не може между тях да присъства имена на изнасилвач на бургаско дете, на жени. Не може между тях да присъства убиец на бургаско дете. Не може между тях да присъстват крадци, влизали посред нощ по къщите на хората. Ние се нуждаехме от повече информация, включително и източниците, от които тази информация е почерпена. И стана така, че 7 години след статията и 6 години след поставянето на плочата, се заех с тази тежка и неблагодарна задача да разуча легендата в детайли. Отсега си давам сметка колко негативи ще понеса, а може би дори и Флагман, от публикуването на тази допълнителна информация. Но мисля, че в момента разполагам с досие на всеки един от загиналите.

- Ще можете ли да докажете, че това, което изнасяте като данни, е базирано на истината?

- Разбира се. Първо искам да кажа, че цитирам най-големия руски сайт, който се публикува официални източници на наскоро разсекретени документи. Казва се „Памет на народа” и е посветен на жертвите на Втората световна война. Той е абсолютно достъпен, но проблемът е, че е много обемен. И това прави самото търсене на информация  трудно. Да не говорим и за класифицирането ѝ после. Вторият ми източник е наскоро разсекретени документи от нашето Министерство на външните работи и прехвърлени в редовия архив в София. Те касаят също трагични случаи, включително жертви от българска страна, дадени по време на Съветската окупация. Много от тях са се опитали да търсят обезщетение за дадените свои жертви. И благодарение на това ние днес разполагаме с информацията. Там също има доста бургаски имена. Но искам да кажа, че първата част на изследването, което приключвам, се отнася само за жертвите сред съветските войници. За българските жертви съм доста напреднал, но не съм готов все още да коментирам. Можем да споменем приблизителния брой, дали има деца сред тях, дали не се касе за преувеличение, че има изнасилено и зверски убито бургаско момиченце. Тук, във Флагман,  ще изнеса за пръв път данни за тези съветски войници.

- Освен това оповестяване, няма ли да направите по-сериозно изследване, което да представите в научните среди?

- Разбира се. Когато човек похарчи няколко години за подобен тип тежка работа, е хубаво да я види реализирана в няколко стъпки. Първата правя тук, във Флагман, втората ще е публикуването на кратък вид в научно издание - може би през първата половина на 2026 г. Но като виждам с каква скорост нараства обемът на информация и се откриват нови и нови подтеми и детайли, дори живото очертаване на тези хора като личности, като семейна среда, като етнически произход - отварям скоба, украинци ли са, руснаци ли са, от бивши съветски републики ли са? Данните са толкова много, че може би ще стигнат до обема на една средноголяма книга.  

- Нека се върнем в миналото. От коя година започваме?

- Случката, която най-живо е вълнувала през тези десетилетия бургаската общественост, е тази с натровилите се с метилов сприт съветски войници. Става въпрос за 42-ма души - загинали, а пострадалите са доста повече. Дори според бургаската легенда е имало пазач на метиловия спирт, който е опитал да възпре войнците и е бил разстрелян. Медицинското лице се е опитало да се намеси, както описахме в предишната статия, но е било спряно. Командирът му е заповядал да направи експресен тест - пий и кажи дали това е годно за консумация. Медикът е отказал и е заминал с проби извън града, но за съжаление 48 часа го е нямало и ако съдим от фриволната заповед на командира, ще използвам мека дума - стотици войници са злоупотребили с метила. От тях около 200 са хоспитализирани, голяма част от тях оцеляват, но 42-ма загиват.

Първото, което ми направи впечатление по изнесените нови документи, е че жертвите са доста повече. Стигнах до цифрата 94. Но не само от спирт. Сумарно злоупотребилите със спирт са половината. А иначе има жертви от всякакъв тип. Има удавени в морето войници, но дали са били пияни или просто не са можели да плуват?! Има загиналии  от аварии, от катастрофи. Има няколко самоубийства. Има и един изключителен „екшън герой”, както аз го наричам, който е безследно изчезнал. В грамадния архив на руските разсекретени документи същото това лице се появява година по-късно като заловен беглец. Минал през Бургас и е оставил своята специфична следа по този начин. Има загинали от болести. Има и от наранявания, без да се обяснява какви са били произшествията. И внимание - голям червен удивителен знак!

При всички загинали все пак има обявена причина за смъртта, докато при трима души има записана една единствена кратка дума. „УБИТ”. Бързам да направя разграничение между „убит” и „убит в бой”. На територията на България такава формулировка няма, но направих бърза представителна извадка от други страни, защото в архива има данни за всички страни, и там излезе, че „убит в бой” или „убит в сражение” присъства на много места. В България такава класификация няма.

В такъв случай нашата задача е да разкодираме какво се крие зад думата „убит”. Въпреки голямото ми желание да стигна до края, документите дават специфична и ограничена информация. А ние се опитваме да вървим много внимателно, стъпка по стъпка, давайки си сметка колко е деликатна темата. Но с много голяма вероятност можем да заключим, че тези трима души са разстреляни от самото командване на Червената армия, каквито и спомени се разказват до ден-днешен. Имах големия късмет да ми се обади възрастен човек, който е син на свидетелка на единия от разстрелите, извършени от офицери срещу съветски войници, които са извършили престъпление. И представената ми информация много точно съвпадна с две от имената. Въпросният човек говори за трима души, но всичко друго съвпада много точно.

Разстрелът се е извършил около 15 септември 1944 г. Между другото това като дата съвпада много с употребата на метиловия алкохол, за жертвите на което много точно е написано „починал вследствие на натравяне с метилов спирт”. Следователно за тези хора можем с голяма вероятност да предположим, че са разстреляни от командването на самата Съветска армия. Веднага бързам да кажа, че едното име присъства на плочите, поставени в парк „Изгрев”.
Втора много тежка тема - да бръкнем дълбоко с пръст в раната, защото се налага да го направим. С голяма доза на точност можем да кажем, че знаем името на изнасилвача и убиеца на бургаско дете - толкова жестоко, че не желая дори да цитирам какво пише в следствените документи. Но има важна уговорка - с няколко дни не съвпада датата на разстрела на въпросния мародер, изнасилвач и убиец. Има разминаване от няколко дни. При него също е записано „Убит”, а не загинал при други обстоятелства. Това разминаване не мога да коментирам и затова ще си позволя да не съм категоричен до край.

- На колко години е било детето?

- На 10 г. Момиче. Родителите са били у съсед същата вечер. Момиченцето остава само вкъщи. Отварям скоба - в докуементите се оказа, че е бил лейтенант, а в следствените документи навсякъде е използвана думата „войник”. Съветски следствени документи няма, има само български. Не мога да знам дали това е разминаване, или не. Този „войник” влиза в къщата им в кв. Акациите, очевидно в опит да тършува, след което извършва жестокото убийство по някакви причини, вероятно прикривайки следите след себе си. Изкъртва после вратата на гардероба, за да прикрие гледката от това, което е направил с детето, а тя е била потресаваща. След това прави опит, забележете, да избяга с лодка през езерото. 
Имаше разминаване в името на жертвата, но бързо го разгадахме. Бургазлии много добре помнят в няколко свидетелства, че детето се е казвало Анка. Това обаче е некоректно. Името е Султанка, което обяснява всичко.

- Правен ли е опит за изнасилване?

-В документите това не се споменава. Но пък се споменава в спомените на бургазлии, включително и на покойния Иван Григоров-Легионера. Той беше категоричен, защото изследваше историята, от съвременници по онова време беше събрал информация. Но той не предава историята от първа ръка. До мен достигна обаче друго сведение за изнасилване - на бургаска жена, която е живяла на ул. „Поп Груйо”. Доскоро, дори на преклонна възраст, е била сред нас, може дори и все още да е жива. Споменът е много ясен. Тогава тя току-що е навършила пълнолетие, защото не се споменава за дете. Бързам да кажа, че Съветското командване е било изключително безкомпромисно, когато става въпрос за такива случаи. За изнасилване и убийства.

Въпросният разстрел на тримата не знаем точно за какво е. Но моят свидетел, без да знае точните дати, твърди, че това също са хора, препили с метил и след това тръгнали да мародерстват. Датите съвпадат - в рамките на ден-два. И затова е много вероятно. Разстрелът на единия е на 15 септември, а метиловият спирт е пит между 14 и 17 септември 1944 г. - веднага след окупацията на града.

- Искате да кажете, че те пият три дни - докато изпият всичкия метилов алкохол?

- Най-вероятно са изпили всичко, да. Медицинското лице се казва Дяченко. Той напуска града, за да направи тест. През това време се е пиянствало здраво, изобщо не са го дочакали да се върне с резултати от взетите проби.

- Става ли ясно с каква вместимост е била цистерната?

- Думата, която се използва в документите, може да се преведе на български като бидон.

- И това се случва в моливната фабрика на фамилия Велчеви?

- Тук е много интересно. Достигнах до спомените на Чаръкчиев, който е семеен приятел на Велчеви - наследницата на Велчеви не беше запозната с този случай. Това са собствените на моливната фабрика. Чаръкчиев, чийто баща е разстрелян от Съветски войници без съд и присъда, знаеше много добре историята и тя частично не се покриваше с документите. В един момент дори се зачудих дали не става въпрос за два различни случая. За пореден път казвам - леки разминавания има на места, но не трябва да се притесняваме от това. Нека да са там, на масата, за да може някой още по-педантичен да стигне още по-дълбоко. Контурите на историята в голяма степен вече са затворени.

- А третият случай?

- Той също е от 14-15 септември 1944 г. Става въпрос за двама убити в този период, но има и един убит през април 1945 г., за когото се налага да предположим, че е убиецът на малката Султанка от кв.Акациите. И сега още веднъж - голяма червена удивителна! Когато разследвахме името на този човек - Анбар Шанадулинович Бакаев. Той не е руснак, не е и украинец. Този човек е посочен като роден в Казахстан, но вероятно е татарин. Неговото име също присъства на плочите в парка, поставени през 2019 г. Когато сравнихме датите на смъртта в моя създаден архив, на базата на Съветските архиви, с датите изнесени на плочите - всички дати съвпадаха. На един човек датата на смъртта беше променена обаче. Вместо 17 април 1945 г., на плочата в момента пише 17 септември 1944 г. Трудно ми е да кажа дали това е лапсус. Твърде много се съмнявам, тъй като е сбъркано два пъти - веднъж месецът, веднъж годината и то твърде удобно, за да се причисли той към голямата смъртност около изпиването на метиловия спирт. На 17 септември 1944 г. са дадени най-много жертви от Съветската армия.

- Какво означава всичко това? Какво искате да ни кажете?

- За момента с пълна сигурност не мога да кажа нищо. Все още не мога да нарека този човек убиец. Но ми се иска да се върна към моето писмо от 2019 г., когато реагирах остро и обясних, че би трябвало много стриктно да се спазват правилата за поставяне на исторически знаци - не защото аз самият, като участник в поставянето на близо 10 такива, добросъвестно съм извървял целия път като време, събиране на подписи, процедури, експертизи и одобрения - каквото вече тече от няколко месеца за възстановяването на оригиналния паметник на Ал.Г.Коджакафалията - а, защото тези плочи бяха поставени за 48 часа в парка и аз алармирах не като протестиращ срещу тяхното поставяне, а срещу тази прибързаност и липсата на каквато и да е информация за това какви са били тези хора и откъде е почерпена информацията. В крайна сметка, за съжаление, моето предупреждение тогава е било в правилната посока. С голяма доза вероятност единият от разстреляните около 15 септември е изписан на тези плочи. А може би и изнасилвачът на Султанка е изписан там. Тъкмо неговата дата на смъртта е, според мен, фалшифицирана. Или ако е лапсус, то той е много удобен, за да няма съмнения.

- Тези разкрития са шокиращи. Какво очаквате като реакция?

- Да бъдем наплюти всички - аз и вашата медия.

- В този момент има хаос на международната политическа сцена. А вие изповядвате идеи, които не се родеят с начина, по който се ръководи днешна Русия. Не можем да ви причислим към  симпатизантите на днешното управление в България. Да не би да подклаждате "огъня"? Но пък започнахте и с условие, че тези хора може да са украинци...

- Ако търсех известност в политически план, със сигурност щях да искам това интервю да се състои около 9 септември или около 9 май. Това са моментите, в които по тази тема може да се търси популярност. Съвсем умишлено изчаках, за да не съвпада с 9 септември. Отдавна съм се оттеглил от политиката и обществения живот. Желая да живея частния си живот и не искам  популярност и сензации. Но това трябва да се направи. Тази страница трябва да се затвори.

- Не са ли в крайна сметка тези хора украинци?

- Ще си призная, че най-много се изненадах от темата с етническия произход на загиналите от Трети украински фронт - дебело подчертавам. Логично е да се предположи, че войниците са набирани от точно украинска територия. Това е грамадно формирование. Изключително изненадан бях, когато се оказа, че огромната, гигантската част от загиналите на територията на Бургас са просто руснаци. Говорим за около 80% от тях. Направих си труда да намеря имената на всички селища, където са родени и да ги съпоставя с днешните населени места. Има и украинци, разбира се, но те са общо 5 от 94 от загиналите. Направих си труда да видя дали има и хора от окупураните днес територии от Русия. Има двама. И в зависимост от това как ги броим - тези, които са се натровили с метилов алкохол - 5 или 7 от тях са украинци. Огромната част от тях са руснаци. Подобна е картината от всички 94 жертви. Не повече от 12 са украинци. Тоест говорим за 12-15% украинци. Огромната част са руснаци, които дори не са от т.нар. „републики”. Има двама от Казахстан, двама от Беларус, един грузинец. Говорим обаче за руснаци, включително и единият от тези, на които в смъртното досие пише „Убит”. Другите двама са от територията на днешен Казахстан и имената им подсказват, че са от не руски произход. И мародерите - хората, които предполагаме, че са и убийци - няма нито един украинец. Такива са фактите.

- Върху какви други теми работите към този момент и ще видим ли нещо, което отново има научна стойност, освен книгата за бургаския жаргон, но тя е заредена предимно с хумор? Впрочем, липсва ли ви вашият съратник проф. Иван Карайотов?

- Меко казано ми липсва. Той е моят духовен баща, казвал съм го и друг път. Не си спомням мое интервю, в което не съм споменавал неговото име. До уважението ми към Стоян Райчевски също стигам във всяко мое интервю. Но при Иван, както си позволявах да го наричам, имаше едно особено обаяние, което беше във всички аспекти - и като човек, и като учен, и дори с неговите знамените афоризми, като жаргони. Това е и един от информаторите ми за бургаския жаргон. Неговата съпруга Петя Кияшка издаде малка книжка с неговите афоризми, на които той е автор. Това беше толкова многостранна личност, за която Бургас може само да мечтае. Затова, когато той почина, аз си позволих да го наредя до личности като Христо Фотев, Стоян Цанев и Георги Баев - най-големите имена на бургаската и българската култура. А Бургас е флагман на българската култура и това трябва да се отбелязва. Колкото повече време минава, се оказва, че това не са били силни думи.

- Вървяхте до него и постигнахте голям успех. Но има ли сега млади хора, които вървят след вас? Историци, с които бихте могли да бъдете екип, които бихте могли да обучите?

- Няма да бързам да цитирам имена, но Слава Богу има. Малко са на брой, колебливи са, на моменти не успяват да отделят достатъчно време. Бързам да кажа, че от тази работа пари не се печелят. Отвреме навреме мои приятели откликват като спонсори и благодарение на това ни има. Според мен младите вървят по моите стъпки, но бих им пожелал да бъдат по-уверени. Аз бях по-нахъсан, не ме интересуваха парите и колко безсънни вечери ще изкарам. Времената може би са други. Младите са различни, разбира се и те искат нормално жилище, автомобил, работа. Но има такива хора. Усещам ги как са заразени от това. Двама от тях са архитекти. Може би се е завъртяла темата около опазване на старата архитектура, но те, като мен, се опитват да стигнат по-широко.

Отварям скоба и се връщам към предишния ви въпрос - дали работя върху нещо друго. Имам една тема, която е без научна стойност. Искам да прочета историята на Бургас от 1878 до 1912 г., но този път без да ровим в архивни източници, а единствено и само от градски легенди, спомени и тогавашната преса. Дори невинаги ще се намесвам дали информацията е достоверна, защото мога да го направя с архива, с който разполагам. Искам да опиша кмета Димитър Бракалов, който обявил пред целия град, че ще смени стария турски паваж с наш, български. И след няколко дни удивлените бургазлии видели, че камъните само се изкопават, завъртат се от другата страна и се оставят пак. Питали го „Къде е новият паваж?”. При което той, вече усвоил бюджета, отвърнал: „Тези камъни видяха турската управа с едната си страна, нека сега другата им страна да види българската управа!”

- Това публикация във вестник ли е?

- Това е спомен на знаменития Димитър Велчев, когото за пореден път споменаваме, защото вижте как свързахме двете теми. Метиловият спирт вероятно е бил от неговата моливна фабрика. Той има много интересен архив, но това е  друга тема, която няма да се събере и в пет интервюта. Но пресата от онези години е уникална. Вестник „Жлъчка” - фантастичен. 

- Дори не сме го чували... Бургаски вестник? Като някогашният „Стършел” ли е бил?

- Уникален! Да, точно като „Стършел”. Не можете да си представите каква свобода на словото, какъв рязък език. В днешни времена можем само да им завиждаме. На моменти описват пълна мизерия, налага се да освободят всички от редакцията. После обикалят страната, за да събират средства. Но аз исках да сложа акцент върху неговите публикации - изключително талантливо перо. Вестникът е достъпен в библиотеката на Бургас, но някой трябва да си загуби времето да обобщава информацията по месеци и години. Обемът е огромен. Ползваме компютър засега, до изкуствен интелект не съм стигнал още и не бих се справил без това. За вестник „Марица” в Пловдив също - фантастични публикации на нашия знаменит възрожденец - бургазлията Стоян Шивачев.

Искам да разкажа този период до 1912 г. - апогеят на българския национален дух, точно преди войните, когато се вдига народът в името на една свята кауза. Да разкажа историята на града през призмата на градските легенди, пресата и свидетелствата на съвременици - без да верифицирам до край информацията. И други бургазлии - и Георги Дракалиев, и Пепа Димитрова писаха по темата сериозни неща, но то си остава стегнато във формулировките на протоколите и архивните документи - без наратив. Искам да разкажа живия живот. Ако успея да направя това, може би ще бъда по-щастлив от момента, в който извадих книгата за жаргона.

*

Митко Иванов e сред най-разпознаваемите и цветни личности на Бургас - изследовател, археолог, историк, краевед, художник, общественик, бунтар, писател. Сам себе си определя като иконописец и реставратор, преди всичко. Напоследък работи в манастира „Рождество Богородично” над квартал Меден рудник. По отношение на историята се вълнува най-много от опазването на културно-историческото ни наследство. За него е еднакво дали това ще се случва с граждански протест или с написването на задълбочен научен труд и подчертава, че най-ценното е да можеш да съпоставиш архивните документи със спомените на хората.

Не би издал книга със символичен тираж. Не се занимава с политика, не прави изложби на свои картини. Оглавява два мандата  Дружеството на бургаските художници  и заличава завинаги практиката да се влиза в градската галерия, особено при вернисажи, в неугледен външен вид.  

Никога не е правил самостоятелна изложба, защото с насмешка гледа на ординарните публични прояви. „Ако си упорит и гледаш право в целта, както казваше дядо ми, не я изпускаш от очи, винаги ще си в десетката, не е толкова важно дали ще те потупват по рамото през това време. Намират се пътища и хора, които да оценят какво си направил накрая и когато имаш качество”, казва Иванов.

*

ИЗТОЧНИЦИ:
1.    Съветската окупация на България 1944 - 1947 г. https://sovoccup.archives.bg/15-СПИСЪК_ЗАГИНАЛИ.
2.    Спомени на свидетели и предадени свидетелски разкази за периода 1939-1953 г. (личен архив на Митко Иванов).
3.    Память народа (1941-1945). https://pamyat-naroda.ru/
4.    Иванов, Митко. Ексклузивно! Автентични данни за отравянето на 190 съветски войници с метилов алкохол в Бургас. В: Флагман, 26. 02. 2018. [онлайн].

5.     Бутовски, Иван. Алкохолици и самоубийци в съветски мемориал в Бургас. в. 168 часа. [онлайн] Публикувано на: 01.06.2022.