„Радостна“ новина за взетия за пушечно месо Любо, смъртната му „присъда“ се отлага, защото е с 40,5 °C

Синът ми е невинен, но е осъден на смърт. Това каза пред Мартин Карбовски бащата на  Любомир Киров от Сандански, който в първия ден на септември е бил отвлечен в Одеса, за да се бие за независимостта на Украйна. 

„Не е осъден в буквалния, а в преносния смисъл. Само се чака да се изпълни „присъдата“, т.е. да го изпратят на предната линия на фронта“, добави мъжът и призова българите за подкрепа, но ги предупреди, че в нета може да се появят измамници, които да събират пари за освобождаването на сина му. 

„Не се набират пари за моя син. Пари за откуп не са нужни“, подчерта той.

Българинът Любо от Сандански e отвлечен и пратен на фронта в Украйна, алармира бащата на Сияна

„Хората да не изпращат никакви средства! Има единствено нужда от подкрепа, която може да бъде изразена с присъединяване към петицията във Фейсбук“, уточни бащата на Любомир. 

Той уточни, че дори в украинските документи за самоличност на момчето ясно е написано, че е роден в България. Това обаче не пречи на служителите от зловещата ТЦК (б.а. цнтърът за мобилизация - Територіальний центр комплектування та соціальної підтримки), да го вземат от улицата, за да служи във Въоръжените сили на Украйна. 

„България няма спогодба с Украйна за двойно гражданство. Моето съгласие не е търсено, което според международните норми е нарушение. Как може да го сменят? Нашата държава не е я имат да такава ли?“, попита отчаяният баща. 

Той сподели, че се е разделил с майката на сина си и на 7-годишна възраст тя го завела в Украйна. Когато момчето навършило 18 години обаче, се прибрало в България, за да живее в родния си Сандански. 

„Той се роди в България, но на 7 години се разделихме. Дотогава имахме само българско гражданство, но в последствие майка му е била принудена да му присвои украинско, защото й казват, че няма да го запишат в училище“, разказва баща му.  

„Тук има брат и сестра. Той започна работа в България, но украинската му баба получи тежък инсулт и нямаше кой да се грижи за нея. Майка му го помоли и се прибра в Украйна, за да е болногледач. Там го свари войната“, уточнява той. 

В деня на отвличането Любо излиза навън да подиша чист въздух, след като майка му го е сменила, да се грижи за възрастната жена. Казал, че след 10 минути ще се върне. След като не се прибира, майка му излиза, но не го намира пред дома им. Опитала са да се свърже с него по телефонът, но апаратът вече е изключен и се досеща какво се случва, защото такива отвличания там са практика, потвърждава бившият й съпруг. Това се случва в самия град Одеса, добавя той.

„Тя отива до сградата на ТЦК и започват да ми звънят с чичо му и братовчедка му едновременно. Все още не си бях легнал. Веднага си помислих най-лошото, защото няма как в полунощ да ме търсят за нещо хубаво. През ума ми мина, че може да ги е ударила ракета. Слава Богу, че не е това, но и случилото се не е добро!“, разказва мъжът. 

„Човекът, който го е мобилизирал, казал да не си мисли, че дипломати ще го спасят, че той трябвало да умре за родината си. В неговият паспорт обаче пише, че е роден в България. Тези хора не знаят какво означава думата родина“, коментира той.

Служителят от центъра за мобилизация се озлобил много и го изпратил в Николаев, но командирът на бойната част вижда, че е с много тежко счупване на дясната ръка и го върнал обратно. 

Момчето е завършило строителен техникум и е работило в строителството докато живеело с баща си в Сандански. „Строителна преса му смаза ръката. Имам рентгенови снимки“, споделя той.

„Не може да си използва ръката. Инвалидизиран е напълно. Абсолютно негоден е за военна служба“, уверява той.

„Командирът от бойният център в Николаев го връща и пита защо го изпращат, като не може да воюва. Насочват го към друг отряд във Виницка област. Там се случва същото. Третият път го пращат много близо до фронта – Кировградска област (б.а. съседна на Днепропетровска, където се водят в момента бойни действия). 

„Там, където са го изпратили, се води наказателна част, в която наричат бойците смъртници. Подготвят ги за това, което ги чака. За назидание ги изпращат на предна линия в най-тежките участъци на фронта. Българи и украинци, които живеят там, ми казаха, че там, където ще го изпратят, продължителността на живота е от няколко часа до две седмици, ако е много голям късметлия“, разказва бащата на (не)осъдения на смърт българин. 

„Това ще се случи много скоро, ако не се намерят държавни мъже в неговата родина, които с един телефон може да го спасят. Ние толкова много помагаме на Украйна, приехме хиляди бежанци. Има няколко човека в България, които имат телефона на Володимир Зеленски и могат да му кажат, че синът ми е инвалид и български гражданин“, подчерта той.

Момчето е и с болно сърце. Преди няколко дни командирите го накарали да сиа сложили бронежилетка и то се задушило. 

„Парадокс е да се радвам за такова нещо, но се радвам. От снощи има една радостна новина. Майка му ми се обади и ми сподели, че са го закарали в болница, защото е с 40,5 градуса температура с двустранна бронхопневмония и не може да диша. Агонизирал е, след което са го изпратили в лечебно заведение“, разказва бащата. 

„Това удължава живота му. Ако беше здрав, всеки момент можеше да го изпратят на фронта“, добавя той.

„България има решение да не участва със свои войници в тази война. Нали постоянно повтарят да са спокойни за това хората. Моето момче е българин. Защо не го върнат обратно“, пита той.

„Преди да го отвлекат, ми беше предложен вариант да мине през зелена граница, но е рисковано и го отхвърлих. Чакаме по-добри времена и да се върне, след като се вдигне забраната за мъже от 20 до 60 години за пътуване в чужбина“, каза още той.

Може да подкрепите Любомир Киров от Сандански, отвлечен от украинското ТЦК, оттук: Петиция