Русия цели да разпадне НАТО без война

След като затъна дълбоко във война, от която няма добър изход, по всичко изглежда Русия се е ориентирала към нова стратегия. Тя е достатъчно ясна за всеки проницателен наблюдател - опит по най-лесния начин да всее раздор в НАТО, за да разцепи организацията. Провокациите към държави членки на алианса от последните седмици са тъкмо в тази насока. Желанието да види омразния военен блок на Запада в руини е стара съветска/руска мечта. Но досега на империята не ѝ се удаваше сгоден случай дори да направи опит към постигането ѝ.

Войната в Украйна е просто рефлекс на всяка империя - ако спре да се разширява, за да изхвърля навън своите вътрешни противоречия, те я прояждат и в крайна сметка унищожават. Което определено ще е бъдещото развитие и на тази империя. Пък и като резултат от агресията Кремъл получи още НАТО по границите си - откъм Финландия и Швеция.

Русия четвърта година все още превзема Киев „за три дни“. В тази ситуация звучи нелепо и воят на западните политици и анализатори - че московските управници готвят голяма война в Европа. С коя точно армия ще я водят, след като огромната част от сегашната „славна руска“ бе изразходена основно за наторяване на украинските полета!?

Трезвият анализ подсказва, че единственото, което днес може да прави в това си състояние Русия, е да организира леко ескалиращи хибридни провокации. Те са хем безопасни - обикновени войници в тях не участват и не загиват, хем могат да се окажат много по-ефективни в постигане на заветната цел: НАТО в руини. Поне случилите се досега го доказват. Независимо как ги представят на Запад, акциите с дронове, самолети и хакери нямат за цел „сплашване“, нито пък са „случайни грешки“. Говорим за добре премерени тестове - проверка дали алиансът е готов да отвърне. И както виждаме, не е готов.

В последните седмици Русия организира цяла подобна поредица с потенциал да предизвика хаос сред държавите от НАТО. На 9 септември над 19 руски дрона нахлуха в Полша и я завариха неподготвена. Поляците вдигнаха чак авиацията да се бори с тях, понеже не разполагаха с подходяща противодронна система. Срещу 19 или повече дрона бяха пратени нидерландски и италиански самолети, а белгийска летяща цистерна бе вдигнат във въздуха, за да ги зарежда. И въпреки това част от дроновете не бяха свалени, а си паднаха сами. Само за сравнение - всяка вечер Украйна съвсем сама се бори с десетки руски дронове камикадзе, снабдени с взривове и пратени да леят кръв.

Положението в Полша е толкова хаотично, че и до момента военните във Варшава нямат твърди данни колко точно дрона са нахлули в тяхното въздушно пространство. В официалните съобщения се твърди за „между 19 и 23“. А това е държава, граничеща с фронтовата линия! Безпилотните машинки не носеха боеприпаси - ясен знак, че не са имали за цел да убиват или да разрушават. Говорим за класически „пробен балон“ как ще реагира НАТО. В Кремъл трябва да са празнували. Очаквано от тях, чиновниците в НАТО реагираха паркетно. Изразиха „дълбока загриженост“ и се фръцнаха към други, по-важни техни си задачи. Примерно да следят достатъчно ли на брой мигранти се вкарват в Европа всеки ден или бройката трябва да се увеличи.

Разбрали, че решителни действия срещу Русия от алианса няма да дочакат, властите във Варшава се опитаха поне да спасят лицето му. Те поискаха НАТО да задейства чл. 4 от договора (свикване на консултации), но не и прословутия и най-важен чл. 5 (пристъпване към колективна отбрана). Съдейки по реакцията му, либерал-глобалисткото чиновничество в НАТО не е готово дори и за консултации. Генералният секретар на блока Марк Рюте избълва дежурно, че „ще засилим наблюдението и готовността на източния фланг“.

Съвсем обезверени в готовността на съюзниците да ги защитят, поляците се насочиха към ООН, за да търсят закрила и в тази изпразнила се от съдържание организация. В това време Кремъл вече пристъпваше към следващата част от плана. Която - след успеха на първата, логично би следвало да е по-дръзка. На 19 септември три руски МиГ-31 проникнаха за 12 минути в естонското небе близо до остров Вайндло – най-дългото такова нарушение на натовското пространство от вражески самолети досега. Реакцията на НАТО бе отново и паркетна, и по либерал-глобалистки фръцната.

Докато Рюте заемаше удобна паркетна поза, за да изрази поредна загриженост и за „инцидента в Естония“, в неделя хакери с руски отпечатъци парализираха няколко граждански летища в натовски столици. Сред „жертвите“ отново бе и Полша - летище „Шопен“ във Варшава спря работа за два часа. Макар много полети да закъсняха, дългосрочни щети пак нямаше. Така Кремъл безопасно за себе си провери реакцията на НАТО и след хибридна атака по критичната инфраструктура.

В понеделник властите в засегнатите страни още уточняваха какво се е случило и откъде им е дошло, а руски Ил-20 вече кръжеше над Балтийско море без план за полет и без да отговаря на опитите за връзка с него. Германски и шведски изтребители бяха изпратени да го прихванат. НАТО бе отново „много загрижено“.

Интересно какво ли нещо, още по-дръзко, са подготвили руснаците за тази седмица. Да се очаква, че ще се спрат, е наивно. Хибридният им апетит само се е усилил. В Кремъл определено чакат с нетърпение кога най-сетне важен политик от натовска столица ще се осмели да каже „Царят е гол“: НАТО вече не върши работа. Което да е като своеобразна първа копка на гроба на алианса.

Впрочем някой вече наистина го каза, но не този, от когото руснаците чакат такова признание. През март бившият главнокомандващ украинската армия ген. Валерий Залужни заяви: „НАТО няма никаква мощ. Ако бъде нападнато, то ще издържи не повече от месец“. Генералът призна и че при всеки предишен случай, когато руски дронове, пратени да убиват в Украйна, са се заблуждавали и са отлитали към съседните Румъния или Полша, от НАТО са го притискали да крие, да мълчи. Думите му обаче не бяха жалба по НАТО, а пример, че Украйна може и се справя и сама.

Колкото и дръзки да изглеждат действията на руснаците от последните дни, те едва ли биха се осмелили да ги предприемат, ако не съществуваше „факторът Тръмп“. Цялостното му загадъчно поведение по темата НАТО представя американския президент по-скоро като доволен от руските провокации, а не като фактическия и твърд лидер на славния в миналото военен блок. „Какво става с Русия, че нарушава въздушното пространство на Полша с дронове? Какво е това пак!“, реагира Тръмп с някаква досада. Или пък след естонския инцидент - „Не ми харесва… Не ми допада, когато се случва такова нещо. Може да е голям проблем“, звучи повече като човек, който обсъжда лошото време.

Но да се смята, че това е реакцията на човек, който е съюзник на руснаците, е наивно. Той има стара история с НАТО и тя не е в полза на алианса. За Доналд Тръмп военният блок е бреме, от което той търси начин да се освободи; лоша сделка, която подлежи на прекратяване: „САЩ плащат 90% от сметката, докато Европа харчи за мигранти и зелени политики, вместо за оръжия“. По време на първия си мандат, когато бе по-откровен, но по-малко действен, тъй като бе саботиран от цялата държавна администрация, г-н Тръмп дори заплаши европейските си съюзници, че ще ги „даде“ като подарък на Русия, ако не увеличат военните си разходи: „Ако те не платят, аз ще им кажа, че ние не можем да ги защитим. Освен това, в случай на нападение, аз бих казал на Русия: Да, правете каквото си искате. И няма да ви защитя“.

Във втория си президентски срок Тръмп вече си е научил урока. Той изгони от администрацията всички, за които имаше само подозрение, че клонят към либерал-глобалистката идеология, за да не го спъват. Сега е много по-действен и доста по-обран на приказки. Всичко, което върши сега, подсказва, че „новият“ Тръмп изглежда повече от всякога решен да се разправи с остатъците от либерал-глобализма, които все още са на власт в Европа. За него те са хем като лични идеологически противници, хем и лична заплаха. Нарича ги „лудите леви“ или „марксистите“, които „водят континента към самоунищожение“, тъпчейки го с мигранти, за да заместят - по техни си идеологически причини - коренното население: „Европа се подменя, вместо да се въоръжава“. В този контекст не може да се очаква, че Тръмп ще пази точно това НАТО и няма да се стреми да унищожи точно този ЕС.

И точно тук се появява едно съвпадение с руските интереси — те мечтаят за същото. Ако Тръмп им симпатизира за нещо, то е, че оценява силата на централизираните диктаторски порядки, каквито Кремъл вече е установил. Това според него е модел, който би ускорил постигането на политическите му цели в САЩ бързо, ефективно и без да му се пречкат някакви си там опозиции и съдии.

НАТО обаче и без Тръмп и Русия е остатък от минало величие. Либерал-глобалистите успяха да го превърнат по техен си маниер в поредната лъскава обвивка на суха и бездействена организация. Последната значима операция, демонстрираща истинската военна мощ и единство на алианса, бе „Съюзна сила“ през 1999 г., когато 19 натовски държави атакуваха слабата Югославия с повече от 1000 самолети, с масови бомбардировки, с много убити.

След Югославия мощта на НАТО е в непрекъснат спад. Афганистанската му авантюра, в която също участваха някои натовски държави, завърши с хаотично бягство. Талибаните днес са по-уверени от всякога. НАТО никога повече не се е включвало в истински бойни действия. Основните му функции са наблюдение, прессъобщения и логистична подкрепа — типично за организация без воля за реална война.

Русия правилно е изчислила: НАТО няма да реагира със сила на провокации, защото еволюира от военен блок в маниерна говорилня. Да се разцепи такъв „елитен клуб“ чрез хибридни действия е много по-лесно от истинска война, защото се експлоатират вътрешните разделения. А ако руснаците имат подкрепата на Тръмп, съчетана с мълчаливо съгласие или по-активна тайна координация, това би било идеална рецепта за успех.

Още по темата:

Войната НАТО срещу Русия - мисия невъзможна

Доналд Туск: Полша ще сваля всеки обект, който наруши въздушното ѝ пространство

От Кремъл отричат за екшън в естонското въздушно пространство

Тръмп за руското нахлуване в небето на Естония: Може да се окаже голям проблем

Трагедия за татарите в Крим! Живи трупове излизат от затворите, а НАТО показва слабост