Работодатели искат да се замрази минималната работна заплата

Над половин милион души са на минимална работна заплата в същото време работодателите поискаха замразяване на минималната работна заплата.  Синдикатите се обявиха против идеята.

Има ли обаче порочни практики при определяне и изплащане на възнагражденията и какви са основните затруднения за бизнеса и за служителите?

Стефка Танчева от Българската асоциация за управление на хора, коментира:„Голям проблем е, че не се води точна статистика. Най-често се посочват половин милион българи, които са заети на минималното възнаграждение. Инженерни служители също често разказват, че при квалифициран труд се наемат на такова възнаграждение”, каза в предаването „Твоят ден” на NOVA.

По думите ѝ част от рисковете на подобна заетост са загубата на кадри в дългосрочен план и затруднения при рисковите наемания и задържане на нови служители.

„Доста често бизнесът предпочита да спести средства от дългосрочното планиране на подбора на кадри. Редно е да се потърси баланс – добра идея е да има ясна единна и прозрачна формула, по която да се изчислява минималната заплата”, каза още Танчева.

Може ли да се стигне до подобно замразяване?

Проблем е разликата при изчисленията – къде стои основно и брутно възнаграждение например. Ако се постигне съгласие между страните обаче ще се изисква и промяна в методологията на изчисление”, каза Росица Макелова от института за социални и синдикални изследвания и обучение към КНСБ. Според нея не бива да се практикуват начини за регулиране на сумите, тъй като в някои случаи към тези суми не се отчитат фактори като извънредния труд.

Част от казуса е и предстоящото транспониране на Европейската директива за минималната работна заплата.„В сегашния си вид, кодексът на труда, с посочените дефиниции, до голяма степен вече транспонира директивата. В нея не е посочена цифра, а се дава дефиниция за адекватна заплата, която да съвпада в законово установената”, каза още Макелова.

Директивата за минималната работна заплата все още не е транспонирана – а ние сме длъжни да го сторим. При такова положение може да се каже, че всички можем да правим подаръци със свои средства, но тук се правят такива с общите средства”, обясни председателят на Общото събрание на АИКБ Васил Велев. Според него при преизчисление на минималните възнаграждения има риск да пострадат служителите, извършващи по-висококвалифициран труд.

В Кодекса на труда има допуснати грешки по тази насока, а е проблем, и че тези разпоредби сами по себе си също се прилагат грешно. В разпоредбите не е посочено, че основна минимална заплата трябва да бъде 50% от брутната, а е посочена просто минималната заплата”, обясни още Велев.