Безопасността на пациентите не е лукс, а е основно човешко право

Всяка година на 17 септември светът обединява усилия в името на една от най-важните каузи в здравеопазването – безопасността на пациентите. Това е ден, посветен на повишаването на обществената осведоменост, но и на изграждането на култура на доверие в здравните грижи.

Инициативата е официално учредена през май 2019 г. по време на 72-та сесия на Световната здравна асамблея, като оттогава всяка година поставя фокус върху конкретен аспект от безопасността на пациентите.

Точната и навременна диагноза гарантира безопасни, ефективни и човечни здравни грижи. Защото всяка диагноза, поставена неправилно, отложено или изобщо – пропусната, носи потенциала да се превърне не просто в статистика, а в лична трагедия.

Припомняме Ви, че най-високото обезщетение,за лекарска небрежност е присъждано през 2014 г., родителите обвиняват в медицинска грешка лекарите в специализираното лечебно заведение. Причините Детето им е трябвало да бъде родено чрез цезарово сечение, но медицинският екип е избрал естествено раждане, което е довело до недостиг от кислород на новороденото и е причинило увреждане на мозъка му.>

През последните години редица случаи в страната предизвикаха широк обществен отзвук, разкривайки слабости в диагностичния процес!

През тази година Окръжната прокуратура в Пловдив повдигна обвинение срещу анестезиолог, който е допуснал фатална грешка при упойката на 6-годишния Ангел. Детето почина след дентална интервенция в началото на април, а разследването разкри сериозни нарушения в медицинската практика.

Случаят с починалата родилка в Плевен, когато  32-годишна жена изгуби живота си след рутинно цезарово сечение. Разследване разкри, че са били подценени усложнения, свързани със съсирването на кръвта. Липсата на навременна диагностика на състоянието ѝ доведе до фатален изход.

Година преди това, дете  с менингит в София, което бе върнато у дома от спешно отделение след поставена диагноза „вирусна инфекция“. Няколко часа по-късно състоянието му се влоши драматично, като впоследствие бе установено, че се касае за бактериален менингит – животозастрашаващо състояние, което при ранна диагноза би могло да бъде овладяно.

Тези случаи подчертават нуждата от системна промяна – както в диагностичните протоколи, така и в обучението и мотивацията на медицинския персонал.

В този ден, СЗО призовава страните-членки да разработят национални стратегии за ограничаване на диагностичните грешки. Това включва: Въвеждане на алгоритми и клинични пътеки, които минимизират риска от пропуски. Също така и интеграция на електронни здравни досиета, улесняващи обмена на информация;

Създаване на култура на съобщаване, а не прикриване на медицински грешки – без страх от санкции, но с фокус върху ученето и подобрението.

България може да направи важна стъпка напред, ако постави диагностичната точност като национален приоритет – чрез сътрудничество между Министерството на здравеопазването, съсловните организации, университетите и пациентските общности.

Съвременната медицина все повече признава пациента не като пасивен обект на лечение, а като активен участник в процеса на диагностика и терапия. Затова, важно е да се задават въпроси. Също така да се търси второ и дори трето мнение. Не пропускайте да, споделяйте пълна информация за симптомите си. Важно е да се изискват и обяснения за поставената диагноза и планираните изследвания.