Все още никъде по света няма бар-вариете като нашето в Слънчев бряг

- Г-н Стоянов, сам по себе си, вие сте една от митичните фигури  в Бургаския регион, под чието наблюдение и пряко участие вървяха процесите в разцвета на социализма и в зората на демокрацията. Но за новото поколение, даже за две поколения вече, вие сте абсолютно неизвестен, а щяха да ви носят на ръце, ако днес управлявахте същото това феноменално не само за България, Балканите и дори за Европа, грандиозно нощно заведение.

- В този ред потвърждавам, че в никоя друга държава на Европа такова заведение, от този род, не е имало, когато го пуснахме в експлоатация и още поне 10 години след това нямаше. Гарантирам ви. Идеята за проекта е на един известен софийски архитект, по поръчка на Партията. Толкова голямо и толкова професионално функционално "нещо" все още не е построено никъде. Вътре нямаше климатична инсталация от вида, който на вас ви е известен, имаше естествена такава. И 500 човека седяха по средата на август на хладно вътре. Да бъда точен - капацитетът на голямат зала бе 480.

- Чувала съм легенди за т.нар. Турски бар в рамките на самата сграда. Що за питейно заведение бе това, кои сядаха там?

-Този „Турски бар” беше ситуиран в пространството като влезете във вариетето и се качите по стълбите. Своебразен „Мецанин” - като предверие на самото вариете. Беше голямо. Наричаше се „турски”, защото на пода имаше огромни ниски табуретки. Нищо турско нямаше, но там се събираше бохемата.

- Бохемата на коя част от обществото в периода 1970-1999 г. казвахте?

- Основно на софийските артисти. Бургаско присъствие почти нямаше. Бил съм управител 10 години, не съм видял един известен бургазлия, изключвам бандитите в залеза на бившия обществен строй и докъм 1995 г.

- Първият секретар на ОК на БКП Николай Жишев виждал ли сте да влиза?

- Разбира се. Бях още стажант по това време, през 1976 г. следвах в Института по международен туризъм - днешния Колеж по туризма, трябваше задължително да имаме летни стажове. Работех в началото в хотел „Кубан”, но признавам - там ми беше много трудно, защото  нивотона обсужване беше изключително високо. Опашката за настаняване беше до Морската алея чак. Основно гости бяха англичани, германци и скандинавски. Чакаше се по 4-5 часа да стигнеш до фоайето с рецепцията. Това бяха заможни туристи, гледахме ги като извънземни.

- Правеха ли се сравнения с други чуждестранни курорти - като качество на услугата?

- Правеха се. Говорил съм с много гости, които са идвали по-късно, когато вече бях служител в бар-вариетето, защото са ме разпитвали екзалтирано с въпроси „Какво е това?Не се влизали в такова нещо?”. Тогава бях на 26-27 години. Мислех, че се шегуват, като ми казваха „Такова нещо няма никъде в Европа”. Идват в малка социалистическа България и изведнъж... Това са ми го казвали искрено всякакъв род клиенти - сериозни дипломати, средностатистически туристи, разузнавачи, трафиканти на какво ли не. Разцветът беше докъм 1985 г.

- Трафиканти?

- Да, да. Унгарци, италианци, сърби. Те бяха по-висок клас от турците и от представителите на арабския свят. Един сърбин помня, че ми каза „Брато, такова нещо не съм виждал никъде”, говорейки за бар-вариетето. Говореше ми за мащабите на строителството, комфорта, програмата. Тази програма, която я имаше тук от софийските сценаристи, хореографи, режисьори - с продължителност един час, с много балети, певици, танцьори - не се случваше навън. Защото е много скъпо като организация, като разход за поддръжка на такъв вид артисти.

- Държавата ли го дотираше?

- Да, за да рекламираме туризма на България. И много успешно го правеше държавата. 

- Тоест от 1965 г. до 1985 г. България е била сред водещите дестинации за туризъм в световен мащаб и то, ползвайки за лице този курорт?

- Абсолютно! Със Слънчев бряг. Преди да започнат масовите строежи след 1995 г. това беше много популярен европейски курорт. Познавах лично туристи - немци и англичани, които пребиваваха в период от цели 20 години всяко лято в Слънчев бряг. Бяха хора от средната класа за Германия и Англия - не работници, но специалисти в различни области. Не бяха такива, които сега могат да се срещнат - нека да не определям профила на днешния турист. Сега дори не можем да говорим за ниво. Имам приятел в Несебър, има заведение, казва - „Гледам ги по улиците с джапанки и найлонови торбички с храна от близкия маркет”. Жена му ми сподели пък друг случай - семейство чужденци с дете иска допълнително легло в хотел „Х”. Детето е на 40 години - с майка си и баща си. Друго с допълнително легло - детето на 27 години. Не може дете на 40 години да ходи с майка си и баща си. Трагедията в Европа е голяма.

- Да се върнем на бар-вариетето. Казахте, че сте виждал първия комисар на БКП Николай Жишев. Той беше човек с голям авторитет. Кого е водил при вас?

- Никого не е водил. Той придружаваше винаги другаря Тодор Живков. Когато бях управител, Живков дойде три пъти. Седеше кротко на вип-масата, която е сред всички останали маси, гледаше програмата, която започваше в 12 ч. Когато гост бе другарят Живков, някои от номерата се премахваха - по-освободените имам предвид, разголените. Български народни песни и хора, балетът  - оставаха. Живков консумираше само минерална вода. И кафе дори не сме му сервирали. Лично не съм го обслужвал, наблюдавал съм. Не беше главоболен клиент.  Винаги беше в присъствие на хора от обкръжението му. Никога не е бил с известен руснак или немец. Идваше с едни и същи хора от правителството - предимно с Огнян Дойнов до него. Масата осигурявахме с 6 или 8 места, но никога не е идвал с повече от трима човека. За охрана не говорим отстрани, на съседната маса беше генерал Кашев. Идвал е още и синът му Владимир Живков. . Беше тих като мушица. Никакви проблеми не ни е създавал. Иван Славков беше различен обаче, обикновено се движеше с Янчо Таков. Във времената около 1980-1982. После идваше с почти неизвестни за мен хора, той имаше много приятели  из Слънчев бряг - все бивши спортисти.

- Казвате, че сте започнали в хотел „Кубан”, но е било твърде уморително. Защо там ви идваше нанагорно? Впрочем този хотел е сред доста западналите след 2000-та година.

- Не бях подготвен да работя там. Бях изкарал само първата година в Института по туризъм и бях преминал кратко обучение по сервиране в Интерхотел „България” и в хотел „Приморец”. Трябвах им в Слънчев бряг, защото знаех немски и английски. По това време ресторант „Кубан” беше много изискан. Сервитьорите бяха с червени сака и сервираха с бели ръкавици. Аз като влязох за първи път направо се шашнах. В сервиза имаше извънредно много правила, които трябва да се спазват като хигиена, етикет на поведение, артикулация. Бях повикан като помощник, но не успях да се впиша в този екип, който беше съставен само от големи професионалисти. Не се издържаше на дисциплината. Аз вече бях работил и като пиколо в хотел. Имах си контакти. Така разбрах, че за вариетето търсят келнер.  Това за мен беше още по-висока топка, но ме сложиха на облекчен и прост режим - да обслужвам 150-200 човека руски групи, всяка вечер. Там нямаше специален сервиз, защото всичко е предварително уточнено - питие, кафе, ядки. Така почнах да трупам опит, докато стигна до най-високото стъпало. 

- И бързо показахте качества за управител?

-След завършването на Института по туризъм ме назначиха за салонен управител. Смених трима управители, които явно не са били на ниво и в един слънчев януарски ден през 1982 г. ми се обади партийният секретар в Слънчев бряг, за да ми каже, че трябва да се явя в залата за срещи в хотел „Глобус”. Викал ме генералният директор на целия курорт Слънчев бряг. Аз се разклатих, викам си какво толкова да е станало...Човекът се казваше Лефтер Василев - с Николай Жишев бяха много близки. Той беше нещо като президент на Слънчев бряг. Не като сегашните палячовци. Отидох - наредени 5-6 човека от партийното бюро. Почнаха така: „Ами... работиш в бар-Вариетто” нали? Разбрахме, че си завършил Института по туризъм. Знаеш езици. Обаче знаеш ли историите, дето стават във вариетето?" Казвам: „Чувал съм някои неща, след които има арести, затвор и т.н.”. И тогава Лефтер Василев ми каза, няма да забравя думите му: „Виж какво момче. От днес ти си новият комплексен управител на бар-вариетето. Омалях. Едно е салонен управител, друго е да поемеш раницата с тежкото снаряжение - посрещане, изпращане. Внимавай да не се овъргаляш и ти в триците, защото ще те изядат прасетата. Разбра ли какво казах?”.

- Какво означава това?

- Да не се омотаеш от лакомия в кражби, продажби и бармански далавери, защото ще ти се намери правилното място.В затвора. Така приключваха всички, които се самозабравяха на тези постове. 

- Имаше ли по-интересни гости? От чуждите разузнавания например.

- Да ви кажа Бекир Челенк беше чест посетител там(босът на терористичната организация "Сивите вълци", пряко свързан с атентата срещу папа Йоан Павел II, б.а.). В лятото, в което той почина, идваше да играе в казиното - тук имахме френска рулетка. Винаги идваше с охрана. Тя беше жена, на възраст 55-60 г. горе-долу. Идваше само с нея, тя първо оглеждаше - влизащи, излизащи. И след това го въвеждаше.  И цяло лято през 1985 г., всяка вечер, беше в казиното на вариетето. Той доста пиеше. Вече беше в залеза си.  Една вечер имахме спречкване,  аз постоянно влизах в казиното по работа, по 2-3 пъти през нощта, следях процеса. Той беше пиян. Политна назад, хванах му стола, за да не падне, да му спестя унижението. Жената не реагира, но той вместо да ми благодари започна шумно да ругае на български - опита се даже да ми се скара. Е, и аз му отговорих малко по-дръзко, заради което можеше конфликтът да прерасне в сериозен сблъсък точно с човека, когото зорко следяхме и не биваше да се вдига около него шум, тогава  жената дойде при мен и любезно помоли: „Ггосподине, извинявам се, не обръщайте внимание”. След 7 нощи Челенк отново пристигна във вариетето. Поиска резервация на вечно запазената маса, където сядат по принцип Тодор Живков и антуража му. Каза: „Искам да почерпя. Целият балет, оркестъра, всички ви, моля да ме извините за случилото се преди седмица”. Всичко го познавахме. В т.ч. и бандюгите от Поморие, той контактуваше даже и със небезизвестния Сеньората. Та в тази нощ, докъм 4 часа сутринта той черпеше всички във вариетето. Сякаш е знаел, че е за последно. Каза на сутринта, че потегля за Истанбул. Вечерта по световните агенции съобщиха, че е починал от инсулт в самолета при приземяването в Истанбул. 

ОЧАКВАЙТЕ СКОРО ВТОРА ЧАСТ НА ИНТЕРВЮТО