Плевен се тресе, малки и големи се вдигнаха на протест

Пак ли им хвърляхте празни бутилки по празните кабинети и офиси? Докато не хванете по едно паве, вместо да ги мерите с празни пластмасови бутилки ще стоите БЕЗ ВОДА до другата година!!!

Спокойно Нереза идва с 500 милиона с парите от третият мандат от личната му сметка са ...

Българина,мрази ,целия свят,мрази всичко което лети ,пълзи и се движи,мрази и себе си ,щото е неудачник ,затова така се получава и в крайна сметка психясва....

((България е феодално съсловно общество, в което скоро няма да може да се живее.)) То е разделено между няколко съсловия и кланове и клики, ((които се съобразяват единствено и само по между си.)) ((Никой не обръща внимание на обикновения българин, който е изчезващ вид.)) България повярва на своето червено дворянство, което се провали исторически. Някои от тях успяха с куфарите и с имотите си, успяха да се транскрибират и превърнат в собственици на някакви извън български структури. У нас при този неуспешен капитализъм , който се развива, може да има само „термидор“. Или нещо българско. Аз не държа непременно диктатора да говори с френски акцент. ((В България няма място за истинско позитивно творческо развитие на обществените отношения.))

.... времената се връщат в една отминала епоха на феодализъм, в България демокрацията е само обещана и е нарисувана на стената. Българската политическа система е профеодална, силно обвързана със всякакви родово, племенно, кръвосмесителни, кланови и съсловни зависимости. ((Режими от рода на нашия политически режим не могат дори да бъдат реформирани.))
Тази българска политическа система може да бъде само демонтирана, и то много внимателно, за да не се срути и да затисне всички. Това са режими от периферен пиратско-компрадорски тип. Те могат да живеят дълго, ((а могат и да се срутят изведнъж и някак неочаквано.))

((Балканите са много специална зона - не са континенталистка територия, но не са и атлантическа. Балканите са особено сърце на Източна Европа. Който контролира Балканите, контролира Източна Европа, а който контролира Източна Европа, контролира цяла Европа, а оттам и континента. България е сърцето на Балканите. Това са геополитически аксиоми, които са очевидни.)) ((В България стана неудобно дори да се пита кой носи отговорността.)) Обективно, отговорността е колективна, тя е деперсонализирана, безсубектна. Колективна дейност на политическия елит. ((Той е от окупационен тип, държи се с населението като с подчинен народ.)) ((Ние навлизаме все по-дълбоко в геополитическия дневен ред на Балканския полуостров. ))

Олигарсите вярват, че богатството на обществото трябва да бъде преразпределено към тях самите и техните богати приятели, докато останалата част от обществото е доведена до бедност. Всъщност, отбелязва Платон, почти всички граждани на една олигархия са обеднели, с изключение на онези от управляващата класа, които подкопават законите, за да защитят собствените си интереси, оставяйки по-голямата част от населението обременено от дългове и лишено от права.
Обръщайки се отново към Платон, научаваме, че този вид поляризация е типична не за демократична форма на управление, а конкретно за олигархия. Едно олигархично общество е дълбоко разделено вътре в себе си, пише той; това е "не една държава, а две - страна на богатите и страна на бедните". И двете страни – богатите, които имат власт, от една страна, и бедните, които нямат нито глас, нито власт, от друга – „мразят и заговорничат една срещу друга“. Платон ни казва, че олигархията по самата си природа е благодатна ПОЧВА за ГРАЖДАНСКА ВОЙНА.
Платон вярва, доста поетично, че има прилика между формата на управление на една страна и моралния характер на гражданите на тази страна. Точно както една олигархична държава е вътрешно разкъсана на две държави, така и членът на олигархичната класа е в шизофреничен конфликт в себе си. По думите на Платон „той всъщност не е единен, а по някакъв начин двоен човек“.
Разбира се, Платон имаше свои собствени идеи за това какво представлява моралната добродетел. В Законите , например, той казва, че истинският тест за моралния характер на човек е как той се отнася към по-слабите и по-малко щастливите от себе си.

.... хунщината и непрестанните пристъпи на партиите са превърнали министерствата на феодални владения, в които господстват сдружените за експлоатация на държавата партии и които феодалства са в непрекъсната вражда, и даже война както помежду си, тъй и с държавата; че блоковата власт не само не спря наблюдаваното от предшествуващите управления разстройство на държавата, но продължи тоя процес до застрашителни размери…“. Това е цитат от реч на Кимон Георгиев, произнесена на 12 юли 1934 година в театър „Роял“, където обяснява защо е извършил преврата от 19 май…

Ако направим разлика между власт и държава, ще видим, че в България има твърда власт, но тя не е организирана точно като държава с всички елементи на държавността, включително и разделение на властите. Това е псевдодържавна организация на властта под надзора на българската олигархия. Властта се обменя между няколко котерии, които управляват по закона на шайките, а държавните институти са просто декор, който маскира пълното отсъствие на държавност. Затова „държавата“ отдавна не изгражда граждани у нас. Тя създава човешки материал за котериите или формира лумпени, ядосани от своите невъзможности. Защото в България няма значение колко се стараеш, с каква оценка ще завършиш висшето си образование. Важното е чий си, важен е родът, племето, съссловието, клана, кастата в която се раждаш. Българската политическа система е профеодална, силно обвързана със всякакви родово, племенно, кръвосмесителни, кланови и съсловни зависимости. Режими от рода на нашия политически режим НЕ МОГАТ дори да бъдат реформирани.
Тази българска политическа система може да бъде само демонтирана, и то много внимателно, за да не се срути и да затисне всички. Това са режими от периферен пиратско-компрадорски тип. Те могат да живеят дълго, a могат и да се срутят изведнъж и някак неочаквано. Това е така, защото режимите не разчитат на никаква ВЪТРЕШНА легитимност. Една система, която е нелегитимна, не може да живее пълноценен живот. Тя се феодализира и почва да регресира. Работата е там, че България е важна, този път не като население, а като територия. Българският елит е амортизиран от 35 години безотговорно съществуване и ведра консумация. ((Самата либерална идея предвижда превръщаемост на властта в пари и на парите във власт.))
((Това е, с което всъщност аз не съм съгласен, това е проклятието на процеса, който някои в България наричат преход, а аз наричам КАТАСТРОФА.)) Властта и собствеността не са взаимно заменяеми. Между тях няма мост, по който да се превръщат. Властта не се купува и не се продава. ((Тя се заслужава.)) Понякога по ЖЕСТОК начин.
България не е готова, не защото няма мислещи хора. Напротив, по традиция има сериозни и отговорни мислещи хора. България е в изключително сложна ситуация, тъй като цялата й социо-културна и политическа система е в системна криза. В България не гласуват 70% от хората с право на глас. Това е белег, че България е пред много дълбоки, много резки и болезнени преобръщания в политическата си сфера. Според мен, това е моя хипотеза, българската политическа система догаря последните си дни. И това е криза на системата, която се появи преди трийсетина или 35 години. Това е цялостна политическа криза. Криза на смисъла, криза на целеполагането, криза на историческото съзнание и технологична криза. Вече може да се каже ясно: в България на власт имаме не демокрация, а имаме обикновена криминална олигархия. Знае се, че там, където олигархията е на власт, в другия край на обществото започва да се концентрира лумпениат. Лумпенството и олигархичността вървят исторически заедно.
И ако се доверяваме на философските авторитети, това са античните автори в Древна Елада, как се излиза от това състояние – те са знаели. От олигархично състояние се излиза по пътя на диктатурата.
Никой не твърди, че това е добре. Напротив, това е много тревожно и крайно неудобно за масовия жител на страната. Но работата е там, че криминалните олигархии, каквато е властта в България, те не подлежат на реформиране. От олигархична ситуация се излиза не с реформиране, а с безкомпромисно демонтиране.
(((В България този демонтаж трябва да се прави изключително внимателно, защото системата може да се срути за дни. Така че ние сме в средоточието на олигархично-политически модел. В България няма национално познание, което да формулира национални стратегически цели. Има наемна компрадорщина. А компрадорщината е водещият елемент на олигархията. Има хора, които търгуват с национална сигурност в свой тясно групов интерес.)))

Ние сме в условията на гигантско пренареждане на света, който познаваме.
И това няма спиране и няма връщане.
В условията на несбъднат български преход и разсипията всичко е възможно.
((Външни сили формират нашето общество.
А отвътре субектността се спасява по единично.))

Защото в България няма значение колко се стараеш, с каква оценка ще завършиш висшето си образование. Важното е чий си, важен е родът, племето, съссловието, клана, кастата в която се раждаш. Точно същото положение беше във втората половина на 80-те години. Събитията от 1989 година бяха неуспешен опит да излезем от феодалната задръстеност на България през 80-те години. БКП се провали. А БСП като явление не е социализъм. То е нещо друго - ляв либерализъм. Така, както и ГЕРБ не е дясна партия. Така нашето ляво е дунапренено, а дясното е стиропорено. Затова и живеем в свят на овеществени сенки, на материализирани илюзии. 10 ноември беше опит да се излезе от новия феодализъм, в резултат на 10 ноември обаче се влезе още по-надълбоко в същия този нов феодализъм. А истинска национална буржоазия няма. Има „компрадорска буржоазия“, която забогатява, търгувайки с националната ни сигурност.
В България имаме път към утрешния ден само, ако се преодолее съсловността. Цял живот съм вярвал, че няма проблеми, които да не могат да се решат с диалог. Сега вече знам, че има такива проблеми. Българският диалог е спрял - диалогът като моята способност да погледна с вашите очи за секунда и вашата способност да погледнете с моите очи, пак за секунда. Това е размяната на гледни точки, която в България сега не се случва. На мястото на диалога е дошла омразата - защо ти не умреш, за да живея аз!
Няма комунисти или комуняги - има ненавист като закон на днешния български живот. [Обитаваме царството на омразата.]

Забрави да допълниш преди това 45 години режим на ток и всичко , което изброи :)

По същество, управляващата днес политическа класа е в зле прикрит колапс. Второто обстоятелство, което засилва проблемността и задълбочава слабостта на управляващите днес, е предстоящата съкрушителна идеологическа и морално-политическа победа на националноотговорните сили в САЩ, в резултат на което днешната управляваща проамериканска върхушка на България преживява и една особено сериозна криза в морално-политическата си, геополитическа и идеологическа легитимация.

Втори основен факт, който следва да се има предвид при всеки анализ на днешната българска социално-политическа реалност, е дълбокото и неприкрито отчуждение на широки обществени слоеве (практически на цялото общество) от сега действащата в България политическа система. Имаме всички основания да твърдим категорично, че в криза са не толкова управляващите до сега политически формации и техните съюзници, а самата българска днешна политическа система. Едно от многото доказателства за системния характер на кризата е очевидната неспособност на днешната българска политическа върхушка да произведе каквато и да е успешно функционираща политическа, управленска коалиционна формула – с други думи, коалиционният потенциал на българската политическа система като цяло, т.е. нейната способност да произвежда жизнеспособни и принципни политически съюзи, е изчерпана. Нека повторим – в криза са не просто управляващите, в криза е самата политическа система на България, и тази криза е не просто ситуационен факт, и следствие на случайни стечения на обстоятелства, а е резултат от историческото дълбинно изчерпване на функциониращия до днес политически модел.

Отговорните политически дейци и анализатори днес следва да размишляват не толкова върху абстрактните възможности за механично комбиниране и рекомбиниране на днешни стари и нови политически субекти. Всъщност в криза е – до степен на пълно изхабяване и изчерпване – не институционалната и не нормативната основа на днешната политическа система, а нейния смислов фундамент. Огромната привидна сложност на политическата действителност в България отпреди две десетилетия днес е сведена до няколко прости и понятни очевидности: криза в основанията, криза в перспективите, криза в мотивацията, обществена нетърпимост към досегашните форми на политически живот. И всичко това може да се изрази с една проста диагноза – окончателна и непоправима идейна изчерпаност, сега вече става практически очевидно това, което е било теоретически ясно винаги, а именно, идейната нищета никога не е можело да бъде компенсирана с никакви тактически и медийни хитрувания.
Обществото е надраснало политическата си система и не желае по-нататък да се примирява с нея. Обществената неприемливост е очевидна, възможностите за манипулация са изчерпани, България не приема днешната политика и иска тя да е друга. В този смисъл невъзможността да се продължи по-нататък с досегашни средства – това е безусловната изходна точка на всеки политически реализъм днес и на всеки размисъл за близкото и по-далечно политическо бъдеще на България.

За да се продължи по-нататък в днешната политическа безпътица са необходими не тактически хитрости, а стратегически идеи - идеи, които, ако ги следваме, ще могат да ни заведат в утрешния ден на България, а не да ни оставят в блатото на днешното политическо безвремие.

По същество, управляващата днес политическа класа е в зле прикрит колапс. Второто обстоятелство, което засилва проблемността и задълбочава слабостта на управляващите днес, е предстоящата съкрушителна идеологическа и морално-политическа победа на националноотговорните сили в САЩ, в резултат на което днешната управляваща проамериканска върхушка на България преживява и една особено сериозна криза в морално-политическата си, геополитическа и идеологическа легитимация.

Втори основен факт, който следва да се има предвид при всеки анализ на днешната българска социално-политическа реалност, е дълбокото и неприкрито отчуждение на широки обществени слоеве (практически на цялото общество) от сега действащата в България политическа система. Имаме всички основания да твърдим категорично, че в криза са не толкова управляващите до сега политически формации и техните съюзници, а самата българска днешна политическа система. Едно от многото доказателства за системния характер на кризата е очевидната неспособност на днешната българска политическа върхушка да произведе каквато и да е успешно функционираща политическа, управленска коалиционна формула – с други думи, коалиционният потенциал на българската политическа система като цяло, т.е. нейната способност да произвежда жизнеспособни и принципни политически съюзи, е изчерпана. Нека повторим – в криза са не просто управляващите, в криза е самата политическа система на България, и тази криза е не просто ситуационен факт, и следствие на случайни стечения на обстоятелства, а е резултат от историческото дълбинно изчерпване на функциониращия до днес политически модел.

Отговорните политически дейци и анализатори днес следва да размишляват не толкова върху абстрактните възможности за механично комбиниране и рекомбиниране на днешни стари и нови политически субекти. Всъщност в криза е – до степен на пълно изхабяване и изчерпване – не институционалната и не нормативната основа на днешната политическа система, а нейния смислов фундамент. Огромната привидна сложност на политическата действителност в България отпреди две десетилетия днес е сведена до няколко прости и понятни очевидности: криза в основанията, криза в перспективите, криза в мотивацията, обществена нетърпимост към досегашните форми на политически живот. И всичко това може да се изрази с една проста диагноза – окончателна и непоправима идейна изчерпаност, сега вече става практически очевидно това, което е било теоретически ясно винаги, а именно, идейната нищета никога не е можело да бъде компенсирана с никакви тактически и медийни хитрувания.
Обществото е надраснало политическата си система и не желае по-нататък да се примирява с нея. Обществената неприемливост е очевидна, възможностите за манипулация са изчерпани, България не приема днешната политика и иска тя да е друга. В този смисъл невъзможността да се продължи по-нататък с досегашни средства – това е безусловната изходна точка на всеки политически реализъм днес и на всеки размисъл за близкото и по-далечно политическо бъдеще на България.

За да се продължи по-нататък в днешната политическа безпътица са необходими не тактически хитрости, а стратегически идеи - идеи, които, ако ги следваме, ще могат да ни заведат в утрешния ден на България, а не да ни оставят в блатото на днешното политическо безвремие.

Затова смятаме, че е необходимо да се формулират съвсем накратко, в една максимално обсъдима диалогична форма, но с безусловно сериозно и отговорно съдържание, няколкото базови принципа, които представляват днес нашето политическо верую, принципи, чрез които ние ще разбираме всички свои бъдещи сближавания и раздалечавания, всички свои близости и различия в предстоящите политически действия.

9. Ние смятаме, че първата задача, която следва да решават отговорните български политици, е едновременното решаване на два изключително трагични проблема: първо, въпросът за социалното, духовно и културно-историческо оцеляване и спасяване на българското общество. Тук става дума не толкова за така често обсъждания досега „социален въпрос”, а за реалността, която се е получила като резултат от съзнателния отказ на управляващите да решават този въпрос: антинационалната олигархична политика на управляващите лумпенизира обществото и води до разпад на базови обществени връзки и отношения. Накратко – антисоциалната политика представлява на практика принудителна демодернизация и води до разложение и разпад на базови социални структури и тъкани. Затова ние твърдим, че в България има вече не „социален въпрос“, а сме изправени пред необходимостта обществото да бъде опазвано от принудителното му завръщане към отживели исторически предмодерни форми. Накратко, антисоциалността на днешните управляващи клики принудително връщат България в нейната предистория, към форми на живот, характерни не за модерността, а за 19-ти век.

Другият трагичен проблем, който българската политика е принудена да решава заедно с първия, е отстояването не просто на националния ни суверенитет (който много отдавна е заложен и изтъргуван) а спасяването на българската държавност. Ние ясно разбираме един много прост, ясен и многократно изстрадан в историческото ни развитие факт – България без държавност може и да остане като етнически и културен конгломерат, но никога не би могла да се развива като нация. В този смисъл днешният национален въпрос на България може да бъде сведен до максимално прости и исторически изстрадани формули: опазването на националния суверенитет, националната сигурност и на самата българска държавност е въпрос на неизбежна и предстояща национално освободителна борба. Можем да заявим съвсем просто – дошло е време, когато трябва да си спомним поуките от нашата дълга история, и първата поука е, че нашето съществуване като нация може да бъде резултат само на целенасочена националноосвободителна борба.

Формите на тази борба са исторически обусловени, те могат да бъдат случайни, да се определят от превратностите на международната политика, от особеностите на текущата геополитическа ситуация. Но националноосвободителната борба по същество ще започне и не може да не започне, тъй като българите са заплашени от загубата на своята историческа свобода и идентичност, заплашени са - и то от днешните български компрадорски антинационални елити - да загубят своята автентична държавност.

13. Социалният въпрос, в цялата му драматичност като императив за опазване на самата социална тъкан на обществото, и националният въпрос, който ни задължава да започнем и да водим борба за нашата национална държавност като дом на нашата обща свобода – това са двата въпроса, които според нашето дълбоко убеждение са императивите, които са определяли досега и занапред ще определят в още по-ясна степен възможностите за нашите политически взаимодействия за в бъдеще.

В резултат от процесите в управлението на българската държава, България изпитва не просто текуща икономическа, социално-политическа и културна криза, но и навлиза в период на наближаваща - и то в близко бъдеще - истинска катастрофа. Никакви пропагандни хитрости и никаква медийна и политическа риторика не могат да прикрият очевидността - а тя е, че България е в навечерието на истинска мащабна национална и държавна катастрофа.

Днес българското общество е изправено пред наложителната необходимост не да се справя с обичайните текущи затруднения, а да осмисля и да преосмисля най-дълбоките основания и условия за съществуване на т.нар. Пета българска държава. За огромното мнозинство от български граждани е очевидно, че самата формула на съвременната българска държавност е порочно зачената, безотговорно замислена, откровено несъстоятелна и затова обществено опасна. Българското общество е принудено да избира между себе си и своята държава, с други думи оцеляването на българското общество днес е задача, която изисква осмислянето и решаването на няколко неподдаващи се на поставяне доскоро задачи – предизвикателства.

Както и друг път се е случвало в историята на България, в периоди на кризи и върховни национални изпитания геополитическата проблематика е измествала обичайната вътрешнополитическа проблематика и е заемала нейното място. Именно това е характерно за ситуации, които българите са свикнали в своя всекидневен език да наричат национални катастрофи.

Характерно за всяка национална катастрофа като период, в който обществото е изправено пред върховни политически и икономически изпитания е, че то се вижда изправено пред необходимостта да преразглежда установени вече състояния и структури и да взема спасителни съдбовни решения.

Трите съдбовни, но единствено спасителни действия, които България трябва да предприеме в най-скоро време все още нямат своя исторически извършител, т.е. субект. Но точно защото тези предстоящи действия и решения са неизбежни и животоспасяващи, предстои такъв субект да се появи и той може да бъде изграден само по гореописаната формула: държавен суверенитет и национална отговорност в съчетание със спешни мерки за спасяването на самата социална тъкан.

Задачите, които българската история предстои днес да започне да решава имат дълбинна геополитическа природа, но те засягат не абстрактни международни връзки и отношения, а непосредствените жизнени условия на българското общество.

Първото неизбежно условие за оцеляване и развитие е излизането на България от военния съюз на НАТО /запазвайки своите позиции в политическите органи на Съюза, така както постъпи френското ръководство в епохата на Де Гол/. Това действие е колкото наложително, толкова и очевидно разумно – днес НАТО вече не е гарант за мира, а е военна заплаха, структура, в която държави от рода на България неминуемо ще бъдат използвани като ръжен, с който предстои да се бърка в огъня.


Има изключителни исторически ситуации, когато насъщните, неотложни и животоспасяващи решения търсят и намират, т.е. създават своите субекти, които предстои да ги решат. В цялата световна история и, разбира се, и в Българската история, това се е случвало няколкократно. Днес за България настъпват не просто трудни времена (те са започнали отдавна), а време на исторически и съдбовни решения.Тези субекти трябва да се появят от обединените усилия на политически съюзи, които предстои да се изградят днес.

Само масови протести и политици в затвора ще оправят нещата
Виждате , че техните пазачи само за подозрение че сте изпушили една трева вкарват в затвора и ви взимат имуществото.
А те съсипаха и окрадаха България и никой не ги закача.
Това демокрация ли е ?!

35 години крадене, лъжи, мачкане, тъпкане, беззаконие, вече дори не се крият и не лицемерничат, вече направо в очите ни казват, че сме отпадък, за който те не дават пукната пара. Настъпи епилога - пожари, безводие, скъпотия евро, завод за барут, Урсула, наглост, престъпност, милиардни дългове, хотели с водопади, декларации с милиони трудно обясними доходи, апартаменти в Дубай, къщи в Гърция, в Барселона, на Ривиерата, милиони в кеш, биткойни, полицейски безумия, съдебни безобразия... Нали можете да сетите как ще свърши всичко това?

Това не е вярно!
Управляваше Георг Спартански от ДБГ , сега вече пристанал на Румен Радев.

Престани да дрънкаш глупости. Никой не е гласувал за мафията гроб-дпснн-бспнн-итнаркомани! Конституционния съд доказа, че са фалшифицирали изборните протоколи. Това правителство и парламент са фалшиви и незаконни. До кога ще търпим!

tresat giobeci na 4algata
kat gepat voda sa dovolni

da sprat iznosa nali sa ot tgerb dpse

България от ВОДНА криза се тресе
Държавата е кочина начело с АЛФА ПРАСЕ

Гражданско неподчинение...... Май това се задава. Гражданската война и тя е близко. Не я желая,но и войската ни е твърде малка да я спре. Някой хора да погледнат последните мигове на Муамар Кадафи.

Трябва да благодарят дружно на ОПГ -чекмедже което управлява там три мандата.