Учените познават едва 10% от видовете, обитаващи планетата ни

Човек може да си помисли, че нашата планета ни е разкрила повечето от биологичните си тайни, но това не е така, предава БГНЕС, като цитира публикация на „Вокс“.

„Реалността е, че за по-голямата част от видовете на Земята не знаем какви са, къде живеят или какво правят. Те са непознати“ , казва Емили Хартоп, таксономист в Норвежкия университет за наука и технологии. Тази „биологична тъмна материя“ има име „тъмни таксони“ и някои изследователи са се специализирали в разкриването на тези тайни.

„Тъмните таксони“ всъщност се отнасят до онези групи организми, сред които по-голямата част от видовете никога не са били открити или описани. За разлика от мечките, слоновете или кокошките, които са сравнително добре познати на зоолозите, тези неизвестни са по същество малки насекоми, акари, ракообразни – основни зъбни колела във функционирането на екосистемите, отговорни за образуването на почвата, опрашването и храненето на цялата фауна.

Мащабът на тази „сива зона“ е потресаващ: чрез изучаване на семейството мушици – малки мушици – се смята, че биха могли да съществуват 1,8 милиона вида, докато днес са описани по-малко от 7000, което е едва малка част. „Повечето хора смятат, че животът на Земята е каталогизиран, че разбираме как функционират екосистемите. Това всъщност не е така “, пояснява Емили Хартоп.

Накъдето и да погледнат, биолозите откриват нови видове. Само за една година ловуване с капани в Лос Анджелис, Емили Хартоп и нейният екип се натъкват на 99 вида малки мухи от семейство Phoridae , 43 от които са неизвестни. В Сингапур Рудолф Майер и колегите му събират 120 вида мушици: само четири или пет вече са в аналите на биологията. Същото важи и за паразитните оси в Коста Рика: от 416 събрани вида „повече от 400 все още не са описани“.

Този океан от скрити организми е резултат от множество фактори. Размерът им, често по-малък от 5 мм, ги прави „трудни за забелязване – и, по конвенционалните стандарти, по-малко вълнуващи“, обяснява Рудолф Майер. Разнообразието също е проблем. Въпреки че има три вида слонски мухи, по целия свят може да има милион вида мухи Phoridae. 

    Изправени пред мащаба на предизвикателството, идентификацията част по част изглеждаше непреодолима доскоро. Появата на ДНК секвенирането промени ситуацията. От 2000-те години насам генетичните „баркодове“ направиха възможно бързото разграничаване на морфологично много сходни групи. „Благодарение на ДНК секвенирането, таксономистите вече могат да използват баркодове за хиляди екземпляри едновременно“, пояснява Пол Хебърт и подчертава: Това е златният век на биооткритията.

Международният проект „Баркод на живота“, стартиран от Пол Хебърт през 2005 г., има за цел да събере генетичен код за всяко животно на планетата. „Искаме баркодове за всеки вид. Ако мога да убедя света да инвестира около един милиард долара, което е нищожна сума в световен мащаб, бихме могли да завършим инвентаризацията на животинския свят до 2040 г. – сигурен съм в това “, казва изследователят. За първи път перспективата за каталогизиране на цялото биоразнообразие изглежда постижима.

Разработването на този справочник представлява сериозни предизвикателства: проследяване на еволюцията на биоразнообразието, откриване на появата на патогени, предвиждане на нарушения в хранителните вериги или ерозия на организмите, които торят почвата. Тази работа има и екзистенциално измерение: „Това е планетата, на която живеем, наистина трябва да разбираме организмите, с които я споделяме,“ казва още Пол Хебърт.