Тръмп планира посещение в България през ноември

Доналд Тръмп седеше в троноподобния си стол в трапезарията на Мар-а-Лаго и гледаше намусено парата, която се виеше от порция мусака, сервирана в порцелан с позлата по ръбовете. Той потропваше с вилица като генерал, очакващ доклад от закъснял адютант.

Вратата се отвори и влезе Мелания. Носеше купичка с кисело мляко, сякаш поднасяше ядрена бомба в миниатюрно издание.

– Хайде, де! – разцъфтя лицето на Тръмп. – Колко време ще те чакам? Знаеш, че мусака без допълнително кисело мляко не кусвам!

Мелания се усмихна с онзи лицев спазъм, който приличаше повече на рекламен билборд, отколкото на емоция. Седна срещу него и в погледа ѝ ясно се четеше: „Ах, да можех сега да съм в Любляна. Или поне в Дубай. Само не и тук…“

Доналд заля мусаката с кисело мляко, разбута я с вилицата, гребна и опита. Веднага се изкриви като дете, което за пръв път кусва броколи.

– Ами не е същото! – възкликна той. – Не е като онова кисело мляко, което съм ял в България, когато бях там инкогнито на тайна среща с Путин!

– Да, Доналд – отговори Мелания с роботизиран тембър, сякаш вътрешно броеше до десет на словенски. – Разбирам.

– Трябва да отидем там на кулинарен туризъм. Българската кухня е на световно ниво! Заслужавам го. Имах по-тежка година и от турски сериал – войни, санкции, безплодни срещи... Трябва да си почина.

– Добре – кимна Мелания, сякаш някой натискаше бутон „съгласие“ на дистанционно управление. – Да отидем до Бургас. Една приятелка ми го препоръча – хубав град, има море, център на винарски регион... А на едно място в ж.к. „Славейков“ правят чудесна шкембе чорба.

Очите на Тръмп светнаха като неонова реклама:

– В прясно мляко ли варят шкембето?

– Да – кимна Мелания.

– Край! През ноември отиваме в Бургас!

Тръмп веднага дрънна със златно звънче. Влезе сътрудник, готов за най-лошото.

– Запиши! Бургас, ноември! – заповяда Доналд. – Кажи на пилота да го включи в графика ми.

Сътрудникът кимна и излезе, но само след няколко минути се върна пребледнял като човек, който е разбрал, че няма да му повишат заплатата.

– Господин президент... няма как да се кацне в Бургас през ноември.

– Как така?!! – гръмна Доналд, сякаш му бяха сервирали крем карамел без карамел.

– Ами... години наред летището им не работи от октомври до април... Под предлог, че ремонтират пистата.

Тишина. После гласът на Тръмп стана студен като стомана в хладилник:

– Кое е най-близкото летище?

– Варна, сър. На стотина километра северно.

– Работи ли през ноември?

– Работи целогодишно.

– Добре. Там ще кацнем.

– Да организирам ли трансфер по земя до Бургас?

Тръмп замълча, после сви устни като човек, който току-що е видял данъчната си декларация.

– Не. Всяка минута ми е ценна. Щом Бургас не иска гости, ще ям варненска шкембе чорба!

Още от автора - ЧЕТЕТЕ ТУК

Тръмп и Путин се разбраха предварително по най-важната тема

Докога Бургас ще търпи „Фрапорт“?