10 години след присъдата на Меркел: Какво остана от „Можем да го направим“?

Това е снимка, която ме съпътства от години – по време на пътуванията ми през военните зони, но и с въпрос, който все още ме вълнува днес: Как да погледнем назад към случилото се през лятото на 2015 г. – и как то промени страната ни?

Снимката ме показва с група млади сирийци, направена е през август 2015 г. по Балканския маршрут, някъде между Северна Македония и Сърбия. Хиляди хора са вървели по този маршрут по това време. Придружих ги, описах видяното и многократно интервюирах Ферас Рашид (сега на 33 години). Той беше избягал от обсадения Алепо с приятели, пътувайки с лодка от Турция до Гърция – в търсене на безопасност и нов живот.

За последно срещнах Ферас в края на юли. Той дойде на рождения ми ден с цялото си семейство. Синът му Пол (7) сега е в училище, Ферас е учил икономика и вече работи като ръководител на проекти в Kasseler Verkehrs- und Versorgungs-GmbH. Съпругата му Назли (32) също е намерила работа, а семейството (включително Мила (2)) е намерило нов дом.

Семейството има немски паспорти. Ферас е успял – днес той е точно квалифицираният работник, от който Германия толкова отчаяно се нуждае.

Но има и много, които не са успели.

През последните няколко месеца пътувах до много германски градове за моята поредица от репортажи SAT.1 „Рьонцхаймер – как е Германия?“. Разговарях с полицаи, социални работници и многобройни бежанци, които са дошли тук през последните години.

Проблемите са очевидни: Твърде много хора все още не говорят езика, което сериозно възпрепятства шансовете им на пазара на труда. Броят на получателите на граждански помощи с миграционен произход непрекъснато нараства.

А след това идва и насилието. Всеки, който говори открито с полицаи, чува преди всичко едно нещо: увеличаването на нападенията с нож, безконтролното насилие – те също са свързани със събитията от 2015 г. В центровете на германските градове сега се появяват забранени зони. Един полицай ми каза: „Не разбирам защо този проблем не се разглежда по-ясно. Разбира се, преживяхме експлозия от насилие, причинена от млади мъже, бягащи от военни зони. И трябва да направим много повече, за да се борим с това.“

Въпросът е: Какво трябва да направим сега? Кои закони могат да подобрят сигурността? Как да осигурим работа на повече бежанци? И в същото време: Какво трябваше да направим през 2015 г.? През лятото, когато Ферас и толкова много други избягаха от бомбите?

Тези, които призоваха за затваряне на границите тогава, игнорират реалността, каквато всъщност беше през 2015 г.

Аз самият бях на лодка с бежанци, пътуваща от Измир до Лесбос, която едва не се преобърна. Турските власти не се интересуваха от бежанците - те просто ги качиха масово на лодки за Гърция.

Какъв хаос би настъпил, ако милиони хора бяха блокирани в Гърция - по време на кризата с еврото - и не можеха да продължат напред? Как бихме могли някога да говорим отново за човечност и солидарност, ако бяхме оставили другите страни от ЕС да се справят сами с това? И какъв образ би оставило това - за Германия?

И все пак много критици бяха прави. Нашите водещи партии реагираха твърде късно.

Грешка беше, че ни отне месеци, за да договорим споразумение с Турция.

Грешка беше, че не искахме да контролираме границите си последователно в продължение на години.

Грешка беше, че не предприехме много по-строги действия срещу насилствените бежанци и не ги депортирахме.

И фактът, че продължаваме да плащаме много граждански надбавки на бежанците, без наистина да им оказваме натиск, е грешка.

Германия трябва да гарантира, че хора като Ферас ще станат модели за подражание за много други. Но това не зависи само от политиците, зависи и от нас. Когато разговарям с Ферас и други приятели, дошли от Сирия или други страни, те разказват не само за страхотни преживявания, но и за мръсни погледи в автобуса, за германската отчужденост, за ежедневните проблеми и за расизма.

Убеждението ми е, че трябва да продължим да бъдем отворени към тези, които искат да се интегрират и да придвижат страната ни напред. Трябва сами да решим кой и колко хора могат да дойдат при нас. И трябва да се справим сурово с онези, които проявяват насилие и отказват да се интегрират.

*Коментарът е на репортера Пол Ронцхаймер за германския вестник BILD, преводът е на Труд