На Тръмп му писна от Влад и Волод - оставя ги да се разберат сами

Толкова за мирния процес в Украйна. Толкова за прекратяването на войната там за 24 часа, метафорично или по друг начин. Толкова за Нобеловата награда за мир на Доналд Тръмп. Търпението е една от многото добродетели, които липсват на президента Тръмп, и затова, не съвсем цяла седмица след „историческата“ среща на върха в Аляска, той сякаш е загубил интерес да се постигне сделката на века.

Вместо двустранни и тристранни срещи да бъдат организирани „почти веднага“, както се похвали преди няколко дни, на Тръмп му е писнало от Влад и Волод.

По думите на Белия дом:

„Президентът Тръмп и неговият екип по национална сигурност продължават да се ангажират с руски и украински представители за двустранна среща, за да спрат убийствата и да сложат край на войната. Не е в национален интерес да се преговаря по-нататък публично по тези въпроси.“

Сега е напълно разбираемо, че Тръмп е отегчен от нежеланието на Владимир Путин и Володимир Зеленски да говорят безцеремонно, като истински брокери на недвижими имоти, които спорят за някакъв първокласен терен за строителство на брега на океана. Всъщност и двете страни имат своите предварителни условия за преговори, макар и повече руснаците, отколкото украинците – и на тази основа няма много какво да се каже за Тръмп, който се опитва да ги накара да направят нещо, което всъщност не искат, като например да говорят помежду си.

Путин смята, че колкото по-дълго печели време, толкова по-голям напредък ще постигне неговата „месомелачка“ на място, така че ако и когато линията на контакт някога бъде замразена, той ще е изчерпал максимално своите печалби, макар и с огромна човешка цена. Неговата война е на изтощение почти толкова от негова страна, колкото и от украинските сили и цивилното население.

Обратно, Зеленски не може – с право – да се принуди да се откаже от суверенна територия, която няма божествено право да отстъпва. Дори и да го направи, и дори ако украинският народ гласува за това на някакъв вид референдум, пак няма да има смисъл, ако няма силни гаранции за сигурност, които да гарантират, че Путин или някой путински наследник няма да се появи по-късно за нов опит за завладяване, предава dnes.bg.

Експертите казват, че ако Зеленски размени двете области Луганска и Донецка за мир, той също ще загуби потенциално силни отбранителни линии и по същество ще остави Киев толкова отворен за успешно нападение, че дори неорганизираните сили на Путин биха могли да превземат столицата.

Като се има предвид, че ангажиментът на Тръмп към териториалната цялост на Украйна изглежда наравно с уважението му към брачните клетви, Зеленски е напълно прав да бъде свръхпредпазлив. От негова гледна точка той знае, че руската икономика, с 40% от БВП, посветен на военната машина, е в известна опасност и би могла, съвсем правдоподобно, да се срине. Той може също така да се надява, за съжаление, с малко реални причини за увереност, че „коалицията на желаещите“ ще спечели войната за Украйна.

Оставени сами на себе си, Влад и Волод винаги ще имат някакво извинение да не се срещнат – грешно място, време, предварителни условия, липса на прекратяване на огъня – и нищо няма да се случи.

Тръмп, с прословуто кратък период на задържане на внимание си и подобна на старчески склонност към разсейване, никога нямаше да прекара месеци и години от президентството си, опитвайки се да спечели мир в една от най-трудните за разрешаване и най-големи войни в света. Той нямаше да подражава на Удроу Уилсън, Ричард Никсън, Джими Картър и Бил Клинтън, като посвети ограничената си енергия на преобразяване на света. В края на краищата, Тръмп е изолационист, за който „Америка е на първо място“. Той признава малък интерес към историята зад тези големи глобални разколи и се придържа към това, в което е добър или си мисли, че е, а именно сключването на сделки.

Честно казано, той може би просто не желае да бъде свързван с почти сигурен провал. Това би обяснило и неговото ненамесващо се отношение към Газа, като прехвърля политиката на САЩ на Бенямин Нетаняху.

Изглежда най-накрая е осъзнал, че Путин го дърпа по течението, като дори призна пред себе си, както и пред всички останали, че „може би Путин не иска да сключва сделка“. Президентът е „разочарован“ от Путин, но не до степен, в която ще оказва натиск върху него.

С влошаването на нещата на бойното поле, Тръмп може лесно да пледира, че това е „войната на Джо Байдън“ и да отрече, че е имал намерение да я прекрати. Алибито за провала вече е изградено.

Можеше да е и по-лошо. Когато влезе в Белия дом за втория си мандат, Тръмп на практика накара Америка да промени позицията си за Украйна. Дори сега той повтаря като папагал тезите на Кремъл, все още намеква, че според него Украйна е започнала конфликта, обвинявайки я, че „се е изправила срещу нация 10 пъти по-голяма от вас“, въпреки че именно тя е била нападната. И кой може някога да забрави позорните сцени в Овалния кабинет през февруари?

Но сега Тръмп изглежда по-малко в джоба на Путин и по-малко враждебен към Зеленски. Преди искаше войната да приключи и Русия всъщност да бъде възнаградена за агресията си. Съчувстваше на руските оплаквания. Сега е уморен от цялата тази работа и е по-малко склонен да помогне на „приятеля“ си Путин. Това е най-доброто, което може да се случи с Тръмп.

Коментарът е на Шон О'Грейди за The Independent.